Как спецоперацията срещу Нинова се провали  

На фона на това, което се случи на вътрешнопартийните избори за лидер, вече е смешно, комедийно и дори абсурдно да се връщаме към всички нелепици, които бяха изговорени преди тях. Но понеже паметта днес е единственото реално дисидентство, все пак нека да се върнем поне за малко към серията от медийни интриги, в която се опитаха да натикат БСП.
Първо казваха, че активността няма да е висока. Че социалистите не искали да избират лидера си пряко. Че членовете на партията с упоритито си неучастие в този експеримент ще покажат своето отвращение от Нинова и нейния курс. Крайният резултат беше като юмрук в зъбите – 70 на сто от партийните членове се явиха пред урните, за да посочат кой иска да ръководи БСП. Дори и тези, които не гласуваха за Нинова, със сигурност одобряват нейната реформа, защото осъзнават каква огромна промяна е тя за левицата.

После казваха, че Нинова ще има проблем да спечели. От две години насам срещу БСП се водеше медийна спецоперация, която да разкаже на публиката разказа за драматично разцепената и разделена левица. За една партия, която се пръска по шевовете от конфликти, драми, интриги, средновековни страсти, кулоарни ритания по кокалчетата и идейни терзания. Необходим ни е статистик, но ако изчислим колко пъти представителите на вътрешната опозиция в БСП са получавали телевизионни изяви, картината веднага ще ви се изясни.Това не беше реален медиен интерес. Това си беше организирана акция. Корнелия Нинова се оказа в епицентъра на една от най-подлите и продължителни медийни кампании срещу български политик и крайната цел беше да я откажат или напълно да я смажат в огъня на този постоянен обстрел. В крайна сметка стана точно обратното. Над 81 процента от социалистите, които се появиха пред урните, дадоха своя глас за Корнелия Нинова. Размазваща победа. В много отношения такава огромна преднина е с пъти по-задължаваща от всеки друг резултат. Защото освен мощен вот на доверие за конкретен лидер този резултат всъщност е демонстрация на политическо единство. Това беше ултимативният отговор на медийния бъркоч, с който се опитаха да залеят БСП. Това беше инвестиция и в конкретна политика, която от години се опитва да отърве БСП от красивите алабализми без никакви ясни действия и да превърне автентичната лява идеология в поредица от конкретни идеи за реална трансформация на страната.

Конкуренцията на Нинова остана далеч назад. Най-сериозният претендент Кирил Добрев взе малко над 14 на сто от гласовете, а резултатите на Красимир Янков и на Валери Жаблянов дори няма да споменаваме, за да спасим поне малко от достойнството им. Всъщност резултатът от прекия избор беше толкова категоричен, така ясен, толкова мощен, че напълно унищожи и всички останали интриги – как БСП щяла да се заплете в поредица от съдебни драми по оспорването на конкретните данни. Изобщо партийните барони в БСП бяха заложили всичко на това да провалят прекия избор, защото прекрасно знаеха, че един път проведен, такъв вот ще се превърне в официално правило в левицата. Това гласуване пренареди изцяло обичайните йерархии в БСП и овласти обикновените членове на партията, много от които за първи път получиха думата по този най-важен въпрос. След подобно изживяване няма сила, която да може да върне обичайните стари практики и договорки и да ги представи като триумф на нормалността. Защото именно това беше странната перверзия на досегашния спор в БСП. Разни консерватори с лява патетика ни убеждаваха как хората не трябва да получават думата за лидерството, защото това щяло да убие БСП. И това било „автентичното ляво“. И обратното – мощната модернизационна и демократична лява вълна към разширяване на правото на членовете да си кажат думата бе наричано консерваторство и път към лидерска партия. Сега обаче нещата си дойдоха по местата.

Понеже горе споменахме за конкуренцията на Нинова, е добре да си кажем няколко думи за тяхното поведение след изборите. С най-много медийни активности се отличи Красимир Янков, който се раздаде и в серия от интервюта обяви избора за манипулиран, за опорочен и че партията демонстрирала драматично разделение. Всъщност това е новата опорна точка на вътрешната опозиция, която няколко дни се чудеше как да излезе от блатото на поражението. В БСП се очертали профилите на две партии. Защото, ако резултатът на Нинова се трансформирал върху всички членове на БСП, излизало, че за нея са гласували само 53 на сто.Това според Янков означавало, че останалата част не е отишла пред урните и си стои недоворчиво вкъщи. Което, разбира се, е пълен абсурд. Защото по тази логика резултатът на самия Янков ще е практически отрицателен, ако го разтоварим върху членската маса на цялата партия. Винаги е опасно да се изявяваш като говорител на тези, които не са отишли да гласуват, защото това издава изначална слабост на всичките ти останали идеи. Всъщност точно това беше основният минус на конкуренцията на Нинова в този избор. Вместо реален позитивен проект за БСП те заложиха основно на атаки срещу нея. Програмите им за развитие на партията бяха между другото, основното беше да обстрелват сегашната лидерка. Този подход освен стратегическа немощ издава и липсата на реално знание на настроенията на партийните членове. Защото Нинова имаше с какво да застане пред своите избиратели – четиригодишен мандат, в който тя нито един път не се изкуши да приеме офертата за власт на ГЕРБ, четири години на яростна опозиционна дейност, проектът „Визия за България“, изработен след консултации в цялата страна, и няколко поредни успешни изборни битки, в които резултатът на БСП, макар и бавно, започна да се вдига нагоре. Именно на тези големи проблеми конкуренцията не предложи реална алтернатива. Заради това звучаха повече от смешно думите на Янков, че ГЕРБ били доволни от избора на Нинова. Всеки с нормално зрение видя, че ГЕРБ направиха и невъзможното да я отстранят от политическия терен.

Всъщност истинската класа си личи не по това как влизаш в едно състезание, а как излизаш от него. Противниците на Нинова така и не събраха сили и достойнство да я поздравят за победата. А с допълнителните си изяви след вота започнаха и да си навличат гнева на партията доста сериозно. Защото от един момент нататък обикновените социалисти не възприемат атаките им като удар по Нинова, а като удар по сърцевината на БСП. И заради това е трудно и мъчно да се гледат тези политически гърчове, защото опитите левицата да бъде върната обратно в миналото просто удариха на камък.

Това си пролича и на последното заседание на Националния съвет на БСП. След като близо една година опозицията имаше стратегически превес там и превръщаше дискусиите в мъчително изживяване, сравнимо със средновековните инквизиции, на последното заседание най-именитите критици на Нинова просто не се появиха. Част от тях разчетоха знаците правилно. Друг е въпросът, че те не им вещаят добра политическа съдба.

Цялата тази епична сага в БСП се разигра на достатъчно епичен фон. Неспиращите протести сериозно трансформираха политическия пейзаж в страната. Сринаха тези, които изглеждаха недосегаеми. Възкресиха от мъртвите партии, които бяхме отписали. Наляха адреналин и в БСП, защото левицата, макар и да не направи нито един опит да оглави протестите, нямаше как да не отчете факта, че речникът на протестиращите е нейният речник отпреди 4 години. Изобщо вотът в БСП беше важен като знак и се случи в най-подходящата възможна обстановка, защото събитията показват, че промяната е зад ъгъла. Всъщност процесите в БСП бяха важни, защото левицата беше длъжна да се яви на следващите избори консолидирана. Точно за да не могат поредните анимационни герои да се окичват с лаврите на битка, която никога не е била истински тяхна. Според мен опозицията на Нинова не разбра и това. Тяхното автентично консервативно неразбиране на уличната енергия беше другата причина за тяхното помитане. Защото промяната на това статукво трудно ще дойде с дълги и предълги дискусии. Тя идва тук и сега и хората в БСП прекрасно знаеха кой е най-подходящият лидер да я посрещне.