Да се пишат сериозни политически анализи за ПППП (Политическа Партия Продължаваме Промяната) практически е невъзможно. По простата причина, че там цялата работа е несериозна. И все пак някои се опитват: „Продължаваме промяната“ на практика не съществуват – авторитетно анализира социологът Първан Симеонов – защото са една мрежа от хора. Опряхме до около 300 000 избиратели, което е точно синият парцел в българското общество. Реално погледнато, пяната (ПП) изплува, а сухото (Демократична България) – остава“.
Абе, не съществуват, г-н Симеонов, ама гледам, пак се явяват на избори. Че вече и правителство готвят с равно отдалечен премиер от Марс. Който да е толкова независим от партиите, че от него нищо да не зависи. Затова все пак е добре да нахвърлим некои съображения по темата. За да знаем с кого си имаме работа.
Едно време по панаирите продаваха захарен памук. Децата много го обичаха и го бяха кръстили „Лапаш нещо , гълташ нищо“. „Продължаваме промяната“ са като захарния памук – гласуваш за нещо, получаваш нищо. Преди всички избори, а избори напоследък дал Бог, хлевоустите им агитатори и пропагандатори успиваха електората с напоителни лакърдии за нови 4 моста над Дунав, 3 тунела под Стара планина, 2 високотехнологични нови завода плюс едно истинско нашествие на чужди инвеститори, които ще си изпочупят краката да тичат към България да не си пропуснат късмета. Дайте ни властта и ще видите какви чудеса ще се случат!
Дадоха им властта, но след изборите нищо от това, разбира се, не се случва. След изборите започват да ни прожектират друг филм. Тогава започва сериалът Хубавата Лена, която върти цялата ПППП на малкия си пръст, компетентна е по всички въпроси и въобще е нещо като Екатерина Велика (приликата между двете е особено поразителна във формата на веждите). Липсва й само титла. Едно напористо и безспорно симпатично момиче, довчера сътрудник в адвокатска кантора, изведнъж на абордаж превзема политиката и започва да уволнява и назначава министри, зам.-министри и шефове на агенции. Да лети с правителствени самолети за срещи с чужди президенти и премиери. Да пише управленски концепции. Да заседава и да дава акъл на лидерите на други партии. Сюблимният миг в нейната звездна кариера беше, когато занесе на главния прокурор списък с шефове на организираната престъпност с прилежно представени доказателства, събирани от гугъл.
Девойката прави всичко това от позицията на неизвестно какво. На Екатерина Велика? Или на Конфуций? През по-голяма част от времето неизбежната Лена не е нито депутат, нито има официален пост в партията си Политическа Партия Продължаваме Промяната. Обожествената Лена обаче е въздигната в ранг на институция. Най-странното е, че това не прави никакво впечатление на медиите. Те напоително я интервюират и цитират в неизвестното й качество. Това не е важно за репортерките, нежно наречени от Борисов „мисирки“. И за техните редактори и продуценти, които ги напътстват. Важно е шоуто да продължава. Да текат рекламите. И да държат микрофоните от правилната им страна.
Все пак трябва да сме обективни и да признаем, че ПППП-ДБ изпълниха, че и преизпълниха едно от предизборните си обещанията по време на двата си кратки управленски мандата. Вдигнаха двойно заплати и пенсии. Това добро дело обаче стана с цената на нови външни заеми. Които облагодетелстваните и техните деца и внуци много години ще изплащат. Да припомним, че Тодор Живков беше съден, защото под неговото ръководство за 30 години социалистическата държава беше натрупала 10 млрд. долара външен дълг. ПППП само за 3 години с лекота натрупаха 11 млрд.! Според Стратегията за управление на държавния дълг на Министерството на финансите за периода 2024-2026 г. само за няколко години се очаква дългът на страната да нарасне от 36 на 65 милиарда!!!
Да не чуе дяволът, гръцката трагедия отпреди десетина години май се задава на хоризонта. Но Европа опрости половината от бруталния им 350-милиарден дълг и спаси гърците от фалит не защото са родината на Аристотел и са измислили демокрацията, а защото Гърция има 13 хил. км плажна ивица и няколко топли морета, където богатите северноевропейци трябва да отморяват през лятото. Иначе ще моржуват на Северно и Балтийско море. А ние имаме само 400 км плажна ивица, голяма част от която мръсна и бетонирана. (Апропо, дали Бяло море нямаше да стане като Черно, ако беше се осъществил националният ни идеал – България на три морета?) Поради което не се очаква европейските банки да се отнесат с такова разбиране и щедрост към най-бедната и корумпирана страна в ЕС, както самите те са ни кръстили.
65 млрд. за няколко години!? Това наистина е главозамайващо… Да натрупаш такъв дълг за толкова кратко време се изисква специфичен талант. Как са взети политическите решения за такива колосални числа, задлъжняващи държавата чак до Второ пришествие, засега остават забулени в тайна. Но доколкото познаваме управленската стилистика на лидерите на Промяната, то може да импровизираме с едно лирическо отклонение:
НЕЗАВЪРШЕНА ПИЕСА ЗА ЛЮБИТЕЛИ МИНИСТРИ
Пиесата се развива в най-новата ни история и по специално по време на управлението на ПП-ДБ. Място на действието – Министерският съвет на Република България.
НИКИ - министър:
- Киро, започваме леко да буксуваме. Трябва да направим нещо, за да подгреем електората. Защото тия нещастници от опозицията започват да ме дразнят.
КИРО – министър-председател:
- ОК. Какво предлагаш?
НИКИ:
– Например да вдигнем двойно пенсии и заплати! Нали го бяхме обещали в предизборната си платформа.
КИРО:
– Така ли? Аз го бях забравил. Чудесно! Добра идея!
АСЕН – министър на държавната хазна:
– Добра, добра, но съм длъжен да ви информирам, че за такъв умопомрачителен разход няма пари в хазната.
КИРО:
- Как така няма? Къде отидоха парите?
АСЕН:
- Отидоха за социална политика. Помощи, бонуси, туй-онуй. И парите си вървят. Нали виждаш, че БСП са фалирали. И ние трябва да ги заместваме на социалния фронт.КИРО:
– Да, да. Тегли 5 млрд. заем от международните пазари!
АСЕН:
– Ама нали наскоро теглихме 5!
КИРО: Нищо. Тегли още 5! Да ги закръглим на 10!
АСЕН:
- Е, щом трябва…
Не може да се закълнем, че при министерските дебати са използвани точно тези думи. Но като цяло едва ли са били и много по-различни. Впрочем по традиция сигурно някой е записал разговора. За всеки случай. Но няма смисъл да се ровим и да изпадаме в дребнотемие.
Обаче не мога да се сдържа да не споделя, че то така и аз мога да съм финансов министър. Въпреки че съм завършил факултета по журналистика, а не УНСС. Тегля смело милиарди и трупам външен дълг, който други ще връщат. Ако могат… И раздавам пари и бонуси кой колкото си поиска. И всички се разотиват доволни по домовете.
Само че щедрите пенсии и заплати опаткаха парите за четирите моста и трите тунела. Когато стана ясно, че финанси за бомбастичните инфраструктурни обещания няма, вождовете на промяната решиха, че затова им е виновен националният празник 3 март. И организираха мощна медийна офанзива по смяната му с 24 май. Държавата естествено веднага се възпали. По-голямата част от нацията започна да брани 3 март като опълченците на Шипка. Дори президентските хора запазиха името на празника в патентното ведомство за име на бъдещата партия. Другите пък сравниха 24 май с европейското Просвещение на Монтескьо и Волтер и между другото се оказа, че нашето изпреварило с два века европейското. „Възраждане“ пък направо заговори за гражданска война, ако се посегне на сакралния национален празник. И други такива глупости. Защото какво има да ги сравняваш двата празника? Все едно да сравняваш Коледа с Великден. Един повече уважава единия, друг – другия.
В крайна сметка празниците оцеляха. Но модерните гласоподаватели и почитатели на Харвард, прехласнати по ПП, намаляха двойно. Въпреки двойните пенсии и заплати. Дори и те баялдисаха от захарния памук и безкрайните политически нелепици, с които всеки ден ги угощаваха техните любимци. Ще видим в неделя дали тези стоки продължават да се харчат. Или е дошло времето да закриваме панаира.