Стратегическият съвет на Радев – поредният политически запъртък  

И тъй, на родната политическа сцена се пръкна поредният политически запъртък – странният съвет за стратегически решения (съкратено СССР) при президента Радев.
Ще избягам от изкушението да коментирам персоналния състав на СССР. Макар че някои имена в него определено предизвикват недоумението ми. И то не толкова с действителните им или предполагаеми връзки с бившата Държавна сигурност (аман вече, 30 години по-късно тя не умря ли най-сетне?), колкото с далеч по-реалните им връзки в ранните години на прехода с това, което сега е модерно да наричаме ОПГ (организирана престъпна група).

Но изборът на състава си е лично право на президента. С всичките позитиви или негативи, които би му донесъл.

Далеч по-важно е другото.

Според указа на г-н Радев „Стратегическият съвет е консултативен орган, работещ на обществени начала при президента на Република България и има за цел изготвянето на документи със стратегическо значение, позиции, становища, анализи и др.“. Звучи добре, даже благородно.

Обаче тук у мен започват да възникват питанките.

За какви „документи със стратегическо значение“ може да става дума? България вече е направила своите два стратегически избора чрез членството си в НАТО (2004 г.) и в Европейския съюз (2007 г.). Самостоятелно или под външен натиск, т.е. доброволно или „доброзорно“, но това вече е факт. При това – стратегически факт. Който, ако трябва да съм честен, одобрявам.

Е, тогава? Ами остава по-простото – Съветът да забрави за „документите със стратегическо значение“ и да се ограничи до изразяването на някакви „позиции и становища“ по тях. Мога даже и да им подскажа някои теми.

През 2006 г. България подписа договор, който по резил е близо до Ньойския. Само дето през 1919-а сме били победени, а сега сами си събухме гащичките.
САЩ имат военни бази в 74 държави по света. Разходите по поддръжката им са огромни (около 8 милиарда долара годишно). А немалка част от тези пари отиват за наеми, които американците плащат за това, че ползват територия, инфраструктура, вода, ток и т.н. от съответната страна.

В България обаче според договора от 2006 г. те не плащат нищо. Обратно – дадохме на американските военни права на екстериториалност. Нещо като на дипломати с пълна неприкосновеност, ама въоръжени с танкове и картечници.

Американски военни бази бяха изградени и в другите бивши социалистически страни. Никъде обаче те не се радват на този „статут на най-облагодетелствана нация“, който им дадоха в България правителствата на Сакскобургготски и Станишев. И с който ние се превърнахме по-скоро във формален член на НАТО, но в реална американска военна колония.

Ами ако е толкова подготвен за „стратегически становища и позиции“, нека Съветът към президента да излезе с предложение за промяна на този унизителен за България статут. Пък ако не може – просто да препише договора, който сключи Унгария за американската военна база на нейна територия.

Освен че си изкараха от янките изгоден наем на бившите съветски казарми (естествено, преди това руснаците ги ползваха гратис), хитрите маджари вкараха в договора и такива клаузи, че само за година местното население се видя със 100 милиона долара по-богато. И спря с протестите, че били заменили един окупатор с друг...
А у нас? Единствените „печеливши“ от американското военно присъствие засега са само циганите от селата около полигона край Ново село. Поради по-специфичния цвят на кожата им янките ги наемат при ученията си срещу „арабски терористи“...

„Стратегическият съвет“ би могъл да подпомогне президента и със становище по друга една болна тема, този път свързана с Европейския съюз.

Г-н Радев нали се хвали, че е много влиятелен в държавите от Източна и Централна Европа. Ами много добре – нека го докаже и на практика, а неговият „стратегически“ съвет му изготви ценни „опорни точки“.

Защото в началото на тази седмица западняците в европарламента отново доказаха, че ни броят за нещо като втора (че дали не и трета) ръка европейци. Този път – с подкрепата си за „пакета „Макрон“.

Ами ето ясна и конкретна задача за „стратегическия съвет“ – да състави за президента документ, с който той да убеди всички засегнати страни – от Румъния до Вишеградската четворка и прибалтийците, че подобно унизително отношение няма да търпим.

Да, но за целта е нужно двете съставки на изпълнителната власт – реалната (Борисов) и представителната (Радев), да седнат кротко и да се разберат за еднопосочни действия. Обаче това една ли ще стане. Защото далеч по-лесно е „Съветът“ да подхвърля на президента „стратегически позиции“ за апартаментите на ГЕРБ, а той с охота да ги разнася пред медиите.

Без да съзнава, че по Конституция нито може да е лидер на „кабинет в сянка“, нито пък предварително да си сглобява някакъв евентуален служебен кабинет.
Следователно остава впечатлението, че просто се опитва да имитира изграждането на някаква паралелна власт. С което се присъединява към битката на Нинова срещу „паралелната държава“.

Дано и неговата битка обаче не завърши като нейната...