Правителството на ГЕРБ няма алтернатива, а това е проблем

Доц. Антоний Гълъбов
 
Изборите отминаха. Както онези, които гласуваха, така и останалите, изразиха своето отношение към управлението на България. Въпреки активната кампания или може би именно поради нея мандатът, който избирателите дадоха за съставянето на 44-то Обикновено народно събрание, остава неясен. Онова, което е най-важно днес, е как политиците ще разчетат и ще реализират онова, което им казаха избирателите.

Произведохме отново парламент, в който е възможно само едно мнозинство. От началото на политическите трансформации у нас в Народното събрание винаги е било така – подаването на оставка на правителството води до прекратяване на мандата на парламента. Това означава, че политическото ни представителство, макар и неосъзнато, не предполага възможността за формиране на алтернативно мнозинство, което да продължи мандата, след като предишното е подало оставката на правителството си.
Най-същественият въпрос днес е в това как ще се достигне до съставянето на правителствено мнозинство. Това не е въпрос на „парламентарна“ аритметика. Мнозинството изглежда очевидно и то може да бъде съставено само около ГЕРБ, с участието на „Обединените патриоти“ и евентуално – на партията „Воля“. Няма политическа и техническа възможност за друго мнозинство.

В известен смисъл ситуацията напомня края на дейността на 43-тото Народно събрание. Резултатите от първия тур на президентските избори показаха, че електоралната подкрепа за партиите от управляващото мнозинство е съхранена. Кандидатите на ГЕРБ, ОП и РБ събираха повече гласове от която и да е друга конфигурация от партии. Въпреки електоралните позиции и необходимия брой депутати мнозинството не успя да излъчи второ правителство в рамките на предишния парламент. Причината беше в това, че партньорите в него повече не можеха да работят заедно.

В момента е възможна както двустранна, така и тристранна коалиция. ГЕРБ и ОП могат да съставят правителство, което да разчита на стабилна парламентарна подкрепа. Все пак тристранна коалиция, включваща и „Воля“, е за предпочитане. Независимо от по-малкия брой народни представители, участието на „Воля“ в парламентарното мнозинство ще увеличи възможностите за осигуряване на необходимата подкрепа за водената от мнозинството политика.

При съставянето на предишното управляващо мнозинство за първи път процесът на водене на преговори бе активен и публичен. Това доведе до много сложна геометрия на управляващото мнозинство, но за сметка на това – за първи път до резултат, основаващ се на коалиционно споразумение. Досегашните опити за изграждане на подобен рамков документ не даваха резултат. Тройната коалиция се задоволи с Политически съвет, а кабинетът „Орешарски“ не можеше да разчита на подобна политическа рамка, тъй като ДПС отказа да подпише коалиционно споразумение.

Колкото по-публичен е процесът на преговори за съставяне на управляващо мнозинство и правителство, толкова по-добра би могла да е стартовата база на новото управление. Текстът на коалиционното споразумение, както и ангажиментите, които ще поемат страните по него, ще има определящо значение за условията, в които ще започне работата си новият парламент. Ако към ГЕРБ и ОП се добави и „Воля“, това ще позволи ясно очертаване на управляващо мнозинство и опозиция, а с това и ще осигури, поне в началото, необходимата предвидимост на управлението.

Другите възможни варианти - от типа на „експертно правителство“ или „правителство на националното единство“, са неприложими в сегашните условия. ГЕРБ носи отговорността за съставяне на правителство, но останалите политически сили носят също своята отговорност за управлението на страната. Българските избиратели не са дали подкрепата си на партиите, за да се стремят към предсрочни избори. Това е съществената разлика, която предстои да става все по-видима – истинската опозиция се опитва да постигне целите си в Народното събрание, а не като се стреми да предизвика предсрочни избори или блокира усилията на мнозинството за ефективно управление.