Защо Меркел не каза, че под Европа разбира Харманли

 
Някога, много отдавна, служих и в 22-ри Мотострелкови полк. За по-младите това е територията от 175 декара, на която в момента е разположен т.нар. бежански лагер в Харманли.

Вярно, и тогава не беше 5-звезден хотел. Че и камериерки, та дори и чистачки си нямахме, а май и готвачки. Всичко вършехме ние – близо 1300-та (дано не издавам военна тайна) наборни войници.

Вършехме обаче и още нещо – на 40-ата минута в пълно бойно снаряжение по машините и на шосето в посока юг. Поради което не смеехме и да напускаме поделението през оградата, защото не се знаеше кога ще дойде въпросната 40-а минута. А ако те няма тогава вътре, от 10 дни карцер до военен съд.

Та от тази гледна точка сега, с извинение, бежанският лагер ми изглежда малко като балнеосанаториум. И не го казвам толкова за клетите сирийци и еритрейци, които наистина се спасяват у нас от войната. Думата ми е за онази паплач от наркотрафиканти, криминални престъпници и откровени воини на радикалния ислям, които сръчно са се смесили с тях. И истинското лице на които видяхме миналата седмица.

Но да започна поред, защото според мен нещата са многопланови и многопластови.

И тъй, първо, с кой акъл нашето правителство (което и да е то) се присъедини към т.нар. Дъблинско споразумение, съгласно разпоредбите на което отговорността за първоначалния прием на кандидатите за убежище се отпраща към първата страна на ЕС, чиято граница са пресекли? Е, трябва или да си географски дюстабанлия, или откровен антипатриот, за да не вденеш, че на топа на бежанската вълна застават най-вече Гърция, Италия и България.

С тази разлика обаче, че първите две са и „шенгенски” държави. И че „другата Европа” им дава огромни пари, за да си траят. За разлика от нас, които си траем почти гратис...

Вървя по-нататък. Добре, бежанците нахлуват. Не съм носталгик, но едно време това беше абсурд.
Бразда, два кльона, граничари, местно население. А зад тях – полковете в Звездец, Грудово и Елхово.

Ако започна отзад напред, сега загражденията, заставите и поделенията са в разруха. В името на демокрацията отдадохме всичко като лесна плячка на циганите. А когато е да рушат и да крадат, те хич не си поплюват...

Подменихме наборните граничарчета с „професионалисти”, че уж да ни е по-евтино. Те обаче – или поне част от тях – се оказаха много по-„професионали” в сътрудничеството си с каналджиите. И се получи пак абсурд – държавата им плаща, за да пазят границата, те на частно заработват в пъти повече, за да я отварят...

Ами местните? Те, или поне техните предшественици, се почувстваха не просто предадени, а направо продадени от онази държава, на която десетилетия служеха честно и предано.

И сега какво? Да гледат безучастно как някакви далавераджии правят уж „ограда”, сполучливо определена като „картонена”? Или да си затварят очите пред машинациите на каналджиите, които играят и с турските си ортаци, и с нашите гранични полицаи? Е, няма логика.

Няма логика впрочем и в още нещо. Че даже и в три неща.

Първото е, че за да стигнат до нашата граница, бежанците трябва да изминат около 2000 км през турска територия. Как? Едва ли пеша. Значи някой ги вози. Кой? Ами едва ли на автостоп. Следователно май иде реч за доста стройна организация.

Второто е, че всички са единодушни – на границата турската каналджийска мафия ги предава на българската, а тя срещу определено възнаграждение им обещава излаз до Сърбия. И пак – как? Не е ли това добре смазана (средно с по около 5 – 10 000 евро) машина?
Третото, но не и по важност, е, че всички те, особено онези, които ни показаха по телевизиите от бунта в Харманли, са облечени доста прилично, с подозрително еднакви ранички и с мобилни телефони с роуминг, което не може да си позволи не само всеки български пенсионер, но и обикновен работещ.

И още веднъж – как? Ами ако се окаже, че в афганистанските „ранички” наистина има, както говорят едни май не зли езици, по 3-4 кила хероин? И че именно на това се дължи неистовият мерак на притежателите им да се доберат до Западна Европа?
А пък, ако не дай си боже, освен конфискация на парите и телефоните им, иначе патриотично настроените „доброволни граничари” бъркат и в раничките (така твърдят самите бегълци), какво става тогава? Или по-точно, къде е служба ГДБОП?
Ми аз досега хич не съм я чул да се мярка. Както не съм чул и за колегите им от ДАНС.

В замяна на това обаче подочух, че онова огромно количество „вносно” оръжие, което беше заловено в София миналата седмица, си имало съвсем конкретни крайни потребители. И те определено не са били от нашия криминален контингент, свикнал с „калашниците” и „макаровците”, а не с близкоизточни производства...

Щурат се из главата ми и още куп въпроси. Например защо леля Меркел, като рече на бежанците „добре дошли в Европа”, пропусна да уточни, че имала предвид не старата, еснафската, а „новата”, и най-вече България?

Или пък защо, след като според споразумението за безплатно ползване от американската армия на наши военни бази, тя е длъжна да помага и при вътрешни кризи, в случая с бунта в Харманли новият голям брат не ни мръдна не само задника, но дори и малкото пръстче? Та от Ново село по магистралата са някакви си стотина километра...

И какво? По Дъблин – III лелята ни набутва всички бежанци на нас. А американците, които подпалиха целия Близък изток, включително и бежанските вълни, седят и ни гледат сеира?

Ми започвам да разбирам защо Борисов сдаде властта. Май го предадоха не само отвътре, но и отвън...