Пешо Ваксината е „ебола си майката”

Политическата история на Петър Москов не е хронология на неговия управленски път. Голяма заблуда. Истината за този новоизлюпен политик е закодирана в комиксовата история на неговите прякори. Настоящият здравен министър влезе с позата на чист и неопетнен лекар бачкатор в политиката като Пепи Готиното. Тогава той играеше ролята на градския десен тежкар с небрежен речник и моралистична патетика. Нещо като свежарката в терористичната секта на костовистите, обградили се от враждебния свят с политически ритуали, достъпни само на тежки шизофреници. И тогава реститутките припадаха пред вида на Москов, а медиите на "Америка за България" го превъзнасяха като безспорен авторитет в медицината, въздигнат до светило. Всичко в Москов крещеше рекламно: "Аз искам да бъда министър".
Пепи Готиното чакаше звездите да се наредят така, че най-накрая да седне във висшето държавно кресло, но това можеше да се случи единствено и само с помощта на ГЕРБ. Заради това младата надежда на костовизма изведнъж забрави и преглътна всички храчки, които бе изплюл в безбройните кампании по адрес на герберите. И така, в един хубав ден на 2014 г., се оказа министър на здравеопазването. Реститутките въздъхнаха доволно. Готиното изпълни мечтата си.
Но още в първите дни на новия пост Москов започна величествения си път на морална деволюция към новия прякор. Точно тогава за негов късмет страхът от вируса ебола скова света в ледените си лапи и новият министър видя в това жесток шанс да си направи убийствен пиар. Една обикновена треска на пациент бе обявена за опасност от ебола и близо три дни България живя като пациент на екстази - разтърсена, изумена, стресирана. Тогава изведнъж всички разбраха, че Пепи Готиното се е превърнал в Пешо Еболата. "Ебола си майката е новият министър", написаха няколко шегаджии в социалните мрежи, проумели по най-трудния начин, че начело на цялото здравеопазване се е оказал човек, който би организирал произволен психопърформанс, само и само да държи камерите насочени към него.
Точно в този период Петър Москов се оказа толкова чест гостенин на Нова телевизия, че тръгнаха подозрения да не би да е сложен на втора заплата там.
Един път опитал от райския газ на медийната слава и парите, някогашният анестезиолог се възнесе толкова нагоре по стълбицата на менталната си хипербола, че тотално загърби света на простосмъртните, оставяйки го далече като точка под краката си. В този миг Той се почувства част от божествения елит на властимащите и започна да гледа света надменно като Слави Трифонов гримьорките в шоуто си. А, да, същият гостува и в предаването на шоумена, където обясненията в политическа любов между двамата можеха да изчервят случаен шестокласник, излъгал се да пусне предаването, за да види дългите крака на балерините. Точно тогава Москов създаде нов спектакъл. Възползвайки се от трагичния случай, при който лекар бе пребит в цигански квартал, той се развилня като квартален есесовски офицер и обяви, че няма да праща линейки на ромите. Това е трик за евтина и бърза популярност. Хардкор националистите обявиха Москов за светец, а той ходеше из коридорите на властта с блеснал поглед като луд учен от времето на Хитлер. И ето стана новата метаморфоза - Пешо Еболата получи прозвището Петър Менгеле. Трансформацията хич не болеше. Тя стана по-бързо, отколкото член на „Протестна мрежа” може да произнесе "декомунизация", а Антоанета Цонева да изсъска "червени боклуци".
Политическият слалом на Москов продължи като кокаинова буря. Човек може да получи психическо разстройство, ако проследи всички останали телевизионни превръщания на нашия герой. Той можеше да бъде засечен сутрин по телевизията да плюе ДПС, на обед да говори за емоционалния живот на лекарите, а вечерно време да дава обяснения пред парламентарна комисия за изцепките си през отминалия ден. Този начин на живот можеше да се проточи незнайно колко дълго, но партията на Москов изпадна в остра криза на идентичност, разтърси се от поредния пристъп на параноидна шизофрения и реши да излезе в опозиция на ГЕРБ. Вероятно това е подействало на Менгелето като ритник в непозволените части на тялото. Целият му политически път бе посветен на апетита му за управление, а сега неговите собствени хора се опитваха да го свалят от небето и да го накарат да диша неблагодарната прах на опозиционния вятър. ДСБ мина в опозиция, а Москов мина в опозиция на ДСБ и стана Пепи Опозицията. Защото избра властта пред идеите. А най-накрая, като капак на всичко, покрай разшумелия се скандал около ваксините от Турция и цялата му схема, той получи и кралската титла Пешо Ваксината.
Нито един от тези прякори не е измислен. Всеки един от тях е заслужен от здравния министър, а самият факт, че един човек е успял да мине през толкова негативни състояния, сам по себе си е най-тежката диагноза.
Заради това е добре, че най-накрая БСП и ДПС успяха да се събудят от парламентарната кома и внесоха вот на доверие. Специално за здравеопазването той е повече от заслужен, а може би закъснял. Московщината в тази система вече се превърна в раков тумор, който пресуши и малкото останала надежда за позитивна промяна. Проблемът е, че мнението на плаващите мнозинства не е много далече от налудното поведение на Москов, което значи, че най-вероятно ще запазят поста му.
Патриотичният фронт, които също са коалиция в тежка лудост, вече обявиха, че не приемали вота на недоверие като подход, не било сега нито времето, нито мястото. Преведено, това ще рече, че най-вероятно е сключена сделка за главата на здравния министър и Патриотите ще се направят на приятно разсеяни. Също както при гласуването на Меглена Кунева за образователен министър.
Интересно ще е поведението на АБВ, но можем да направим обоснованото предположение, че хората на Първанов ще изпълнят поверената им роля на стълб на стабилността на мнозинството.
"Атака" никой не ги знае как ще гласуват, а ГЕРБ, почти сигурно е, няма да намери сили да се отърве от тази черна дупка в кабинета. Интересно ще е поведението на ДСБ - дали те ще подкрепят своя съпартиец, или дружно ще отидат да пият кафе, когато трябва да се гласува?
Парламентарните плаващи пясъци на мнозинствата обаче са в остър контраст с реакциите на лекарите. Недоволството в гилдията става все по-очевидно и шумно. Цялата здравна система се разпада, защото ексцентричните идеи на Москов за разделяне на пакетите, за това как трябва да идват линейки, за пръстовите отпечатъци все повече започват да звучат като разказ на Самюел Бекет. Пепи Прякора може да е спокоен за едно. Той остави безсмъртна диря в историята на българското здравеопазване. Един ден майките ще плашат децата с неговата демонична фигура. И това не зависи дали министърът ще оцелее на вота, или главата му ще се търкулне по стълбите. Славата на неговите прякори ще пребъде!