Петър Волгин: ПП – чрез нахалство към властта  

Ако се провеждаше Световно първенство по нагло поведение, ПП без никакъв проблем биха спечелили първото място. Единствено евентуалното участие на ДБ в подобно състезание би направило надпреварата по-оспорвана. Още със самото си създаване нещото, наречено ПП, направи впечатление с огромните си претенции – за морал, за честност, за принципност, за професионализъм и за какво ли още не. Последвалите събития категорично показаха огромната кухота на подобно самовъзвеличаване. И въпреки фактите „Продължаваме промяната“ не спират да обясняват какъв невероятен професионализъм и морална извисеност излъчва тяхната формация.

Тези дни ПП пусна клипче във фейсбук, в което разказва какви велики дела е свършила тази партия в рамките на само двумесечното си управление. Тук има една малка подробност, за която в клипчето няма нито дума. И тя е, че ПП не управлява сама, а в открита коалиция с ДБ и ГЕРБ и със срамежливата подкрепа на ДПС. Без поддръжката на тези три партии „Продължаваме промяната“ нямаше нищо да направят. А това вероятно щеше да бъде по-добрият вариант за България. Защото всеки път, когато Кирил, Асен, Лена и приятелите им влязат във властта, ситуацията почва да прилича на случилото се във филма на Емир Кустурица „Ъндърграунд“, описано така добре с възклицанието „Маймуната влезе в танка!“ Е, белята вече е сторена. А „Продължаваме промяната“ не просто управляват, ами са и достатъчно нахални, че да се хвалят с това. Някой с повече ум нямаше да бие барабана и да ни проглушава ушите с измислените си постижения, но да търсиш разумни съждения у ПП си е класическа загуба на време.

Нека се съсредоточим сега върху „календара на успехите“, който с такова вдъхновение е разказан във въпросното фейсбук клипче. Забелязваме, че извънредна радост предизвиква у неговите създатели фактът, че управляващите са успели да направят бюджет с 3% дефицит. Така и не става ясно на какво се дължат тези възторжени подскоци, при положение че месеци наред всевъзможни финансови анализатори обясняваха как подобно число е напълно възможно и неговото постигане не представлява никаква особена трудност. Това е все едно млад и здрав мъж да пробяга скромното разстояние от сто метра за пет минути, след което да обяснява, че това било велико постижение, защото имало опасност и за десет минути да го пробяга, ама той не допуснал такъв песимистичен вариант.

Като цяло разказът за успехите на ПП е пълен с конкретика, за която от тази партия по-добре да си бяха мълчали. Да обясняваш например как си приел спешни мерки в законодателството, които ще помогнат в борбата срещу домашното насилие, е проява или на тежко нахалство или на огромна глупост, или е съчетание от двете. Както юристи с дълъг стаж, така и хора, несвързани професионално с правото, и до днес вземат на подбив, и то с пълно право, „великата“ формулировка, описваща вкараната в закона „интимна връзка“. Да твърдиш, че тази новост ще помогне за по-бързото осъждане на домашните насилници, показва всичко друго, но не и наличието на разум. В случая ПП направиха това, което винаги правят при подобни ситуации. Използваха разбираемото широко недоволство заради несправянето с насилието и побързаха да яхнат това недоволство. Само дето сториха това абсолютно нескопосано и недодялано. Тоест от действията им няма да има никакъв реален ефект. Но това тях явно не ги вълнува. За тях е важното да инкасират някоя и друга пиар точка.

Абсолютно съм сигурен, че на лидерите на ПП много би им се искало да се похвалят с едно постижение, което обаче остана нереализирано. Става дума за обещанието им да махнат Паметника на Съветската армия (ПСА) от софийския център. Съжаляват най-вече заради това, че ако бяха демонтирали паметника, лично Галя от Посолството щеше да ги похвали. А за партии като ПП и ДБ най-важното са тъкмо похвалите от Посолството. Лидерите на подобни формации слабо се интересуват от мнението на избирателите, но затова пък изключително много държат на одобрението от страна на чужбинските фактори. И понеже днес чужбинският фактор приветства всяка проява на русофобия, ПП с право смятат, че демонтирането на ПСА ще ги направи още по-близки до сърцето на Посолството. Пак със същата цел е направено и предложението за конституционната промяна за смяна на датата на Националния ни празник. Не че толкова им харесва на ПП и ДБ 24 май, не че толкова са влюбени в културата. Ако наистина се интересуваха от развитието на българската култура, щяха да заложат в бюджета сума за нея, доста по-висока от сегашното мизерно число 0,4%. Просто Трети март напомня за Русия, а днешните управляващи искат да изтрият всички подобни спомени. Ето защо с огромно удоволствие биха махнали и паметника. Не изпълниха това си обещание, оправдавайки се с бюрократични причини. Истинската причина за задния ход в тази ситуация обаче е съвсем различна. ПП знаят, че техният кандидат-кмет на София Васил Терзиев няма как да спечели на първи тур. И понеже ще ходи на балотаж, там ще му трябват гласовете на БСП. Всъщност имайки точно това предвид, ПП са избрали човек със семейните обвързаности на Васко за кандидат-кмет. Надяват се, че избирателите на БСП ще го припознаят на втория тур за „тяхно момче“, понеже цялият му род са били началници в ДС. И тъкмо за да не дразнят „комунистите“, отлагат махането на паметника. Струва ми се, че и тази „велика стратегия“ на ПП ще се сгромоляса, така както се сгромолясаха и плановете им убедително да спечелят парламентарните избори в комбинация с ДБ. Но нека първо да видим дали Васил Терзиев изобщо ще стигне до балотажа, или ще се окаже поредният спукан от прекомарно надуване балон.

Като цяло всичките обещания на ПП представляват именно това – постоянно пукащи се балони. Кълняха се, че са влезли в политиката, за да унищожат модела ГЕРБ, а в момента са в открита коалиция именно с партията на Борисов. Цели две години заедно с приятелите си от ДБ не спираха да критикуват Делян Пеевски, а днес са първи дружки с него и разчитат именно на неговата експертиза, за да проведат „епохалната“ си съдебна реформа. Ако се абстрахираме от официалните послания на ПП и гледаме действията им, едно нещо ще ни стане безпощадно ясно. Към никаква промяна не се стремят тези хора. Единственото, което искат, е да бъдат във властта. И в името на това са готови на всякакви компромиси. Дори и най-безпринципните.