Победата на ген. Радев – успех и проклятие

Победата винаги е опияняващо състояние. Особено ако си я чакал 10 години, които се точат бавно като риалити шоу за безкрайни унижения и са подлютени солидно от арогантен съперник, който все печели политическия покер, а след това пуска по някой друг гаден лаф. Всъщност "печели" вече не е правилният израз. "Печелеше" е по-точният. Бойко Борисов в продължение на 10 години печелеше победа след победа и тъкмо когато изглеждаше, че представлението няма да има край, в нощта на 13 ноември премиерът за първи път в своята кариера бе принуден да се изправи пред огромно поражение. Ген. Румен Радев смаза издигнатата от ГЕРБ Цецка Цачева, и то с разлика, която надхвърля 20 на сто. Дори най-поетичните социолози не смееха да прогнозират такъв резултат на балотажа. Никой не го очакваше, нито предвиждаше. Цунамито дойде неочаквано и напълно разби симулацията на политически модел, която имаме у нас. Дори в БСП, партията, която издигна и подкрепи ген. Радев, бяха изненадани от този резултат. Разбира се, всички социалисти се надяваха богът на изборите да бъде на тяхна страна, но преди окончателното броене на бюлетините беше невъзможно да се прогнозира такъв успех.

Победата обаче може да бъде коварна, защото много често победителите не разбират или не могат да схванат на какво се дължи тяхното постижение. Историята помни не един и двама, които са се хлъзнали по нанадолнището, защото не са направили качествен анализ на това кое ги е изстреляло на първо място. Именно пред този проблем днес застава БСП. И само уточнение - това е позитивна промяна, но пък е процесът е много важен.

Още в деня след вота много анализатори и медийни всезнайковци започнаха като папагали да повтарят, че БСП няма какво да празнува, вотът не бил подаден за нея, това била протестна вълна срещу статуквото и следователно левите не можели да я монополизират. Това, разбира се, са изключително безумни аргументи. В БСП едва ли има нормален човек, който да си въобразява, че тези над 2 милиона гласа за Радев са нейни. Но за да разберем по-добре проблема, е добре да си припомним малко статистика, защото тя ще проясни картината и проблема днес.

На извънредните парламентарни избори на 5 октомври 2014 г. БСП остана втора сила, но със смразяващо нисък резултат - 15,39%, или едва 505 527, рекордно слаб резултат за левицата по време на целия преход. Разбира се, през 2014 г. имаше няколко важни обстоятелства. БСП тъкмо бе излязла от кошмарна коалиция с ДПС, от управление, разтърсено от протести и драматични грешки, и целият наказателен вот се посипа върху нея като един тон с камъни. Малко преди изборите дългогодишният лидер Сергей Станишев хвърли оставка и новият председател Михаил Миков бе принуден почти веднага след встъпването си в длъжност да играе в избори. БСП остана едва с 38 депутати и поради тази причина Миков отказа всякаква коалиция с ГЕРБ въпреки предложението за това. Между другото, тази позиция бе потвърдена и от Корнелия Нинова в нощта на втория тур, което е хубав знак за политическа приемственост в обществена среда, в която всеки се държи така, все едно вселената започва от него.

На местните избори през 2015 г. обаче ударът върху БСП беше още по-жесток и драматичен. Партията остана без кмет на областен град (Асеновград е най-големият град, управляван от левицата), а общо гласовете за общинските съветници за БСП паднаха до ужасяващата цифра от 400 хиляди. Мнозина анализатори обявиха, че всъщност левицата е занулена и се намира в смъртоносна кома, от която няма успешен изход.

Само година и нещо след тези мрачни прокоби и след смяна на лидера на партията кандидатът на БСП ген. Радев със своята победа изрита Бойко Борисов от премиерския пост и доста солидно преформатира цялото политическо пространство. Заради това БСП вече се оказа в ситуация, в която трябва да си обясни своята победа. Всъщност може би рецептата се крие в това, че БСП за първи път от доста време насам не постъпи като БСП, а всъщност извърши нестандартно действие и си намери кандидат, който не се вписва в партийните канони. Процесът на номинацията на ген. Радев заплашваше да разцепи цялата левица, но, в крайна сметка, се оказа залог на сигурна и много победна карта.

Социологическият разрез в нощта на втория тур показа, че делът на традиционните леви избиратели в гласовете за генерала е само около 45 на сто. Всичко останало са гласове от привърженици на други политически сили. Това е успех и проклятие. Успех, защото БСП е успяла да концентрира изцяло вълната на недоволството и гнева, и проклятие, защото левицата тепърва ще си блъска главата как да задържи като гласоподаватели по една малка част от новодошлите. Това може да предизвика тежък идеологически спор в партията, а на левицата подобно нещо е любимият спорт. Отприщването на идеологическа караница обаче обикновено отблъсква всеки нов и така се отваря една стара рана на партията. Тя знае как от време на време да прави изборни изненади, но досега не е научила урока как да се стабилизира, когато успехите дойдат. Може би с изключение на утопичните години между 2005-2009 всеки път, когато БСП е била в подем, партията се е отдавала на самоубийствени страсти и вътрешен канибализъм.

Сега обаче левицата има няколко успешни хода напред, които могат да я спасят от "главозамайването от успеха", както навремето казваше Сталин. Корнелия Нинова загатна за една част от тях. БСП обяви, че в рамките на този парламент няма да се поддава на изкушението да прави кабинет и ще върне мандата. Нещо повече - още в изборната нощ лидерката на левицата обяви, че социалистите няма да участват в никаква друга управленска формула в това Народно събрание. С което, общо взето, подписаха смъртната присъда на 43-тото Народно събрание и неговото окончателно запращане в небитието. И понеже се очертават турбулентни времена, БСП може да продължи да бъде основен изразител на недоволството на хората. Оказа се, че в седмицата между двата тура основната грешка, която направи ГЕРБ, е опитът за истеризация по оста - "комунизъм/антикомунизъм". Дългогодишното плашило на прехода обаче блокира и не проработи. Което означава, че една от основните стигми на преходната политика вече е мъртва, а това създава нова база за развиване на левите идеи при новите поколения.

В полза на БСП проработи и друг факт. Задръстеното от кандидати ляво пространство всъщност не се оказа капан. В ситуация на политическо напрежение и противопоставяне Калфин се спихна до 3,28 на сто, а Татяна Дончева, независимо от масираната атака през билбордове по автобусни спирки, взе само 1,8%. Което показва, че фрагментация на лявото пространство просто няма. Това е една от победите на тези избори, за която няма да се говори много, но ляво в България все още означава единствено и само БСП, всичко останало е в рамките на статистическата грешка.

Самотата в лявото пространство като в истински екзистенциален роман обаче често се оказва капан. За БСП от 1990 г. с неизменна сила тежи един и същи проблем - проблемът за съюзника. Георги Първанов като лидер успя да го реши, като привлече ДПС, но коалициите с Доган оставиха незаличими синини върху снагата на левицата и поради тази причина тя ще бяга от тях с висока скорост. Привлечените избиратели от други партии дават база за евентуални разговори с Патриоти или други подобни формации. Тези разговори могат да изглеждат незначителни, но са от ключово значение, когато не ти стигат депутати за формиране на управленско мнозинство.

Древнояпонските философи наистина се оказаха прави - в мига на триумф човек може да бъде най-уязвим, защото успехът открива нови проблеми и съвсем различни хоризонти. БСП в последните няколко месеца успя да се превърне в яростна опозиция, която иззе политическата инициатива на управляващите, но, разбира се, в миговете, в които трябва да предложи управленска алтернатива, ситуацията ще изисква коренно различни качества. Май това е проклятието на модерните времена. Човек има само около 10 секунди да се порадва на победата си, преди водовъртежът на събитията да го погълне отново и да го повлече към следващата битка. Но пък знае ли човек - този цикъл може да научи левицата отново да стане биткаджийска. Огромна част от избирателите й избягаха, защото не виждаха в нея искра. Битките са начин тя да бъде запалена отново.