Некметовете на Некоалицията  

От година-две насам слушаме как ей да дойдат местните избори, и ще видим ние кон боб яде ли. ГЕРБ ще изчезнат, Пепетата и Дебетата ще вземат всички областни градове без никакво усилие и България ще осъмне в една нова реалност, изпълнена с експертност, енергия и честност, гарнирани с конски дози морал и интелект.
В навечерието на предизборната кампания и три години след въргалянето в прахоляка пред Росенец обаче горното звучи като тежък сарказъм, иронизиращ абсурда на подобна прогноза. Причините за това са много, но нищо не пречи набързо да маркираме основните:

Провалът в изпълнителната власт. Правителството с премиер Кирил Петков е нещо, което дори участвалите в него се стремят да забравят и да заметат под килима. То не бяха четири моста, пет магистрали и три тунела, то не бяха ловешки електромобили, то не бяха ледоразбивачи по Дунав, полети до Скопие и македонски космонавти, то не беше чудо. И нищо. Нищичко. Тотално спряла да се развива държава, нула изпълнени обещания, няколко милиарда изпарили се от бюджета и капиталовите разходи, рекордна инфлация, тежък спад на инвестициите, никакъв напредък по Шенген и еврозоната. Нищо, ама нищо и половина.

Пропадането от моралния пиедестал. Правителството с премиер Кирил Петков открито продаваше постове срещу спонсорство на предозборна кампания. Така и не разбрахме какво са правили Петков и Бориславова в онази AirBNB квартира, чиито стълбища нямат парапет, в ранната неделна утрин. И защо малко след това подчинената на министър Кирил Петков ББР сключва договор с кантората, в която работи Бориславова, с изричното условие по този договор да работи лично тя срещу 14 хиляди лева на месец. Така и не разбрахме как за семейство Лорер конфликтът на интереси не съществува. Така и не разбрахме как половината одобрени проекти по ПВУ са за фирми, пряко свързани с партийния елит на ПП. Нито пък как за министрите на ПП е съвсем в реда на нещата фондации, до вчера ръководени от тях, да печелят стотици хиляди държавно финансиране. Правилата важат за другите, скандално е само ако е свързано с лошите. Ние сме от добрите, за нас всичко е позволено. Това слушахме и гледахме две години, това гледаме и слушаме и днес. Но вече много личи. И няма нищо общо с морала.

Митът за високообразованите вундеркинди, идващи да изметат мутрите и анцузите. То не беше „Урсула вика и аз ѝ викам и тя ми вика“. То не бяха „куролации“, „литмуси“ и „преоретети“. То не беше „просто Киро“ на онази врачанска депутатка, то не бяха истериите на Асен Василев и крещенето „защото е криза“ от парламентарната банка, то не беше „да го д*хат бедните“. Или да поговорим за интелекта в спорта и всичко, натворено от лицето Руди Гела, както и последвалото развитие на политическата му кариера. Или блестящото справяне на министър Събев със срива в пощите например. Ако това ще е партията и това ще са високообразованите млади хора, които ще преобразят родината – да, добре. Добре е и че оценката на избирателите не закъсня.

Абсурдната самонадеяност, че ще спечелят всички най-големи областни градове на куц крак, със затворени очи и по инерция. Твърдения, които към днешна дата предизвикват смях в Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Велико Търново, Русе и Благоевград и много тъга в София. Неразпознаваеми и неизбираеми кандидати, взаимно избиващи се партийни фаворити, битки за подреждането на листите и неговорещи си, тежко скарани основни фигури по места. От двама разпознаваеми в Пловдив се избира трети, във Варна се избира по-неизбираемият, а в Бургас нищо чудно да се явят и двамата, с което да се предизвика поредна политическа иновация – една коалиция с една листа и с двама кандидати за кмет. Приказка. Но не и приказка за успеха.

Несъстоялата се партия „Продължаваме промяната“. Като пишем за иновации в политиката, за пръв път ще видим управлявала и печелила изборите партия, която ще изчезне, преди да се е учредила. От много време твърдя, че ПП не съществува. На което разни хора ми отвръщат, че се заяждам. След което пък аз ги питам кой е лидерът на Промяната в Пловдив? А във Варна? В Бургас? В Стара Загора? Знаят ли, че организацията им във Враца тепърва се учредява? А кой им е лидерът в Русе? Събев, който няма-няма, току препсува Кирил и Асен през фейсбука си? Няма отговор. Защото такива хора няма. Защото тази партия не съществува и няма за кога да бъде учредявана. А вече е управлявала цялата държава. Срамът, разбира се, си остава за всички. Но най-вече за избралите я.

При сформирането на некоалицията се нагледахме, наслушахме и начетохме на тонове тъпотии. Може би повече от всякога, като се замисля. Основната сюжетна линия? Бойко Борисов и ГЕРБ са притеснени от някакви посолства и някакви магнитски, поради което ще подкрепят всячески и безусловно умнокрасивите променкаджии и доброволно ще им отстъпят победата на местните избори в основните областни градове, за да се скрие ГЕРБ на задна линия и да съхрани лидера си поне физически, защото за оставане на Борисов в политиката вече и дума не може да става.

Какво показва ревизията на тези ужасяващи тъпотии само три месеца по-късно?

Не Борисов, а точно „Продължаваме промяната“ издига серия от неизбираеми или откровено абсурдни кандидатури в, общо взето, всички областни градове, практически предавайки без бой победата на ГЕРБ.

Не Борисов, а „Продължаваме промяната“ отстъпва нарочно позиции и предава битки, преди да са се състояли, тихичко прикривайки изпълнителната си власт и законодателната безпомощност зад широките гърбове на Борисов и Пеевски. Корпулентни, както някой сполучливо беше подметнал преди години.

Не Борисов, а „Продължаваме промяната“ продължават с практиката си да продават избираеми места и ключови номинации срещу щедро спонсорство. И кметската кандидатура в София е само малка илюстрацийка на фона на голямата картина. А хората, тези лъгани и мамени добри същества, вярваха, че след „Еконта“ няма да има повече покупки на постове и номинации. Горките.

Докато върви поредната схемичка, докато мине поредното назначение, докато правилните хора спечелят правилните търгове.

Това е промяната, това е новото, това е моралът, това е спирането на кражбите, това е харвардът, това са западните възпитаници, това са успелите българи, това са великите бизнесмени, жертващи се на ползу роду, това е прозрачността, това са европейските ценности и принципи.

Вие си ги избрахте. Със здраве да си ги ползвате. Само да не е още твърде дълго.

Вижда му се краят, няма спор и съмнение вече, само дано да е по-скоро.