Повярва ли си Бойко Борисов, че е новият Иван Асен Втори

По всичко личи, че когато преди време покани във Варна президента на Турция г-н Ердоган, нашият премиер беше нарамил голямата кошница.

На пръв поглед изглеждаше логично. Успешен пробив в десетилетното напрежение между България и Македония. Успешно като цяло начало на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС). Не по-малко успешни акции по затопляне на отношенията между държавите от Западните Балкани.

Само че клакьорите на г-н Борисов от кабинета и от партията му изиграха лоша шега. С техните възторжени дитирамби до какъв „велик международник” е израснал, те му попречиха да не забележи някои неща.

Като например това, че без негласната или не чак толкова благословия на САЩ нищо от това на Балканите не можеше да се случи. Американският замисъл е прост – да се подсили югоизточният фланг на НАТО, особено предвид охладняването напоследък на отношенията с Турция. А ако Сърбия продължава да се запъва, да се изгради нещо като „санитарен кордон” около последния верен руски съюзник на полуострова.

Или пък това, че по принцип европредседателството е една рутинна процедура, при която през шест месеца се сменя само домакинът, а иначе всичко си следва стриктно разписаните от евробюрократите механизми.

Но като ти пеят непрестанно хвалебствени псалми за „цар Бойко – укротител и опитомител” и те изкарват едва ли не новия Иван Асен Втори, нищо чудно и да си повярваш. И г-н Борисов реши, че може да се нагърби и с ролята на посредник между Турция и ЕС.
За някои може да изглежда помпозно, та и направо грандоманско. Представяте ли си – Варна, председател на Европейската комисия, на Европарламента, президенти, премиери... И начело им сам „Бойко – помирител”, а „в очите му плам”.

Уви, г-н Борисов забравя (а може би и просто не знае), че на Стария континент има три велики дипломации – английската, руската и турската. Които взаимно се дебнат и се надцакват във всеки момент, в който им падне.

Е, сега британци и руснаци нещо се посритаха. Ако някой смята, че е просто за кожата на един двоен предател, се лъже. Залогът е много по-голям и най-вероятно е свързан с опита на англичаните да поприберат поне част от милиардите руски пари, инвестирани в техни офшорки.

Но това е друга тема. Е, отделен е въпросът, че две нашенки нарушиха железния принцип, когато атовете се ритат, магаретата да стоят настрани. Ама да благодарим на Бога, че и двете магаренца са прекалено ситни, та атовете могат и да не ги забележат...
По-важното е, че турската страна веднага втвърди не само езика, но и поведението си както спрямо САЩ в Сирия, така и спрямо ЕС. На американците много им здраве, те така са се залетели по петрола на ИДИЛ, че май този път ще си го отнесат.

Лошото обаче е, че може да го отнесем и ние. Сиреч вместо в опит да изпишем вежди, да участваме в изваждането на очи.
Защото според Ердоган внезапно се оказа, че „ако Тypция отвоpи гpаниците cи за бежанците, Евpопа ще cе cблъcкa c тежък пpоблем”. И че „всички войни между Полумесеца и Кръста са започвали от Балканите” (той каза и нещо още по-лошо, ама да не плаша читателя).

А накрая на 11 март в град Сакария обяви, че иска „лично от моето име и от името на народа да поздравя братята ни в Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Македония, Сърбия, Западна Тракия, Крим, България и Румъния”. И за да е още по-конкретен, подчерта, че визира „братята” от „Сараево, Скопие, Ксанти, Комотини, Кърджали и Мостар”, на които „споделяме нашата сърдечност... Всеки път го казвам: Тези градове физически са разположени в границите на други страни, но те са част от нашите душевни граници”.

В толкова прав текст Турция не е отправяла нито едно от двете предупреждения. ЕС веднага реагира, като обеща нови три милиарда евро за издръжка на бежанците.

Като че ли май се поуплаши и г-н Борисов. И смени първоначалната голяма кошница със значително по-скромна. Даже с неохота промърмори, че сме готови и да си плащаме.

И какво ще стане във Варна? Май за пореден път се потвърди поговорката, че понякога и пътят към ада е постлан с добри намерения...