Сбогом, предсрочни избори, да живей Нинова  

Отминалата неделя ни предложи две любопитни политически събития – откриването на предизборната кампания на ГЕРБ и заседанието на Националния съвет на БСП. Но ако едното премина в дух на шеги и закачки, другото ще се запомни със скандали и храчки.

Ако започна с първото, то малко неочаквано беше уважено и от лидера на партията. Във видимо добро настроение  той великодушно рече, че листата му харесва, а тя в хор му се закле, че „Европа ни чува“.

Лично аз обаче все си мисля, че досега Европа не само не ни чува, а по-скоро се ослушва. Последно се ослуша по несъгласието ни с „пакета „Макрон“. От години се ослушва и за приемането ни в Шенген. Ослушва се и за некачествените храни, с които не спира да препълва рафтовете на нашите магазини. И за какво ли не още.

В замяна на непрестанното си ослушване Европа иска от нас постоянно послушание. И за всяка глупост, която сътворят управниците ни, които и да са те, имат готово оправдание – ама така бил наредил Брюксел...

Но да се върна на празничното настроение в НДК. От една страна, приятно. От друга обаче, взе леко да ме притеснява самочувствието, понякога граничещо с високомерие, на ГЕРБ.

Да, те ще са победителят в изборите за европарламент. Да, Бойко е подредил листата (в което едва ли някой се съмнява), а по неговата воля екзекуторът ѝ Цецо е подпрял плътно изотзад Сашо Йорданов с Лили Павлова. И колкото повече глупости изприказва в следващите 60 дни първият, толкова по-назад ще се окаже след преференциите.

А в дрънкането на глупости той е ненадминат. И ми се струва, че и най-твърдоглавата герберска душа няма да ги понесе. И ще се получи ГЕРБ в съюз със СДС, но без представител на СДС. Сиреч хем вълкът сит (спазихме препоръката на Дол), хем агнето (СДС) опапано.

Но като историк ще припомня, че през 1928 г. Сталин написа прословутата си статия „Главозамайване от успехите“. Дано на Борисов да не му се налага да я повтаря след 26 май 2019-а, т.е. повече от 90 години по-късно...

„Главозамайването от успехите“ обаче като че ли не беше изветряло от главата на другарката Нинова, поне до отминалата неделя, когато се състоя „кървавото заседание“ на НС на БСП.

Победителите – тия, които пренаредиха листата, побързаха да заявят, че това всъщност отбелязало „бламирането“ на Нинова и „реабилитирането“ на Станишев.

„Победените“ пък веднага захапаха тезата „виждате ли колко демократична партия сме всъщност“.

Ще си позволя да не се съглася с нито една от двете групи. Защото всъщност Нинова спечели откъдето и да го погледне човек.

В интерес на истината, тя имаше всичката логика да остави Станишев извън листата. Всъщност, обективно погледнато, той превърна членството си в БСП в чист бизнес.

Председател на партията, депутат, после премиер, след това евродепутат, че и президент на ПЕС – и така, почти 20 години. На все по-високи постове и с все по-високи заплати. И Нинова май реши да го остави само на една, като го лиши от тази на член на Европейския парламент...

Но тя като че ли умишлено тръгна към неделното заседание на НС на БСП с рогата напред. Прикотка един от основните „опозиционери“, като го сложи на второ място, отряза Станишев и рече –  това е „моята“ листа, при това искам да я гласувате явно и анблок.

Е, НС логично не издържа на предизвикателството. И като че ли наистина „настана време да въстане робът“.

„Поборниците“ си сглобиха своя листа. Наказаха „предателя Стоилов“, като го принудиха да си направи отвод, избутаха доста назад другата любимка на председателката – Златева, и естествено, върнаха на избираемо (поне според тях) място „незаменимия“ Станишев.

Само дето не вдянаха, че по този начин се набутаха в курт-капана на Нинова. И на практика бетонираха лидерския ѝ пост поне до местните избори през есента.

Защото, когато на 26 май БСП загуби битката с ГЕРБ, Нинова с пълно основание ще каже, че провалът не е неин, а на „непослушния“ Национален съвет. Нещо като „така ви се пада, като не ме слушате“. И току-виж, „поборниците“ се превърнали в „покорници“...

Не по-малко любопитно е обаче как ще се развият събитията до 26 май. Лично аз очаквам ожесточена „вътрешнолистова“ битка за преференциалния вот. При това с неясен изход.

Но в замяна на това – с ясни резултати. Казано накратко – сбогом, мечти за победа, сбогом, мераци за предсрочни избори, да живей непогрешимата ни водачка Нинова...