Слави Трифонов и Цветанов ще бъдат разочаровани  

Засега изглежда, че предстоящите парламентарни избори са по-важни за политическите партии, отколкото за гражданите. Въпреки усилията, които полагат различни центрове на влияние, поне засега тези избори изглеждат лишени от ясен залог. Опитите за насърчаване на протеста по-скоро заличават очертанията на подобен, важен, разпознаваем като решителен за мнозинството от гражданите залог на тези избори. Търсенето на възможности за създаване на единен, а може би „отечествен“ фронт срещу ГЕРБ няма пряко отношение към готовността на гражданите да участват в изборите.

Гражданският протест не води пряко към по-висока избирателна активност. Да протестираш и да гласуваш са различни форми на политическо участие, но те не са пряко свързани помежду си. Има много съществена политическа работа, която партиите или не могат, или не знаят как да свършат, за да трансформират енергията на протеста в изборно участие. Партиите пропуснаха много време, в което трябваше да се опитат да насърчат тази трансформация. Затова в оставащите седмици няма да имат друг избор, освен да се опитат да радикализират до крайна степен протестните нагласи, надявайки се, че това ще им донесе успех.

Фокусирането на вниманието към смяната на управляващата партия и още повече – към фигурата на министър-председателя стеснява пространството за политика до „или ние, или те“. Само че изобщо не е ясно кои всъщност сме „ние“ в тази доста плоска схема. Няма отчетлива политическа алтернатива не толкова на управляващата партия и нейната коалиция, колкото на начина, по който се управляват общите ни дела. На „терена“ се виждат само различни авторитарни заявки, които търсят смяна на фигурите, но не предлагат различна перспектива към българския дневен ред и начина, по който той да бъде реализиран.

Очакваната средна или по-ниска избирателна активност не се основава само на опасенията, свързани със санитарния риск. Въпреки декларираната готовност само преди месец на повече от 55% от имащите право на глас български граждани да гласуват днес тези стойности плавно спадат и това ще продължи до изборния ден. Онези около три милиона български граждани (при оптимистичен сценарий), които се очаква да вземат участие в изборите, ще го направят заради своя граждански ангажимент и от самоуважение към себе си. Съществена част от тях няма да се вслушат в радикалните призиви, а по-скоро ще се опитат да гласуват „полезно“, така че техният глас да произведе резултат. Но окончателната картина на резултатите ще бъде оформена от насоките и интензитета на протестния вот.

Това е тип изборно поведение, с който много често се спекулира, но който невинаги има решаващо значение. Става въпрос за вот от страна на трайни избиратели на една политическа партия, които решават, за да изразят несъгласието или критиката си към своите политически представители, да подкрепят друга, малка политическа формация, без шанс за участие в парламента. Да гласуваш за прекия опонент на твоята досегашна политическа сила не е протестен, а конформистки вот, ако се надяваш, че тя ще спечели. Този път общият резултат на тези избори ще се оформи именно в резултат от протестния вот.

Изглежда, че въпреки очакванията на „Републиканци за България“ няма ясно изразен протестен вот сред традиционните избиратели на ГЕРБ. Новата формация на Цветанов разчиташе именно на подобна мобилизация, но избирателите на ГЕРБ изглеждат консолидирани и готови да забравят временното разклащане на доверието си в партията от лятото и началото на есента през миналата година.

Не така стои въпросът с протестния вот срещу БСП. Начинът на управление на партията през последните години, изразяващ се във все по-остро противопоставяне и все по-слаби политически резултати, ще генерира протестен вот, който ще се насочи към други, по-малки формации, като АБВ или новата партия на Красимир Янков, като ясен сигнал, че БСП не се развива добре. Избирателите на социалистите са дисциплинирани и в по-малка степен обезпокоени от санитарния риск, така че те най-вероятно ще участват в изборите. Въпросът е до каква степен техният вот ще определи крайния резултат от изборите.
ДПС успя да реши проблема с протестния вот, слагайки край на проекта ДОСТ, а новата формация около фигурата на Мехмед Дикме няма достатъчно време, за да се опита да привлече недоволните от действията на Движението. На тези ключово важни за ДПС избори партията ще се опита да мобилизира в максимална степен подкрепата си, за да запази шансовете си да бъде трета политическа сила, от която да зависи формирането на управляващо мнозинство.

Най-сериозният електорален конкурент на „Обединени патриоти“ е новата формация на Слави Трифонов. Въпреки очакванията, че тя ще мобилизира по-скоро млади хора, тя оказва съществено влияние и върху традиционно гласуващи за патриотите избиратели. След оттеглянето на „Атака“, ВМРО и НФСБ трябва отново да успеят да създадат представата, че представляват всички националистически формации, а това означава и да успеят да се противопоставят на ИТН.

На свой ред партията на Трифонов ще има трудности с превръщането на виртуалната и телевизионна подкрепа в изборно участие. Онези, които симпатизират на новата формация, не се интересуват толкова много от нейния политически профил или програма, но в същата степен и не са традиционни и активни избиратели. Не толкова липсата на ясен профил, колкото характерът на подкрепата за ИТН може да се окаже причината за изненадващо по-нисък от очаквания резултат.

Двете лица на „Демократична България“ продължават да изглеждат по различен начин и по-скоро насърчават протестен вот сред традиционните десни избиратели, опитвайки се да привлекат млади и по-либерално настроени групи от избиратели. Те разчитат на стихийна мобилизация и затова ще продължат да търсят радикално противопоставяне, но техният политически профил продължава да бъде все така неясен както в идеологически план, така и от гледна точка на управленска компетентност.

Сред амалгамата от политически фигури и проекти, асоциирана с ДБГ, Д21, ВОЛТ, ИБГ. и Отровното трио, все още личи по-ясно стремежът за всяване на недоверие, оказване на влияние върху изборния процес, отколкото за търсене на трайна гражданска подкрепа. И тук проблемът не е в очевидната липса на ясен политически профил, а в прекалената фиксация към ГЕРБ и Бойко Борисов, отвъд която не се забелязва никаква отчетлива управленска перспектива. Начинът, по който тези формации се опитаха да насърчат и насочат протеста, всъщност до голяма степен промени неговия граждански характер и доведе до постепенното му затихване. А това не е добра атестация за управление нито на политическите комуникации, нито на граждански инициативи.

Независимо от усилията на партиите, които се борят за оцеляването си в тази ситуация, предстоящите парламентарни избори няма да изиграят ролята на „точка на пречупване“, на преломен момент в развитието на българската политика. Те ще имат по-скоро преходен характер, който ще се изрази във фрагментирано представителство и появата на малко повече нови политически формации в „буфера“ между 1 и 4%. Те ще имат шанса да стабилизират своето присъствие и да се подготвят за по-подходящ момент, когато биха могли да участват в законодателната власт.

Но тези избори именно заради междинния си характер по отношение на процеса на политическа промяна ще покажат много ясно каква е реалната готовност на българските граждани да участват активно в процеса на политическа промяна, който вече е в ход. Промените са много по-бързи и дълбоки, отколкото ни изглеждат. Затова единственият смислен начин за формиране на отношение към тях би трябвало да бъде активното политическо участие.