Жената зевзек №1: Човек умира ще не ще!

Веселина Бабаджанкова – веселата, приказлива и остроумна зевзечка от Смолян вече 38 години е на сцената с лакардии и масали, с вицове и с песни.

Тя е родена в Широка лъка, първите седем години от детството й преминават в Стойките, после живее в Устово. По професия е геодезист, но никога не е работила като такава. Казва, че не се страхува от работата и много обича да помага, затова често повтаря: „Животът е само един и е добре да го изживеем с добро и усмивка!”
 

Председател е на уникалният клуб „Зевзек” към читалище „Орфееви гори 1870” – Райково, в който членуват над 50 сладкодумци от цялата страна.
 

От години работи със зeвзeците от трио „Шемет“. Преди време заедно с актьора от Родопския драматичен театър – Никола Пашов направили дуо „Кина и Пина“, който също обира овациите. През 1993 г. Веселина печели наградата на публиката от „Благолаж“ на международното биенале на хумора и сатирата в Габрово, а през 1995 г. голямата награда на „Благолаж“ и … вече няма право да се явява!
 

Лесно ли е да сте зевзек толкова много години?
 

- Никак не е лесно, даже направо си е трудно. Самият факт, че импулсираш хората, че им даваш кураж, по някакъв начин те задължава да поддържаш имидж на „веселия“ и „лала“. Въпросът е докога ще ти стигнат силите. Хората като се срещнат си викат „Здравей, как си?“, а мен като ме срещнат ми казват „Здравей, ти си най-добре“. Една стара актриса веднъж ми каза:
 

Всеки може да разплаче публиката, много малко хора могат да я разсмеят!
 

И е истина. Затова сме толкова малко, а за съжаление след нас не виждам млади хора, които да се занимават с това, което правим ние с колегите от клуба.
 

Смехът бизнес ли е?
 

- Колкото и лошо да звучи – да, бизнес е, макар че ти е сладък хлябът, защото си доставил удоволствие на тези, които са ти платили. Въпреки че има и участия, които са потрес.
 

Има ли  участие, което няма да забравите?
 

- Единственото, на което съм плакала. В стола на община Смолян, където има много лоша акустика, залата е много дълга, а ние бяхме в единия край. В другия край на залата хората нищо не чуваха и си говореха, като слязох от сцената – ревах. Беше отдавна... Спомен, който няма да забравя имам от първия събор „Рожен“ на който участвах през 1984 г. Тогава участвах индивидуално и след като слязох от сцената вдигнах температура посред август. Имам такова свойство –
 

след напрежение и силна емоция вдигам температура.
 

Като си пристигнах с наградата от Габрово, беше празник - Константин и Елена. Нашето читалище го отбелязва, тъй като е голям празник за Райково. Тогава ме взеха на ръце и ме внесоха в читалището. Приятно е да си то спомня
 

Какво изпитвате като застанете пред публиката?
 

- Публиката ми взима и ми дава силите. Преди всяко излизане на сцена усещането ми е еднакво – аз умирам от страх, получавам схващане на ченето, гади ми се. Това е страшната тръпка. Другата тръпка е, когато публиката ме приеме безрезервно. В един и същи момент хиляди души да избухват в смях, като по сигнал - това е нещо, което ако не го преживееш няма как да се разкаже.
 

Какво е мястото на клуб “Зевзек” в живота ви?
 

- Клубът е след семейството ми. Създаден е преди 24 г. на 1 април от един ненадминат талант и зевзек, който за съжаление почина 4 г. след създаването му, но до ден днешен усещам подкрепата му отгоре. Казва се Крум Левов. И до сега работим с негови материали. Съвсем наскоро е премиерата на неговата адаптирана на родопски диалект Шекспирова пиеса „Ромео и Жулиета от Дунево”, която поставяме в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”. Част от ролите се изпълняват от членове на клуб „Зевзек”. Това е и част от нещата, с които ще отбележим 25-та годишнина от създаването на клуба. Десетилетия наред съм вярна на девизите на клуб „Зевзек”: „Ако с това, което правим, даже и само един човек да сме разсмели, то и на Господа сме угодили”, „Давай на душата каквото иска, че ще дойде време нищо да не ще”, „Човек се ражда без да ще, живее, ако ще и умира ще не ще”…
 

А трио “Шемет”
?

- .Момчетата са част от клуб „Зевзек”.Уникални са! Талантливи,остроумни,търпеливи. Те са хората, с които споделям и добро, и не чак толкова добро. Знаят ми всичкото. Като братя са ми.
 

Колко пъти сте ходили на Роженски събор?
 

- От дете ходя, сега съм на 57 г. – около 15 пъти
 

Какво си спомняте от онова далечно време?
 

- Бях мъничка, в Стойките. Когато навърших 7 , моите родители се преместиха тук, в града. И когато баби и дядовци кажат: “Утре отиваме на Рожен”, цяла нощ не можеш да заспиш от вълнение. На другия ден ще те покачат на една голяма кола, с дъски за сядане. Моят дядо беше фурнаджия. Взимаше най-вкусния хляб, най-червената диня. И там като кабадайлия, като човек с достойнство и достолепие, ще купи най-вкусното чеверме. И се събират – баба, дядо, майка, татко, брат, приятели, и споделяш най-вкусното ядене. Там е най-вкусно. И можеш да видиш там нещо градско – едни портмоненца с ципчета. Моето първо е червено, с жълти маргаритки. Едни пръстенчета с калинки, детелинки, сърчица. Имаш право на едно и избираш – калинка, детелинка или сърчице. От тогава са ми и първите спомени от тези прекрасни гласове. Впоследствие разбрах, че това са Надежда Хвойнева, Бойка Присадова, жените от ансамбъл “Родопа”. Гайдите – тази магия, тази сила е незабравима.
 

Тази година бяхте водеща на една от сцените. Какво е мнението ви, получи ли се Роженският събор?
 

- Нагледах се на красота българска, сътворена от ръцете на нашите баби, прабаби, майки и лели. Наслушах се на прекрасен български фолклор, включително и позабравени песни. Аз не знам защо се казва, че българският фолклор умира. Българският фолклор търпи възраждане! И ако има такива събори, българският фолклор, освен че го има, ще бъде и показан, защото това е нещото, което ни е държало, и оттук-нататък нашите деца  сто процента съм сигурна, че ще го продължат, защото имаше изпълнители от 4 до 92-годишна възраст. От друга страна – това, което можаха малките деца да видят – какво е овца, какво е коч, какво е коза, какво е кон, какво е прабългарин. Страхотно! Хареса ми и съм удовлетворена безкрайно много Изключителен събор, кой каквото ще да казва
 

Усещате ли някаква промяна у нас като членове на Европейския съюз?
 

- Аз съм си европейка. Родопчанка съм, българка -  Родопите и България са в Европа.
 

Смятате ли, че ще се претопим?
 

-В никакъв случай.
 

Няма претопяване, има възраждане на фолклора
 

Та ние посрещахме папата с гайди. Възраждат се селските събори. Много цветна нация сме, красива и много талантлива. Ние няма да сме вечно със зяпнала уста срещу Европейския съюз. Това ме дразни и не съм единствената. Ако ще ме приемат, то ще е такава, каквато съм. Повече ме е страх от тъпата образователна система  Много ме е страх от неграмотност във всяко отношение, във всяка област. Болка ми  е неграмотността на днешното поколение, сбърканата образователна система, безразличието на голяма част от учителското съсловие към децата. Не може да има деца, които да не знаят „Аз съм българче”, да не знаят кой е Верди или да бъркат Никола Вапцаров с Къци Вапцаров.
 

Какво не знаят хората за вас?
 

- Малцина знаят, че аз съм един от най-богатите хора в Родопа планина - имам двама живи и здрави родители, които са страхотни. Другото ми богатство е семейството, с което живея - това са децата и съпругът ми.  Преодолели сме заедно много неща за 36 г. Най-голямото съкровище обаче е внукът ми. За мен парите не са най-важното нещо на света. Една усмивка струва много повече от една пачка с банкноти. Аз предпочитам да оставя следа в съзнанието на децата си, да си спомнят за мене като за тяхната добра майка и баба, която знае много приказки, създава ценности, а не която купува скъпи вещи и играчки. Ще се опитам да живея достойно до края на дните си.

А има ли някой, който желае да ви наследи в зевзевлъците?

- Май че този човек е внук ми. Дай Боже!

Светослава ГЕОРГИЕВА