Сидеров и Симеонов – кой е по-велик  

„Търсете жената“ – така романтичните французи обясняват мотивите за всеки конфликт - локален или по-широк. В крадливите времена на прехода ни обаче нашенците са далеч по-прагматични – „Търсете парите“.

Откровено казано, на мен също ми е трудно да видя някаква друга основателна причина на разразилите се напоследък разправии между Патриотите. Да са на принципна основа – не са, все пак уж са от едно и също идейно котило (консервативно-патриотичното). Да са по програмни причини – едва ли, те чинно изпълняват онова, което задава ГЕРБ като посоки и темпове на политическия живот.
Следователно остават два възможни мотива – лична непоносимост и спорове за пари. Или пък, което е по-вероятното, комбинация от двете.

Далеч съм от мисълта да съдя чий принос е по-голям - дали преди време телевизия СКАТ направи Сидеров, или пък той допринесе за нейната завидна популярност. Факт е обаче, че докато тандемът Валери – Волен работеше в синхрон, нещата вървяха нагоре. И достигнаха до неочакван скок на „Атака“ в парламента. И до логичното сродяване между двамата главни герои като кум и кумец.
Очевидно обаче после и между тях сработи типичният български синдром „кой е по-велик“. И пак типично по български не можаха да се разберат по въпроса. В резултат на което се появи НФСБ. Нещо като „Атака-2“. Но с претенции да се превърне в „Атака-1“.
Е, не успя. И беше принуден пак да се обърне към първоизточника. Не и без помощта на ВМРО, която послужи като необходимото лепило между двете иначе враждуващи организации.

Но очевидно на Каракачанов една синя каска не му е достатъчна, трябва му и син щит, за да го издига пред плювките, които периодически „Атака“ и НФСБ си разменят.

Известно е обаче, че откакто е създадена ООН (1945 г.), нейният умиротворяващ инструмент, т.е. „сините каски“, имат ефект, и то доста относителен, предимно в някои държави от Африка, където разтървават враждуващи помежду си племена.
Е, вярно, ние не сме много по-далеч от това дередже. Даже сме доста по-напред (или по-назад) – пред войната между „Атака“ и НФСБ веронската сага с Монтеки и Капулети е направо като детинска игра.

Ама не че днешният Ромео не дава на Жулиета да го напусне, а просто Сидеров тропа с краче, че не го пускат да оглави листата за европарламента. То тези, дето не го пускат, имат пълни основания, като се знаят неговите нередки волни изпълнения. И ако вземе да ги повтаря и в Брюксел и Страсбург, майко мила...

А сега за парите. Симеонов изобщо не го мисля – има си човекът телевизия, има си и хотели по границата, пълни поради имигрантската криза с полицаи от вътрешността. При това – съвсем  законно.

Каракачанов да отчупи само по парченце от опашката на всеки един от осемте фалкона (нали не се съмнявате, че ще купим от „модернизирания“ им вариант), и се е уредил пожизнено. А при такива сделки комисионите до 4% се считат за съвсем в реда на нещата.

Следователно остава Сидеров. Хич не го подценявайте – като председател на парламентарната група на Патриотите той върти около половин милион лева годишно.

Наши пари де – близо 400 хиляди от държавната субсидия.  И още около 100 хил. от депутатските отчисления от „онези“ две допълнителни заплати, дето народните представители скромно премълчават. С други думи, за четири години, колкото е пълният мандат на парламента, през ръцете на Сидеров минават едни два милиона лева!

Сидеров обича лукса – от скъпите пури до скъпите хотели. Не обича обаче действието изваждане. Сиреч предпочита той еднолично да се разпорежда с парите от субсидията и депутатските отчисления.

Ами ей за това е бунтът в групата срещу него. Защото, ако го свалят като председател, му отнемат и правото да разпределя онези близо половин милион лева годишно.

Всичко друго – „редовните“ му посещения в „сараите“, зависимостта му от Москва и т.н., са само за засилване на краските. А иначе си става дума за пари и само за пари.

Резюмирайки, Патриотите получиха от Борисов толкова власт, колкото не са и сънували. И колкото никога повече няма да получат. Пожизнено или дори посмъртно.

Дори и вътрешният бунт срещу Сидеров да се увенчае с успех, поне до следващите избори за европарламент това няма да се отрази на целостта на коалицията им.

Следователно на този етап съветвам мечтаещите за предсрочни избори да забравят мераците си...