Щъркелът Черко е почетен жител на село Северняк

Крайграничното село Северняк, общ. Крушари, обл. Добричко, е едно от малкото в района, чиито жители се наслаждават на семейства прелетни щъркели. От десетки години семейството гнездеше на минарето на местната джамия, където волю-неволю вземаше участие в ежедневните мюсюлмански молитви. Но, изглежда, не им допадна протяжният тон на местния ходжа, изоставиха го, за да създават неимоверна радост сред гостоприемното семейство на Вилдан Ризова. 

Потънала в зеленина, с ухание на дини, пъпеши и грозде, малката селска къщурка на Вилдан се намира в най-крайната част на добруджанското село, на изхода със съседна Румъния. Именно на това закътано място, в комбинация с тишина и спокойствие, от няколко години на близкия електрически стълб загнездва щъркеловото семейство, отглежда по няколко малки и отлита.

Но от началото на т.г. 3-членното семейство на Вилдан се увеличи с още един член, и то какъв - истински шарен щъркел дългокрак! С голямо нетърпение очаквам да "пукне" пролетта, за да дойдат щъркелите, разказва щастливата стопанка, станала свидетел на тазгодишната щъркелова семейна драма. Особена радост изпитвам при появата на малките щъркелчета. Когато сутрин стана, първо поглеждам към гнездото и виждам там три малки главички, въртят се наляво-надясно в очакване на поредната си гощавка. Една сутрин обаче Вилдан дълго задържа погледа си към гнездото, за да зърне и третата главичка, но уви. И в момент на прословутата майчина тревога забелязва нещо да мърда в дълбоката трева до стълба. Първоначално Вилдан го оприличава на малко юрдече, но от по-големите размери на човката и краката разбира, че това е едно от трите щъркелчета, "паднало" от високото гнездо.

Вилдан е чувала, че
 
възрастните щъркели сами изхвърляли от гнездото едно от малките си щъркелчета
 
като курбан за здраве на останалите бебета, но 56-годишната жена има друга версия за станалото. Според нея нещастното щъркелче е било най- немощното сред останалите и в неравната борба за храна рядко се е дореждало до семейната трапеза. Така то е загубило съпротивителни сили за защита и било изхвърлено от останалите по-заякнали бебета. Но справедливостта възтържествувала, според разбиранията на бъдещата щъркелова майка. Защото останалите две лакомчета доста пораснали, дори вече кръжели около стълба и селото, но съдбата ги наказала - оплели се в електрическите жици и умрели.

А гледай моето бебе, сочи с ръка тя вече порасналия щъркел, как спокойно крачи из двора, сякаш има самочувствието на стопанин и за част от нашето семейство. Като го взех от земята, беше полуумряло, но като се позатопли до печката, започна да крачи из стаята, даже и да кълве. Гледах го като малко бебе. Като огладнее, трака с човката и разперва крилцата. Гощавам го с пържен хляб, яйца, тиквички, а за десерт му поднасям пъпеш. Най-много обича рибата, донася ми я чак от Добрич нашият магазинер Левент. Така го разглезих, че често ме кара да ходя нощем да го прибирам, и то да го нося на ръце! Стои на една височинка, трака с човката, разперва крилата и чака. Не си хареса и името.
 
Бях го кръстила Черноочко, защото очите му са черни, но хич не реагираше на това име
 
Тогава си рекох, ах ти, глезльо - Черко ще се именуваш, и толкоз! Хареса го, защото откъдето да го повикам - идва. Когато възрастните щъркели останаха без деца, започнаха да го навестяват и да го примамват за дългото им пътуване. Но той хич не им обръщаше внимание. Беше си намерил приятна компания с патоците на съселянката ми Бирсянт, с чиято група по цял ден газят из селската река, разнообразяват храната, къпят се и си гласят тоалета. Откакто Черко стана водач на патешката дружина, никоя друга не смее да предявява териториални претенции. Явно респектирани от габаритите на необичайния "паток".

Възрастните щъркели отдавна са отлетели, но Черко не ги е последвал. И защо трябва да бие път чак до някакви си топли страни? Тук леговището му е топло, храната разнообразна, топла и прясна, а и втората му майка още го носи на ръце. Сега все още непризнатата орнитоложка има намерение да предложи на селския кмет Осман Черко да бъде записан в домовата книга и обявен за Почетен жител на село Северняк.
 
Текст и снимки Стоян КАЗАКОВ