Милене, Ани, защо мълчите?

Драмите в Търговския регистър, електронната катастрофа на постевропредседателска България, ужилените от "Олимпик", кадровите недомислия в Комисията по финансов надзор отново доказаха по безспорен начин, че август е най-непредсказуемият, опасен и коварен месец в политическия календар на стената. Държавата би трябвало да тъне в отпускарско безвремие, а винаги се случва нещо, което да ни докаже, че всяка стабилност е измамна, самоуспокоенията – просто медиативна илюзия, и всичко, което вярваме, че е трайно, може да се скапе само за няколко дни. Но тези големи скандали запушиха един друг, който също се промъкна до медиите, но бързо остана назад, защото лавината от събития мелодраматично го повлече.

От Нова телевизия официално обявиха, че спират предаването на Милен Цветков в съобщение до медиите. От текста им се разбра, че някакви техни проучвания показвали, че зрителите предпочитали в тази част от денонощието да гледат забавни и развлекателни предавания и заради това шефовете решили да дръпнат шалтера на шоуто. Те били предложили на Цветков друго предаване и длъжност, но той предпочел да напусне. Всъщност това е единственото достойно нещо в такава ситуация.

Не карам никого да харесва насила Милен Цветков. Самият аз не мога да се определя като редовен зрител на неговото шоу, защото часовият му пояс беше безумен, а и Лудия му репортер ми идваше в повече. Но е факт и друго – Цветков има разпознаваем стил, знае как да бъде интелигентен и забавен едновременно и не се боеше (почти единствен в големите български медии) да поставя остри теми и да ги разнищва, без да се съобразява с политическия климат или интересите на властта. Всъщност това стана причина и за изгнанието му в безумните късни часове. Понеже преди не можеха веднага да го уволнят, решиха да го натирят в девета глуха и във време, когато пред телевизора стоят основно хора, които търсят розовите канали, а не разговор за политическите проблеми на деня. Всъщност, ако проследим кариерата на Милен Цветков, можем да видим през нея тоталния срив на свободата на словото у нас. Той беше водещ на сутрешен блок, след това му дадоха следобедно предаване, а най-накрая го натикаха късно през нощта, за да не смущава никого с неудобни въпроси и ехидна ирония.

Неговото предаване въпреки многобройните си кусури остана единственото място в голяма медия, където можеха да се обсъждат свободно парливи теми с остър и дискусионен тон. Точно заради това само преди два месеца епизод от него бе спрян от Нова телевизия, защото имал наглостта да се занимава с писание, че Бойко Борисов имал остров в Гърция. При това анонсът изобщо не беше, че те ще разглеждат тази информация като нещо реално и сериозно. Това можеше да бъде предаване за фалшивите новини, за механизмите на тяхното пускане, за политическата им употреба, за това как да имунизираме едно общество срещу тях. Но никога няма да узнаем какво точно са казали неговите събеседници.

Предаването беше демонстративно спряно, а очевидно Цветков стана повече от неудобен. Вероятно ръководството на медията е имало дълги и тежки телефонни разговори с политическа окраска и резултатът е, че един популярен журналист бе натирен с обичайните пожелания за "бъдещо сътрудничество". Всички знаем, че такова няма да има. Това е елегантният начин да изритат един неудобен телевизионен водещ, за да могат мениджърите костюмари да докладват, че задачата е изпълнена успешно. Нека да си припомним, че когато и Ана Цолова бе свалена от екран, нейните началници анонсираха, че тя щяла да води магазинно предаване. Това се случи преди година. На хоризонта никакво предаване не се задава, а и няма да се зададе. Във вълната от събития някъде се прокрадна информацията, че тя даже щяла да напуска Нова телевизия. Може и да е вярно, едва ли престоят й там е особено приятен.

Изритването на Цветков обаче е събитие с дългосрочна цел. Големите телевизии ясно показват, че нямат никаква нужда от журналисти с позиция, памет и опит. Те са неудобни, защото не могат да бъдат контролирани докрай. Не могат да бъдат вместени в схемите, трудно се вписват в лакираната реалност, която телевизиите ни поднасят като луксозна отрова всяка вечер. Хората от Нова телевизия ясно са го казали – те искат да забавляват своята аудитория до смърт, защо им е да пълнят главата й с размисли и разговор за това какво се случва край нас. Вземи тази "Черешка на тортата" и спри да мрънкаш за справедливост. Изобщо саморазправата с качествената журналистика тече на много нива и виждаме, че победата срещу нея е пълен триумф.

Част от проблемите са в самата журналистика. Залитането към развлекателното и скандалното вероятно носи читатели, но обезценява повечето опити за постигането на някаква истина за състоянието на обществото. Самото ни общество се раздира от тежки политически противопоставяния, безкрайно делене, безкрайни виртуални крясъци и в такава обществена атмосфера наистина е много трудно да откриеш хладния тон на обективността и здравия разум. Но голямата драма на българските медии е в това, че те се поддадоха на политическия натиск, не успяха да усетят примката около врата си, а когато стана ясно, че не остава въздух, беше твърде късно. И днес се намираме в ситуация, в която Нова телевизия уволнява безогледно журналисти емблеми, защото знае, че подобно нещо ще им се размине. За тях най-важното е да са в мир с властта и да пробутват нейната гледна точка за обществото. Но не са само те. Понякога рано сутрин е кошмар да имаш дистанционно в ръката – във всички телевизии подред се изреждат министри, които ядосано обясняват какви успехи има властта и какви големи постижения жъне.

Хората обаче не са идиоти. Те винаги усещат кога някой се опитва да им пробутва фалшива реалност и политическа пропаганда, макар и прикрита под формата на "обективно отразяване". Те имат сетива, за да усещат кога ги манипулират и кога си играят с тях. И всъщност това води след себе си смразяващ процес – никой не вярва на медиите. Това е нещо, което започна още преди Доналд Тръмп, днес просто виждаме неговия пик. Казват, че фалшивите новини избуяли и те били продукт на кремълската пропаганда. Пълна глупост. Всъщност хората разпространяват фалшиви новини и се хващат за тях, защото са изпълнени с дълбоко недоверие към това, което големите медии им показват. Защото те (големите медии) бяха прочистени от качествена журналистика и журналисти, за да останат единствено истеричните сутрешни блокове, където рано сутрин едни и същи лица да ги бомбардират с пародия на репортерство и анализи. И заради това проблемът с Милен Цветков отива далеч отвъд него. Това е проблемът за бъдещето на българската журналистика и дали нейната окончателна катастрофа е предотвратима. Както и за това колко дълго още ще се правим, че в нея няма политическа намеса. Защото отстраняването винаги тече по тази линия.

В тази драма от слагачество, слугинаж, изкривени от поклони гръбнаци и любовна медийна слюнка има и един друг проблем. Защо жертвите на тази секира и тъпчене с кубинки мълчат? Защо Милен Цветков не се реши да говори, и то в своя стил? Защо Ана Цолова реши да си мълчи и да отпадне от медийния живот безмълвно като удавник? Защо много други, които напуснаха журналистиката отвратени, ударени, а и вероятно ужасени, се оттеглиха от битката мълчаливо? Свободата на словото не е само отговорност на репортерите, но тяхната безсловесност не помага по никакъв начин. Само там, където има мълчание, може да има цензура. Само там, където всички се отказват от битката, силите на злото триумфират, отварят шампанско и се поздравяват, че операцията по запушване на уста е протекла успешно. И да, знам, че да говориш много често означава проблеми, драми, липса на всякакви други възможности в спарения въздух на олигархична България, но това е последната възможност за съпротива. А без нея сме просто загубени. Защото страна с такива медии е обречена на постоянен неуспех.