Неизбежният край на Корнелия Нинова  

Има ли изненадани, че Корнелия Нинова възседна и каузата на жените с черни фланелки, грижещи се за хора с увреждания? Нàдали. А има ли изненадани, че за трите години в предишния парламент, в които г-жа Нинова беше член точно на социалната комисия, липсват каквито и да било нейни законодателни инициативи за реално решаване на проблемите на тези хора? Също не.
Така както водейки двойно счетоводство в бизнеса, е въпрос на време да фалираш, да бъдеш разкостен от данъчните и да попаднеш в затвора, така и в политиката, водейки двойствен живот, краят е само въпрос на време. И никакви визии, трибунки и разходки из страната и по жълтите павета не могат да променят този факт.

Обективно погледнато, идването на Корнелия Нинова на власт в БСП зареди партията с мощна вълна от нова енергия. За пръв път с демократичен вот беше сменен действащ лидер на БСП, а и под ръководството на Михаил Миков партията очевидно губеше скорост, популярност и облик. Поради причини, които най-вероятно никога няма да разберем, Михаил Миков беше странно пасивен по много важни за обществото въпроси и по много благодатни за публично говорене и критика теми – от съборилия Орешарски и Станишев модел #КОЙ, през рухването на КТБ, та до редицата вътрешни афери и скандали, по които БСП оставаше странно пасивна.
Корнелия Нинова беше на точното място в точния момент – енергична, безкомпромисна, смела и с ярки послания. Или поне така изглеждаше.

Две години по-късно БСП е в ситуация за кой ли път да е беззъба опозиция без никаква перспектива пред себе си. ГЕРБ трупа нормалните за всяка управляваща партия негативи и изхабяване, но БСП не напредва нито на милиметър. ГЕРБ допуска нормалните за всяка управляваща партия грешки и гафове, но БСП не произвежда нищо по-смислено и симпатично. ГЕРБ трупа нормалните за всяка управляваща партия компромиси и отстъпления, но БСП не изгражда никакъв достоверен идеологически и политически образ на лява партия, загрижена за малкия човек, за слабите и за бедните.

Напротив.
БСП е раздирана от тежки вътрешни противоречия. Лидерът на партията е ограден от огромна и авторитетна партийна опозиция и се ползва с доверието и лоялността на шепа хора, намаляващи с всеки изминал ден. Вместо да изглежда солидна и симпатична алтернатива на затрупаното с проблеми управление, БСП произвежда скандали, интриги и публични разправии през медиите, в които, на страната на враговете на Корнелия Нинова, застанаха знакови имена от червените редици като Велислава Дърева, Георги Пирински и много други. Вместо за малкия човек, бедните, слабите и онеправданите разговорът около БСП е разговор за милиони, милионери, лобита, подкупи, приватизации, хотели, панаири, пристанища и курорти. Вместо да е единен отбор, който да се бори с ГЕРБ на терена на политиката, БСП е шумна кухня на лични битки, замеряне с обиди и броене на предателски есемеси до Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

А всичко това има общо с лявата идея точно толкова, колкото и с молекулярната биология.
Краят на това лидерство на БСП наближава и от това ще произтекат още доста събития.

Изолацията на БСП на политическия терен ще се засили. И досега нямаше желаещи да си партнират с тази партия, но от сега нататък такива ще липсват напълно. Кой нормален политик би заложил партията и кариерата си заради партньорство с нещо, в което всеки мрази всеки и което, лутащо се в липсата на идеология и реална политика, произвежда само скандали и проблеми?
Изолацията на Корнелия Нинова вътре в БСП ще се засили. Кирил Добрев, Драгомир Стойнев и „Мачкай Данчо“ (Йордан Мичев, доскорошен помощник в английска кръчма и понастоящем главен редактор на в. „Дума“) не могат и никога няма да могат да компенсират факта, че опозиция на лидерката им са имена като Станишев, Пирински, Овчаров, Найденов, Янков, Мерджанов, Паскалев, Гергов и кой ли още не. Крехката кохорта на кралицата няма да удържи вътрешнодворцовия преврат и благодарение на водената от нея назидателна еднолична  политика – бъдещите победители ще се саморазправят с досегашното ръководство по невиждан до момента начин, пред който медийният побой над Лютви Местан през 2015-а ще ни се види като детска игра в пясъчника.
Истеричното поведение на Корнелия Нинова извън БСП ще се засили, изразено във всяческо търсене на обществени каузи и терени за битка, които да заглушат проблемите в собствената ѝ партия. И които битки да продължат да убеждават широката публика, че г-жа Нинова е реален боец с кусурите на сегашната власт и реален претендент да оглави следващата.

Разделението президентство – БСП ще се засили. Конфликтът вътре в президентството между Румен Радев и Илияна Йотова е продължение на напрежението, натрупано още от времето на служебното правителство на Радев, когато очакванията БСП да държат кабинета „на ръчно управление“ останаха излъгани и в преследване на заветната си сделка с грипените Радев назначи лично свой екип, лоялен само и единствено на самия него. Знаковото задраскване на БСП като възможна алтернатива на сегашното управление, направено от Радев на 3 септември в речта му по повод старта на новия политически сезон, е само първа стъпка в тази предстояща студена война.

Осъзнавайки всичко това, хората, поставили Корнелия Нинова начело на БСП, вече се оглеждат за неин наследник. Бъдете сигурни в това. Бъдете сигурни и че самата г-жа Нинова няма да се даде без бой, както и бъдете сигурни, че от това потърпевши ще сме всички ние – принудени да гледаме и слушаме безсрамното прикачане към чужди каузи, демонстрирането на къса и избирателна памет за всичко, които БСП е можела да направи за тези хора, докато е била на власт, както и добре познатите преследвания на врага с партиен билет и саморазправата с всеки, изразил мнение, различно от това на лидерката.

И както често сме казвали – тези, които са гласували за нея, да му мислят.

Но какво сме виновни всички останали, че да търпим целия този истеричен цирк?