Гаврата „Ден на траур”  

В България отдавна няма нищо по-безсмислено, пошло и лицемерно от обявяването на "Ден на траур". Това е мащабен опит за измиване на ръцете, хвърляне на прах в очите на хората, начин въпросите за отговорността и вината да бъдат прекратени. Не можеш да питаш нищо, защото веднага десет хиляди медийни шамани и трима социолози ти се нахвърлят, че "политизираш трагедията". Траурът е сапун за нечиста съвест, някакъв институционален ритуал, който е обезкостен, напълно без смисъл и представлява по-скоро тиха и садистична гавра, отколкото реално отдаване на почит.

Роднините на загиналите едва ли искат това, едва ли очакват пороя от безстрастни съболезнования, направени просто защото така трябва. И от хора, които само ден след официализираното лицемерие напълно ще забравят за всичко и така до следващата голяма трагедия, до следващата публична смърт, която ще разтърси медиите и обществото.

Траурът е нещо лично, но когато го правим национален, той има смисъл единствено ако насреща съществува държава, която се опитва да се научи от своите грешки, която прави всичко възможно да ги спре и отстрани. Всичко друго е просто театър с маски, който при поредното повтаряне, отново и отново, става все по-гаден и префинено извергски. Заради това отменете траурите или нека завинаги да потънем в траур. Това са реалните адекватни действия. Другото е съучастие в спектакъла, а все повече българи се усещат, че ги взимат за статисти именно в такъв.

Нито една страна по света не е застрахована от трагедии, но в България това е обичайният ни начин на живот от много години насам. Нещастията връхлитат страната точно като чума, и то с епидемичен обхват. Само преди няколко месеца преобърнат автобус на магистрала "Тракия" отнесе със себе си шестима души и рани 22-ма, а ето че в разгара на лятото, когато то е най-хубаво и прелестно, катастрофата край Своге отново почерни страната. Това не е текст, в който ще търсим задълбочено проблемите в случая, въпреки че ако той не бъде разнищен докрай, усещането за справедливост у нас никога няма да бъде възстановено докрай. Но фактът си е факт - цялата политическа мощ на "държавата" (вече трябва да изписваме това понятие в кавички) беше впрегната, за да хвърли вината върху шофьора, да го посочи като основен нарушител в случая, за да може зад целия този шум да скрие абсолютната липса на адекватност на държавните органи - неадекватно поставени и при това погрешни мантинели, ниско сцепление на асфалта, пълно бездействие в опитите частната фирма да бъде накарана да отстрани проблемите в този участък. За пореден път се изправяме пред истински ужас. Неизменно при всяка трагедия, която ни сполетява, всеки път се вижда едно - "държавата" е просто виртуално понятие.

Има някакви чиновници, които трябва да осъществяват контрол, връзки и планиране, но те съществуват в абсолютен вакуум едни от други и резултатът е, че "държава" просто няма. България е просто политическа симулация и това може да се докаже дори от първокласник. Дори опитите да докажеш на хората, че има някой, който мисли за тяхното бъдеще, се провалят с гръм и трясък.
Точно така се получи при другата голяма драма - с чумата по добитъка. Хората се вдигнаха като банда от анархисти да бранят стопаните на стадата, защото от първия ден бяха изпълнени с недоверие към действията на властта. Казусът се развихри, нагорещи, медиите се втренчиха любопитно към село Шарково, а междувременно някакви костюмирани бастуни обикаляха телевизионните студиа да говорят как се насажда паника, как държавата действала според европейските регламенти. Засегнатите от действията на "държавата" хора обаче не получаваха обяснения и прозрачност, а само наглост и сумтене. И ето, днес драмата са заплете - оказа се, че чума няма. Че цялото заколение е било някаква поразяваща с кървавостта си интрига. И сега пак ще обикалят експерти, за да ни казват, че българите са неграмотни идиоти, които нищо не разбират от епидемии, а се правят на големи учени, но е факт, че от стадото на жената, която го опази въпреки безкрайните опити то да бъде избито, няма нито едно починало животно. Чумата е била в мозъка на чиновниците, в техните действия, а не при бедните козички и овце. Къде е "държавата" в този случай? "Държавата" се опитваше да наложи някакви свои забрани, но вече никой не ѝ вярва, защото безкрайната чума от трагедии, които сполетяха родината, накараха и най-доверчивите да се сепнат и осъзнаят.

А какво да кажем за сринатия Търговски регистър - нещо, с което България ще влезе във всички рекорди на „Гинес“ по политическа екзотика. Според показанията на правосъдната министърка Цецка Цачева пред парламента тя още от февруари била предупредена, че ще има проблем там. Това са цели пет месеца, ако приемем, че тя казва истината, в които е можело да се вземат всички мерки да бъде избегнат проблемът. Вместо това обаче "държавата", този път във формата на всякакви чиновници от Агенцията по вписванията и удобно спечелилата поръчка на ЕС 72-годишна маникюристка, буквално не си мърдат пръста, за да направят нещо. "Държавата" в случая действа като статистическо бюро. Отчита проблем, но не прави никакъв опит да го реши. И така, след като всичко гръмна, трябваше да минат цели две седмици, за се появи Търговският регистър онлайн. А дори не ми се мисли за следващата драма, която се пече на хоризонта, защото тепърва много хора ще проверят дали този ТР, който е качен, не е бил подменян в някои свои части. Ако го нямаше един-два дни, това можеше да бъде наречено проблем. Сега е катастрофа. Нищо че вече се твърди, че е заработил. Катастрофа електронна и катастрофа на доверие. Но и тук отсъства това, което наричаме "държава". Има нещо, което се е правило на такава, но очевидно не е.

Абсолютно същия проблем можем да открием и в казуса с фалиралата застрахователна фирма "Олимпик", която накара над 200 хиляди души да останат без застраховки "Гражданска отговорност". Собственик на кипърското дружество била фирма, която е регистрирана в Люксембург. Оказва се, че тази фирма е продала в Кипър точно 0 (нула) застраховки "Гражданска отговорност". Единствената страна, в която тази фирма е действала, е България. Пълен култ, нали? Собственикът испанец има забрана от Испания да действа на нейна територия. Но България е гостоприемна - тук може. И най-накрая ДАНС дори не са си мръднали пръста да видят какъв е този авантюрист, дошъл да точи парите на българската държава. Всичко това е съчетано с абсолютно бездействие на КФН и пълен отказ на "държавата" да се поинтересува от този казус плюс интересната подробност, че тя ("държавата") отдавна е знаела за фалита. Защото от Кипър още на 10 май са дали знак за проблемите на застрахователя. Тоест митичният испанец ненапразно е избрал България, неговото елдорадо в ЕС - просто е бил наясно, че номерът му ще мине. Случаят мина без оставка, въпреки че в друга страна вероятно цял кабинет щеше да си отиде след подобно нещо.

И всички тези описани доказателства за местопрестъплението се случиха само в рамките на един месец - вечно горещия и винаги бурен август. Ами ако тръгнем да се връщаме назад, то тогава този текст ще стане черен и мрачен, защото последните 28 години могат да бъдат описани като един безкраен списък от трагедии и траури. Но между тях неизменно има едно общо нещо - никой никога не се опитва да се поучи поне малко от сполетялата трагедия. Точно обратното е - тя идва, умират хора, държавата спуска знамената наполовина и целият кошмарен цикъл започва отново. И няма никакъв рационален начин тази верига от бедствия да може да бъде осмислена адекватно, нито пък разбрана. Тя никога не би съществувала, ако "държавата" съществуваше под някаква форма. Но както казваше Велислава Дърева - "България живее единствено в спомена за държава". Ето откъде впрочем идва носталгията по миналото. Хората не си спомнят за идеологията, дори не си спомнят и за живота - те жалят за държавата, която безвъзвратно потъна в блатото на историята, за да бъде заменена от "държавата", която съществува безстрастно и непомръдващо като музеен експонат. Това, което имаме днес, обаче вече почна да убива хора. И ще продължи да го прави. Не го казвам, за да плаша някого. Но щях да бъда романтичен лъжец, ако напиша нещо друго.