Битката при Сливница, в която капитаните спечелиха войната и спасиха Съединението

Има много примери за исторически събития, при които намеренията на силните страни биват провалени от действията на слаби противници, които се защитават с цената на всичко. Добър пример за това е и битката при Сливница от Сръбско-българската война, където Българската армия за пореден път доказва на противниците си, а и на целия свят, че когато всичко опира до обикновените войници, те са в състояние да правят чудеса, пише БГНЕС в обширен исторически очерк.Битката при Сливница е определяна като бойно кръщение на младата Българска армия. С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Разликата в числеността между българските и сръбските части е огромна - 7:1 в полза на Сърбия. Българите отстъпват, достигайки до Сливнишката отбранителна линия. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг). 

Защо е важна битката при Сливница Боевете, които са се водили преди 130 години на територията на Сливница, са военна защита на Съединението на България. На 6 септември 1885 г. в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разделена на две - Източна Румелия под турско васалство и Княжество България - под руско влияние. Тогава чрез безметежен преврат е обявено Съединението на България. В това време Австро-Унгария подтиква Сърбия срещу страната ни, защото в лицето на България те виждат, че на Балканите се оформя една силна страна с три изхода на море, географски силна държава, въоръжена с руско оръжие. Това разказва пред БГНЕС кметът на с. Гълъбовци Петър Димчев. 

Така съвсем ненадейно на 2 ноември сме нападнати от западната страна. След Съединението, управляващите са очаквали нападение от изток. По тази причина войската ни от 135 хил. души е била струпана на турската ни граница, край Одрин. В същото време в западните покрайнини е имало само военни отряди от Видин до Кюстендил в рамките на около 8 хил. души общо. Ние сме нападнати от сръбска войска, която е в размер на 48 хил. души, т.е. шест пъти по-многобройна войска. Крал Милан е обявил в Сърбия, че прави запас и събира доброволци, защото ще водят боеве за освобождаване на Южна Сърбия и Македония, т.е. използва лъжата, че ще се водят боеве с Турция, за да събере войска срещу България.