Марин Кадиев е председател на Независимото дружество на писателите в България, повече от три десетилетия преподава методика на литературното обучение в ПУ „Паисий Хилендарски”, автор е на книгите „Мигновения с тях”, „Писатели, училище, време”, „Единадесет разговора с Николай Хайтов”, „Думи за известни и неизвестни писатели и книги” в три тома и др.
Като председател на Съюза на независимите български писатели, 76-годишният Марин Кадиев е поканен да излъчи кандидат за Нобелова награда за литература от България за 2012 г. лично от Нобеловия комитет от Кралската шведска академия на науките, с лично адресирано до него любезно писмо, подписано от шестима членове на борда на големия приз. Енциклопедичен ум, един от най-добрите познавачи на нашата и световната литература. Богатата информация, с която разполага, няма предел. Където и да го докоснеш, от невероятната му памет изплуват суперинтересни спомени, малко известни дори и за авторитетни издания. Леко разпилени, но пък точни.
За творческия гений на някои творци на перото от миналото недавно, а и от сега, той се открехва единствено пред „Над 55”. Най-вече за останалите зад „борда” гении, непризнати от престижния шведски комитет.
- Това е парадокс, който едва ли ще секне и след изпразване хазната на Алфред Нобел, индустриалец и изобретател на динамита, когато една година преди смъртта си – 1894, завещава богатството си. Решението му е плод на шока, преживян от пораженията, до които е довело неговото изобретение. „Инфлацията в момента е пълна, от един век назад. И най-голямата престъпна организация (в нашите среди – б.а.) е… Нобел. От няколкостотинте носители на Нобеловата награда едва една трета я заслужават. Най-големият им шведски писател Август Стриндберг, след като е отхвърлен, заявява гневно пред своите сънародници: „Вие трябва да бъдете осъдени от „динамита”, който е измислил престижната и до днес най-голяма награда в света, равняваща се на 1,5 милиона долара”. Комитетът отхвърля дори Шекспир, Толстой, Ибсен. Достолепният граф от Ясна поляна Лев Николаевич, авторът на „Война и мир”, заявява: „Макар и да съм предложен, няма да я взема!”. И дава гръб на комитета. Най-голямата поетеса в света умира в пълна неизвестност, 50 г. отминават и тогава я откриват. Става въпрос за Анна Ахматова. Какво да говорим за европейския писател Елин Пелин. Какво му казва Йовков: Пелинко (така са се обръщали към автора от софийското с. Байлово най-близките му съратници – б.а.), ти си велик, казал си, че
ако България роди гений, това ще бъде геният на завистта!
И последният го… смачква! И когато умира Йордан Йовков, Елин Пелин единствен не подписва некролога му, а интелектуалецът проф. Александър Балабанов в същия ден излиза със статия срещу автора на „Боряна”, която се играе и в този момент на сцената на Народния театър „Иван Вазов”: „Той не разбира от език!!! Неговите творби нямат език!”. Най-големият магьосник на словото Йовков пък е обвинен в „най-големия завистник”.
След Освобождението не песните на Ботев, а песните на Стамболов се пеят, най-популярната от които е „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари”
Да дойдем в по-ново време. Смирненски боледува, знаете ли коя е причината за неговата смърт?! – неговите съпартийци. „Да бъде ден”, две издания, не му дават пари, „Да се лекува!”, отсичат те. Приживе Никола Йонков Вапцаров няма нито една рецензия, след 9.9.1944 г. народът го рецитира. Цялата 1945-1946-а обаче никой не го знае, спира го Трайчо Костов и след това Христо Радевски. Съвсем незаслужено.
И още нещо, малко известно – Хитлер успял, защото подкупил нобелиста Хамсун, живял до 95 години (използвал е успешно неговата поетична „платформа” за свои цели – б.а.). А в предсмъртния си час лауреатът вече се срамувал, че е подкрепял фюрера.
До Сталин стоеше Фадеев (Александър – б.а.) и накрая се самоуби, че е защитавал един престъпник. Хрушчов взе до себе си Твардовски, Кенеди – Робърт Фрос. Да не говорим за Живков – там бяха пет най-верни съветници. Посегнеш ли на словото, свършено е и с най-великия диктатор!
Припомни кои автори са били номинирани у нас...
- През годините са номинирани Елисавета Багряна, Йордан Радичков, Антон Дончев и Валери Петров. На автора на „Време разделно” навремето не му достига един глас, преборва го британският драматург Харолд Пинтър. Процедурата се повтаря и следващата година, но тогава лауреат става Орхан Памук – турският автор, който съчетава традициите на европейската и османската литература, сблъсква Изтока и Запада в романите си. Петър Увалиев навремето ухажва еднакво и Йордан Радичков, и Блага Димитрова. Предлага ги и двамата, но и двамата са отрязани. Преди време писателят Христо Карастоянов ми каза, че Нобеловият комитет е доста „политизиран”, че италианският драматург Дарио Фо става лауреат не заради драматургията си – десетки негови пиеси са поставени и на българска сцена, а заради комунистическите си пристрастия. Явно подобен висш ешелон върви със своите грехове и кусури. Нобелистите също си имат своите предпочитания. Ще кажа само за старите им грехове, за едни от тях вече ти разказах. Как е възможно Антон Павлович Чехов, Максим Горки, от нашите Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев – авторът на „Антихрист” е не по-малък от Иво Андрич, да бъдат пропуснати?!
През 2011 г., когато в писателската гилдия стана ясно, че не казионният СБП, а Независимият съюз трябва да излъчи кандидат за световния приз, твоята скромна персона изведнъж става обект на „голямото и жестоко ухажване”, независимо че не от теб зависи кой евентуално ще стане първият български носител на Нобелова награда за литература. Какво си спомняш за онова недалечно смутно време?
- Негодни хора, без съвест, ми звънят, натискат се… Не стават за членове на писателския съюз, а искат нобелисти да стават. Такава уродливост досега не бях срещал!
Георги АНДОНОВ
