Проклятието от Учиндол

Ново, учиндолско, проклятие се стоварва върху клетата ни държава. Самозабравилият се чалга гуру Слави Трифонов безнаказано развращава от екрана на национална телевизия, а с него вече се съобразяват и парламент, и премиер. След като не сломи съпротивата на ЦИК, гологлавият водещ се опита да натисне самите партийни централи.

При двама български президенти, кабинет, макар и в оставка, и действащ парламент учиндолският чака-рака месия привиква и държи сметка за реализацията на резултатите от сбъркания му референдум. Така организираният от подопечните му форум в НДК се превърна в опит да бъдат унизени всички, които не вървят по гайдата му. А те се самоунизиха, идвайки му на крака. Самият той арогантно блесна с липсата си, тъй като нивото на участниците му бе под нивото.

Трифонов не го е еня за никого и за нищо, с изключение на финансовите постъпления в джоба му. Това трябва да се повтаря, докато не го разберат всички. Неговият свят е отеснял до бронирания джип и дебеловратите мутри, които го пазят. Но при драстичното разминаване между патриотарските му словоблудства и личния пример, който дава, той се очертава като най-изродения екземпляр на и без това деформираната родна политическа сцена. А пътят на диктаторите обикновено започва с популизма.