Доктор на философските науки, писател и журналист, Камен Васевски се изкачи на върха на своите 80 години. Роденият в село Крушаре, Сливенско, творец е един от стожерите на вестникарството в Сливен. През годините Камен Васевски е написал и издал много книги с поезия, проза, литературна критика и мемоари.
Най-новата му книга е монографията за Гео Милев. Другата му страст е не само да колекционира произведения на изкуството, а и да дарява от тях. По случай 80-годишния си юбилей той дари 40 маслени картини и рисунки от видни наши художници на Националната художествена гимназия “Димитър Добрович” в Сливен.
- Г-н Васевски, сигурно още ви владее емоцията от юбилея ви, на който присъстваха много ваши колеги и почитатели?
- И днес осезавам и радост, и трепети от стореното в моя чест като писател. Аз бях извънмерно честит като творец от вниманието, отделено ми от гости, читатели и мои съграждани. Залата на Клуба на дейците на културата буквално преливаше от уважилите това мое събитие. Сред тях бяха кметът на Сливен Кольо Милев, писателите Кольо Георгиев, Никола Инджов, Борислав Бойчев, Тенко Тенев, актьорът Иван Налбантов... На юбилейното ми тържество прозвучаха поздравителните адреси на председателя на СБП Боян Ангелов, на председателката на СБЖ Снежана Тодорова, на ямболското дружество на писателите, на земляците ми от с. Крушаре, на моите съученици, на верни приятели. В този ред е нужно силно да подчертая словото на писателя, преводача и публициста Никола Инджов, който представи излязлото изпод перото ми в различните жанрове на литературата и журналистиката не само вярно и точно, но и със завиден есеистичен и поетичен тон. Не искам да пропусна и рецитала на актьора Иван Налбантов, който показа талантливо важни страници от моя литературен свят.
- Автор сте на много книги, дори не мога да ги изброя...
- Да, така е! Само през 2014 г. издадох три книги - два тома мемоари за ярки наши художници от различни поколения, с които поддържах интензивен диалог, когато бяха живи, в редиците на живите майстори. Това са Иван Ненов, Вера Недкова, Васил Стоилов, Найден Петков, Петко Абаджиев, Васил Бараков, Вера Лукова... Те са нетленна гордост на Отечеството наше. Пак през отрязъка от време, който соча, на пазара на книгите се появи във внушителен вид моята монография “Гео Милев: начинател и редактор на вестници и списания, журналист и публицист”. А преди месец излезе романът ми “Да повярвам ли на очите си, ако пак те видя?”. Той е посветен на трудната любов на българин и французойка, която неистово се бори за правото си на живот във времето преди 10 ноември 1989 г. Това е времето, когато над интимните връзки на хората от социалистическия лагер с хората от капиталистическия свят тегнеше смразяващата сянка на Йосиф Висарионович, макар че той беше вече напуснал Кремъл и бе се преселил завинаги в отвъдния мир. До днес в литературата, посветена на български художници, няма сътворени спомени за ваятели и създатели на цветни хармонии.
- Господин Васевски, нещо повече за монографията за Гео Милев?
- В монографията са отразени, огласени визуално, квартирите на Гео Милев в Лайпциг, неговият студентски картон, неговата единствена автобиография, написана на немски език, следите, оставени от юношеските му ръце в албумната книга на прочутото учебно средище, дало знания и интелектуална енергия на просветените българи проф. д-р Кръстю Кръстев, Пенчо Славейков, Велико Йорданов и на колко други! И не на последно място: чрез богати архивни източници доказвам същинската причина за усмъртяването на начинателя на списанията “Везни” и “Пламък” - срещата му с тримата лейбъристи от Англия, дошли у нас два дни подир чудовищния атентат в черквата “Света Неделя”, за да се запознаят с него и с последвалия го бял терор на проф. Александър Цанков.
- За този граждански подвиг на Гео Милев почти нищо не се знаеше.
- Да, констатацията ви е точна. За съжаление, и досега безсрамно се твърди, че Гео Милев е изгорен в пещта на парната инсталация на Дирекцията на полицията в София. Че връзката му с англичаните: полковник Джослия Уеджеууд, Сесил Малоон и Мак Киндър, пристигнали у нас, за да видят с очите си злощастието ни, трябва да се изучи и осветли. Забележете, първото твърдение заяви преди години на юбилейно тържество в Народния театър “Иван Вазов”, посветено на Гео Милев, виден наш поет класик. А второто - амбициозен литературен критик в страниците на свой изследователски труд. Нито единият, нито другият бяха чели обнародваното в пресата за съдебния процес срещу одиозния генерал Иван Вълков, който разкри, че авторът на статията “Полицейска критика” е загърлен и хвърлен в сляп кладенец в Илиенския форт. Доказва го и моята пространна публикация в първата книжка на сп. “Пламък” през 1975 г., озаглавена многозначително “Съдбоносната среща. Гео Милев и английските лейбъристи”.
- Не смятате ли, че е укоримо това, което изнасяте за хората, захванали се с трудната задача да дадат принос в изучаването на живота на този огромен талант?
- Станалото някога и ставащото и днес, когато се отбелязват 120 години от рождението на чутовния творец, е позорно. Колчем попадна на съчинени и преправени факти от живота му, толчем се треса от гняв и обида, взети заедно.
- Вашата кръгла годишнина, г-н Васевски, ме подтиква и към такъв въпрос, зададен по вашия стил на разговор: досегашният ви път следваше ли нечий висок пример, или не?
- Да, той, пътят ми, вървял дотука, следваше не един, а много примери на духовно извисени мъже. От тях вземам само един - на знаменития Дьо Сент-Екзюпери: “... Животът тъй много си противоречи, човек се оправя както може с живота... Но трябва да оставиш нещо трайно, трябва да твориш в замяна на твоето тленно тяло...”. Аз се стремях, стремя се и сега да бъда съзвучен на тези думи.
- Можете ли от многото си книги да изберете няколко, смятайки ги за емблематични?
- Ще сторя и това, като прибягна не до дълъг списък, а само до няколко заглавия: “Пепел и надежда” - 2000 г.; “Октави” - 2005 г.; “Разпятие от думи” - антология на съвременни български поети - 37 ръкописни стихотворения и 37 техни биографии - 2001 г.; “Огънят тихо вървеше, тихо край тебе, край мене”... - избрана любовна лирика с близо 50 рисунки от Евгений Босяцки - 2010 г.; “На ревера ми - птичи пера” - 2012 - поезия; “Колекционери на картини” - 2000 и 2010 г.; “Неосветени светове - анкети с български живописци”, трилогия - 2001 - 2002; “Марий Ягодов” - литературна анкета - 1985; “Гео Милев: начинател и редактор на вестници и списания, журналист и публицист” - монография - изследвания; “Предишна памет”, том 8 и том 9 - спомени за писатели - 2007 и 2008 г.; “Живи и след смъртта си” - том 1 и том 2 - спомени за художници - 2014 г., и много други.
- Оттук нататък накъде ще се устреми пътят ви - към жадувана отмора или към нови творчески намерения?
- Лекарят е лекар, докато може да борави с апарата, измерващ кръвното налягане на пациентите му. А писателят - додето ръката му засява думи в полето на белия лист. Към това притурям и друго, по-изящно и по-конкретно: може и да се лъжа, ала ми се чини, че не за мен е написал безсмъртния си стих великият руски поет Александър Блок: “... Жизнь прошумела и ушла...”. На годините, на които съм вече, често повтарям другия му стих, отронен пак от голямата му лирическа вселена: “... Жизнь без начала и конца...!”.
Все още няма коментари