Върнете чинията на Бузлуджа на ДПС и десните  

Корнелия Нинова поиска от държавата да „върне” на БСП съоръжението на връх Бузлуджа, придобило гражданственост като „летящата чиния”, за да можела червената партия да го реставрира и да го поддържа. Тя заплаши, че ако желанието й не бъде изпълнено, ще доведе социалистите пред Министерския съвет, за да протестират. Сагата с „връщането” на Бузлуджа на БСП тече от 2011 г., когато тогавашният лидер на социалистите Сергей Станишев пръв поиска столетницата да получи съоръжението. Тогава правителството реши да го върне на БСП, но социалистите не направиха нищо, за да го получат. След това законът беше променен по други причини и политическите партии загубиха правото да придобиват имоти. Днес Нинова иска Бузлуджа да бъде дадена на БСП безплатно за 10 години.

Този казус има няколко големи проблема и един малък. Малкият е, че това е поредната акция на Нинова, с която тя се стреми да отмести фокуса на вниманието от вътрешните проблеми на партията си през измислен казус, в който да се впрегне социалистическата енергия. По-големият проблем обаче е, че Бузлуджа никога не е била на БСП, за да може партията да си я „връща”. Съоръжението е строено с държавни пари от строителни войски, а не с парите на тогавашната комунистическа партия и партийна номенклатура, на която БСП иска да се яви наследник. То е строено за членовете на ЦК и Политбюро на БКП и техните деца и внуци, но не от тях. В този смисъл, ако някой има основание да предяви претенции към Бузлуджа, то това са ДПС и партиите от десницата, защото именно техните настоящи привърженици служеха в Строителни войски. Ще припомня, че Строителни войски се състояха най-вече от представители на турското и циганското малцинство и от наследници на „врагове на народа”. Това, разбира се, е предложение в кръга на шегата, въпреки че в него има и доста по-рационални аргументи от аргументите на ръководството на БСП.

Както преди, така и сега, съоръжението на Бузлуджа е безсмислено и ненужно. Единственият рационален мотив за построяването му е петолъчката върху летящата чиния да се вижда отдалеч. За тази цел във времената на комунизма са впрегнати в робски труд хиляди хора от Строителни войски и са излети милиони левове под формата на бетон и транспорт на материали и работници до върха. Самото съоръжение е направено за елита на комунистическата партия, а не за хилядите социалисти и комунисти, които изкачват върха всяка година, за да си спомнят откъде са тръгнали и докъде са стигнали.

Днес БСП си иска съоръжението на Бузлуджа, но нито знае какво да го прави, нито откъде ще намери пари, за да го ремонтира. Изкушението да им се даде, за да можем да се насладим за пореден път на цирка, който ще произведат, е наистина голямо. Убеден съм, че солидарността на червения бизнес елит трудно ще проработи в този случай, защото представителите му обикновено са свикнали да взимат, а не да дават. Ако пък редовите социалисти съберат пари за някакъв ремонт, можете да бъдете сигурни, че няколко месеца след събирането на сумата въпросът: „Кой открадна парите”, ще бъде на дневен ред. В БСП подобни ситуации са лесно прогнозируеми с оглед на традицията парите да изчезват веднага щом попаднат в състояние на социалистическо ръководство.

Въпреки че си иска Бузлуджа, БСП все още не знае какво да прави, ако я получи. В първия момент някои представители на социалистите заявиха, че ще превърнат съоръжението в музей, който да възхвалява социализма. След това обаче други, включително и лидерът Нинова, ги опровергаха, но не казаха нищо конкретно за намеренията си. Накрая в типичния си стил всички вкупом обявиха, че ще вземат решение след дебат на своя Национален съвет. Между другото, такова е и отношението на социалистите към властта – първо я искат бурно, а след като я получат, започват да мислят какво да я правят. Накрая едновременно водят държавата до ръба на фалита и се свалят от власт сами. Ако приложат този традиционен за тях подход и към Бузлуджа можем да прогнозираме, че след като получат съоръжението, ще го доразрушат, а след това половината от тях ще започнат да работят за това държавата да си го върне.

Дори и да приемем, че БСП ще събере пари и ще ги изхарчи честно и целево за Бузлуджа, това също говори за неадекватността на ръководството на партията. Вместо да инвестират тези пари в обучения и стипендии за своите членове и кадри, социалистите са готови да ги излеят под формата на бетон в планината, за да може Корнелия Нинова да държи речи там веднъж в годината.

Извън неясните планове на БСП, „връщането” на това съоръжение на бившата комунистическа партия би било прецедент, който на теория може да породи претенции за „връщането” и на други сгради като бившите партийни домове. Те, подобно на Бузлуджа, също са строени с държавни пари, но до 1990 г. бяха собственост на БКП. В този смисъл е много странно как партията, която най-силно протестираше срещу връщането на царските имоти, днес иска да си „връща” неща, които никога не са били нейни.

През последните 28 години съоръжението на Бузлуджа е изоставено и липсата на поддръжка логично води до неговото бавно разпадане. Защо обаче никой не го поддържа? Причината е, че едва ли има правителство, пък било то и социалистическо, което може да обясни на хората, че ще даде милиони за възстановяването на тази безсмислена сграда, вместо да отпусне тези пари за ремонтирането на който и да било път в България. В същото време е абсурдно да си мислим, че който и да било бизнесмен, пък бил той и с комунистически произход, би хвърлил парите си за подобна безсмислена дейност.

От друга страна, личното ми мнение е, че подобни символи на комунистическия режим не бива да бъдат разрушавани, за да ни напомнят за глупостта и грандоманията на тогавашната власт. Затова Бузлуджа може да играе ролята на атракцион. Там могат да бъдат инвестирани държавни пари, но само с ясен бизнес план за тяхното връщане. Бузлуджа може да бъде превърната в музей на абсурда на тоталитарния режим и да бъде представяна като туристически обект. Това би представлявало известен интерес за туристите от Западна Европа, за които комунистическият абсурд е трудно обяснимо, но любопитно явление. В съоръжението би могла да се оформи и леглова база, както и ресторанти, които да привличат клиенти. Разбира се, всичко това е хипотетично и би могло да се случи само след сериозни сметки и изчисления.

Подобен подход обаче представлява точно обратното на намеренията на социалистите, които си искат Бузлуджа, за да й се възхищават. След искането на Корнелия Нинова бившият президент Георги Първанов побърза да предложи съоръжението да се превърне в паметник на националното помирение и обединение. Тази идея със сигурност е по-нелепа от идеята на БСП да си върне чинията, защото едва ли някой извън социалистите би приел подобен символ като обединителен. Освен това България има своите паметници на националното обединение. Такива са паметникът на връх Шипка и паметникът на Васил Левски в София например. Те са безспорни за всички групи и партии в обществото и не са строени от Строителни войски с държавни пари, а са изградени благодарение на волните пожертвования на българския народ.

Поривът за възхита пред един режим, който е готов да налее милиони на един планински връх, докато по същото време в страната тече жилищна криза и в един апартамент живеят по две или три семейства, е противоестествено и абсурдно състояние. Затова и ръководството на БСП изглежда абсурдно, докато тропа с крачета и си иска Бузлуджа, но не може да каже защо. Проблемът на Корнелия Нинова и нейните колеги е, че ако спрат да лъжат електората си, той ще спре да им вярва. Затова фабриката за илюзии и лъжи на „Позитано” 20 работи денонощно и захранва всеки ден редовите социалисти с политически локуми. Ако лъжите и илюзиите спрат, вероятно БСП, дори в очите на своите избиратели, ще заприлича на съоръжението на Бузлуджа – полуразпаднат и овехтял, но голям и многозначителен паметник на глупостта и абсурда.