Чочоолу сгази „Столипиново” с танкове

Легендарният партизански командир Стою Неделчев – Чочоолу е име, което в Пловдив шептят с респект, винаги когато циганските изстъпления преминат границата на търпимост. Живи са още местни хора, които помнят как обитателите на гетото „Столипиново” не смееха да припарят до Главната на града, камо ли с джобно ножче.
Историята е ужасяваща и наподобява американски екшън. Лятото на 1978 г. е. Млада семейна двойка се разхожда в квартал „Изгрев“, непосредствено до копторите в „Столипиново”. Тълпа цигани се юрва срещу семейството, за да плячкосва. Мъжът оказва съпротива и е заклан заедно със съпругата си, която е бременна в третия месец. Милицията така и не залавя убийците.

Закланият младеж е племенник на ген. Стою Неделчев - Чочоолу, който по това време командва армейските части в Старозагорски окръг. Той пристига в Карлово, където е дислоцирана една от най-големите за соцлагера въобще танкова бригада. Нарежда два батальона да се отправят към Пловдив и повежда колоната. Хората му обграждат „Столипино“, където като мишки се се скрили 50 000 цигани.

Събарят една къща, а генералът довежда до знанието на обитателите на квартала, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще започнат да събарят и другите.
Понеже се стъмва, той издава заповед никой да не се показва навън, преди да се разсъмне, защото ще стрелят на месо. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват домовете. Група мъже на млада  и средна възраст, въоръжени с брадви и ножове, оказват съпротива, но направо са пометени от милиционерите, които прибягват и до брутални действия, пише "Десант".

Всеки, у когото е намерен нож, брадва или нещо друго, което може да се използва като оръжие, е арестуван и затворен в мазетата на пловдивската община. Там попадат и жени, които отправят клетви към блюстителите на реда и военните.
При акцията са открити крадени вещи, пари, за които тези, у които са намерени, не могат да дадат обяснение за техния произход.

„Столипино“ изтръпва в панически страх. След няколко дни някой „пропява“ на милицията кои са убийците и те са заловени. Ген. Чочоолу иска да му ги предадат и лично да ги разстреля, но милицията успява да ги опази и ги предава на прокуратурата. Оказва се, че това са 9 мъже на възраст от 23 до 36 г. Съдът осъжда 4 от тях на смърт, а останалите получават от 17 до 25 г. лишаване от свобода.

Случилото се така наплашва обитателите на „Столипино“, че до 1992 г. никой от тях не си позволява да извърши дори най-дребното престъпление. За самоволно проведената от Чочоолу акция му е наредено да излезе в неплатен отпуск, а на следващата година (1979 г.) генералът е отстранен от всички длъжности.

Стою Иванов Неделчев - Чочоолу е роден през 1908 г. През 1934 г. е заловен и влиза в затвора с 8-годишна присъда. Там се запознава с комунистически деятели и възприема техните идеи. Амнистиран е от деветнадесетомайците, които го включват в градските бойни отряди на партията.

Когато възниква партизанското движение, той създава и оглавява отряда „Христо Ботев“, а освен това е и командир на Старозагорската въстаническа оперативна зона. Два пъти е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата, но е неуловим. Тогава се сдобива с прозвището Пантерата. Тази му дейност е пресъздадена във филма „Осмият“, в който главната роля се изпълнява от артиста Георги Георгиев - Гец.