Темида с превръзка на мозъка

Тези дни в Народното събрание за първи път от много време насам се проведе дебат за свободата на словото у нас. Дискусията, за разлика от много други парламентарни ситуации, получи доста голяма дълбочина, защото за първи път прозвучаха част от проблемите на медийната среда и темата за задушаването на свободната журналистика получи глас и пространство.

В България ние съвсем погрешно сме приели, че тази свобода е дадена веднъж завинаги и нищо не я застрашава, нито е поставена под въпрос. Опасявам се обаче, че това е илюзия. Свободата на словото има много аспекти, но един от тях не получи достатъчно гласност, а вероятно именно той тепърва ще ни вкарва от криза в криза, докато не получи качествено решение, силен отговор и смислен отпор.
Един казус с агенция ПИК ще ни помогне да го разберем най-добре, както и да илюстрираме усмирителната риза от двойни стандарти и лъжи, в които са се оплели някои медии. Преди време агенцията разказа на своите читатели за една лекция на пишман историка Емил Джасим, фанатичен кадър на "Да, България", арогантен всезнайко, известен във „Фейсбук“ с отвратителни обиди към всички, които не мислят като него. В тази лекция Джасим говори за Левски с модното напоследък полуиронично отношение и опити за тийнейджърски хумор по темата. Вероятно грешката на ПИК е, че приписват определението "лайно" за Левски на Джасим, а в думите си той разказва история, че чул как ученик нарича Апостола на свободата така. Факт е обаче, че в лекцийката си полуисторикът казва достатъчно на брой други неща, а едно от най-фрапиращите от тях е, че Баташкото клане е наречено "превишаване на правомощията". О, колко е извисено.

Една от най-големите трагедии в българската история е отдадена на бюрократично недоглеждане, просто някакви си войници не се съобразили със заповедите и се развихрили. Това е прекрасен почин за разказване на миналото. С такава стилистика можем да обявим Джак Изкормвача не за престъпно и кърваво чудовище, а за нещастен човек, изпаднал в амок и емоционален дисбаланс. И точно тук патосът на ПИК срещу Джасим е съвсем оправдан. Когато един журналист види безумие, той е длъжен да го назове с точните думи, да го изобличи моментално, защото в противен случай можем да закриваме държавата моментално и да предадем ключовете на някого, който наистина знае как да пази историческата памет. И проблемът съвсем не опира до лицето Джасим. Той е просто една брънка в ужасяващ процес на знайни и незнайни грантаджии, които захлебват алчно от предателството спрямо собствената си история. Какво да се прави - във всички векове и епохи такива хора получават най-големите хонорари, въпреки че имената им се запомнят като проклятие и псувня.

Джасим обаче решава, че е засегнат от пресъздаването на неговата словесност и завежда дело срещу ПИК за обида. Наскоро излезе и присъдата, произнесена от магистрат на име Силвия Хазърбасанова - агенцията е осъдена да плати 3 хиляди лева на фейсбук всезнайкото. В такава ситуация много журналисти се примиряват, отчайват се и решават да си мълчат. Защото у нас битува правилото за това, че "решенията на съда не се коментират". Агенция ПИК избра да постъпи различно. Тя се разбунтува срещу това решение, защото съвсем основателно вижда в него удар срещу нормалното възприемане на историята, перверзно изкривяване на моралните стойности, юридическо легитимиране на всеки екземпляр, който смята да прави кариера, тъпчейки върху българските герои. И най-важното - защото решението на Хазърбасанова е удар срещу свободата на словото.

Нека пак да повторя - ако един журналист загуби правото да нарече мизерията мизерия, тогава свобода на словото просто няма. Има някакво нейно подобие, някакво мръсно ГМО, което е признак за диктатура на неморалните и за това, че властта на предателите е скрепена с печата на Темида.

И точно тук журналистическата общност можеше да реагира единно. Защото това е удар с далечна цел. Днес под сатъра на правото попада ПИК, но утре може да е всеки един журналист, чиято истина за света се разминава с каноните на "Америка за България". Кой е оторизирал съдебната система да се произнася за свободното слово по този начин? Кога съдиите станаха арбитър в журналистическия процес? Къде в Конституцията е написано, че един магистрат има правото и възможността да се изказва за творческия процес на писане?

Заради това истинските журналисти трябваше да реагират, защото пред очите им някой размахва тежка метална верига, чиято цел е да избие зъбите на свободното слово и да подчини медиите на един гаден псевдоморален диктат. Дяснолибералните сайтове, миниимперийките на "умните и красивите" обаче напълно се провалиха на този тест за свобода. Защото пред очите ни те заеха страната на цензурата и с оргазмична радост започнаха да слюноотделят за съдебното решение.

Нещо повече - плюейки на всички стандарти за обективност, които твърдят, че спазват, всички до един взеха моралистично да стенат срещу поведението на ПИК и със садомазохистична радост да пишат за декларации в подкрепа на Хазърбасанова. Нормално е съдиите да защитават колежката си. Прекрасно е да се опитваш да воюваш за това да бъдеш недосегаем за критика и да съществуваш над обществените процеси. Въпросът е защо т.нар. десни журналисти не разбраха, че този сатър е и за тях. Че един ден те също могат да бъдат окървавени от него, защото текстовете им са далеч от журналистическото съвършенство.

С лека форма на отвращение наблюдавах как те изпадат в душевен екстаз, защото ПИК е получил присъда. Но така те доказват, че грантовата паяжина е оплела не само съдебната система, тя включва в себе си и един кръг от медии, които отдавна вече не са български, а съществуват на тъмната територия на върховното лицемерие и подлост.

Съдът няма място в свободата на словото, защото чрез своята репресивна система той все повече започва да служи като основен инструмент за цензура в обществото. Ако съберем всички случаи на съдени журналисти, ще видим, че у нас пълзи тих преврат по отношение на четвъртата власт и в случая действията на ПИК са опит за съпротива. И това трябва да бъде ценено. И тук няма никакво значение за някого дали одобрява или не политическата линия на сайта и начина за тяхното писане. Това е от второстепенно значение. Смисълът на битката е за правото на журналистиката да бъде критична, цветна, остра, а дори и безцеремонна, когато се налага.
А казусът "Джасим" е точно такъв. Достатъчно е човек да отвори страничката на Джасим във „Фейсбук“, за да види, че той е с пъти по-жълт и обиждащ от агенция ПИК. А това е особено нелицеприятно, защото е опаковано в един високопарен и скучен елитаризъм, все едно авторът му е някакво създание от различна планета и с различно ДНК. Джасим е редовен медиен герой, канен навсякъде, гради му се имидж на модерното лице на историческата наука, дори и когато историйките му все опират до това как ученици наричат Левски "лайно".

И точно заради това съдия Хазърбасанова няма никакъв повод да се чувства жертва. Точно обратното е - тя е палачът. Нямам представа дали си дава сметка, че нейното решение е като паве, което е метнато срещу правото на журналистите да описват нередностите в обществото и да разобличават псевдогероите на нашето време. Така всички медии, които се опитват да я изкарат жертва, също се записват в списъка на съучастниците в удушаването на свободата на словото.

Това е лицемерие, двоен стандарт и абсолютна морална подлост. Значи всяко действие на прокуратурата може да бъде оспорвано, осмивано, заклеймявано, а Цацаров системно да бъде ваден за медиен разстрел в изданията на "Америка за България", а съдиите, видиш ли, подлежат на ангелско спокойствие, журналистически комфорт и курорт, и на абсолютна оценъчна недосегаемост. Откъде накъде? Или мерим всички с един аршин и настояваме за постигането на справедливост, или просто признаваме, че сме изградили империя на лицемерието и се давим в нея като в плаващи пясъци.

Но щом прокуратурата може да бъде атакувана (не искам на никого да отнемам това право, просто не желая на съвестта ми да висят десетки безработни журналисти, които ще останат без основен смисъл и препитание в живота си), то значи и Хазърбасанова трябва да носи отговорност за своите действия и да е наясно, че медиите ще задават въпроси и ще търсят отговори от нея. Някой трябваше да постави този въпрос, и то точно по остър и безкомпромисен начин.

И тук заклеймяванията от рода на "кафяви медии" всъщност вадят на бял свят кирливите ризи на заклеймителите. Писнало ми е да гледам такива пискащи морализатори, които при първия удобен случай се превръщат напълно в тези, които иначе толкова мразят. Защото достатъчно е човек да прочете дописките на тези медии за казуса "Джасим", за да види, че там няма стандарти, няма обективност, а само безкрайна злоба, иронично хихикане и опит за морално тържествуване. Очевидно е, че те избраха страна и ще се давят със своя избор.

А иначе - пълна подкрепа за това съдиите да бъдат задължени да обясняват своите решения и да бъдат изправени пред отговорността от техните присъди. Темида трябва да има превръзка на очите, а не на мозъка.