Лозан Панов да влезе в парламента, ако ще кове закони

През изминалата седмица 18 юристи, повечето от които адвокати, един бивш български съдия в Страсбург и няколко учредители на партията на бившия правосъден министър Христо Иванов „Да, България”, в отворено писмо поискаха оставката на настоящия министър на правосъдието Цецка Цачева. Искането на оставката идва само няколко седмици след като Цачева беше избрана за правосъден министър.

Само по себе си това означава, че тя е направила някакъв изключителен гаф, защото едва ли за няколко седмици може да се направи равносметка за престоя й на този пост. Искането на оставката на правосъдния министър само по себе си е политически акт, защото изразява несъгласие с кадровата политика на двете най-политизирани власти – изпълнителната, към която Цачева принадлежи, и законодателната, от която е избрана. С писмото си протестиращите юристи казват, че не желаят по никакъв начин да участват в какъвто и да е диалог с министъра на правосъдието и за да се включат в дебат за бъдещето на съдебната власт, трябва да има нов министър.

Какво е провинението на Цачева? В отвореното си писмо юристите я обвиняват за изказването й, в което тя призова председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов да се кандидатира за депутат, ако желае да осъществи желанията си за свикване на Велико народно събрание. Освен това Цачева подчерта, че основната задача на председателя на Върховния касационен съд е да организира работата на институцията, която оглавява, а не да реформира съдебната власт.

В тази връзка юристите пишат: „От публичните Ви изказвания за състоянието и бъдещето на реформата на съдебната система и коментарите Ви за опитите на председателя на Върховния касационен съд да предизвика сериозното им обсъждане на най-високо равнище оставаме с впечатлението, че възгледите Ви за разделението на властите и тяхното взаимно възпиране, за върховенството на закона и независимостта на съда, изглежда, не съответстват в пълна степен на смисъла, който съвременното демократично общество придава на тези понятия”.

Както се вижда от написаното, присъдата срещу Цачева е абстрактна, но е издадена още в първите няколко изречения – възгледите й за разделението на властите, за върховенството на закона и независимостта на съда не съответстват на съвременното демократично общество, каквото и да означава това. Престъплението, което тя е извършила, е, че се е осмелила да каже една азбучна истина, а именно, че решението за свикване на Велико народно събрание може да се вземе само от парламента и ако Лозан Панов желае да предизвика такава промяна, е добре да се кандидатира за депутат. Впрочем, разговорът за промяна в Конституцията на страната е възможно най-политическият разговор, защото Конституцията задава рамката на цялата политическа и държавна система.

Когато искаш Велико народно събрание, означава, че искаш избори, на които да се явят партии, които след това да преосмислят разположението на различните власти. Заради тази азбучна истина видните столични адвокати искат оставката на правосъдния министър, но не спират дотук. Те пишат още: „Независимо от това дали споделяме конкретните предложения за промени, ние не виждаме кои други, ако не съдиите, са компетентни да формират мнение и предлагат промени в тази област, както и да участват активно в обсъждането им. Намираме за крайно неуместно изказването Ви, че "ако иска промени, г-н Панов следва да се кандидатира за депутат".

От този цитат става ясно, че известните столични адвокати са на мнение, че само съдиите са компетентни да формират мнение и да предлагат промени в съдебната власт. Само че това не го пише нито в Конституцията, нито в различните закони, по които функционира съдебната система. Не само в България, а във всички демократични държави съдиите имат за основна задача да правораздават според законите, които е приел демократично избраният парламент. Не се сещам за държава, в която съдиите да са тези, които предлагат и приемат законите, свързани със съдебната власт.

Защото съдиите се назначават с конкурс, в който се мери тяхната компетентност по отношение на издаването на присъди и спазването на закона, а депутатите се избират от народа, за да пишат същите тези закони. По тази логика само прокурорите са компетентни да формират мнение и да предлагат промени в прокуратурата. Затова фразата - „не виждаме кои други, ако не съдиите, са компетентни да формират мнение и предлагат промени в тази област”, има своя ясен конституционен отговор – депутатите.

В заключение юристите пишат: „По наше убеждение ролята на министъра на правосъдието е да свързва изпълнителната и съдебната власт, а не да ги противопоставя или да злепоставя представители на коя да е от тях”. В няколкоседмичното министерстване на Цецка Цачева не съм останал с впечатление, че тя като министър е правила опити да противопостави изпълнителната на съдебната власт или да злепостави представители на коя да е от тях. Имаше министър, който се опитваше да прави точно това, и неговото име е Христо Иванов.

Тук държа да подчертая, че нямам претенцията да оценявам работата на Иванов като министър и да казвам дали е бил добър или лош, но е публичен факт, че по време на своето министерстване той водеше война с прокуратурата от позицията на участник в изпълнителната власт. Проблемът обаче не е в това, а в двойния стандарт, който демонстрират юристите, искащи оставката на Цачева, защото те не писаха писма с искане за оставка на Христо Иванов, когато той се конфронтираше с прокуратурата по време на своето министерстване. Нещо повече, някои от тях дори се записаха да членуват в партията му.

Акцията на столичните адвокати е крайно непохватна както по отношение на защитата на Лозан Панов, така и по отношение на провеждането на конституционна реформа. Едва ли който и да било уважаващ себе си съдия държи да бъде защитаван публично от известни адвокати, защото това би могло да породи съмнения за конфликт на интереси. Съдията трябва да бъде независим както от прокурорите, така и от адвокатите, които са страни по делата, които той води. Съдията се нуждае от независимост, а не от подкрепа от адвокати и прокурори.

Това обаче е по-частният и личен въпрос. Политическият въпрос е, че с подобни декларации, съзнателно или не, поддръжниците на „реформата” блокират дебата за нея и вместо да го пренесат на принципна основа, го превръщат в разправия на лична основа. Този дебат наистина е крайно политически и в него трябва да участва цялото общество, включително и представителите на съдебната система. Такъв дебат се водеше само преди две години, когато бяха направени поредните изменения в частта за съдебната власт на българската Конституция.

Впрочем, тези промени тепърва влизат в сила – преди година Висшият съдебен съвет беше разделен на две колегии, а през септември новият му състав ще бъде избран окончателно по нов начин. Тепърва започват да действат и разширените правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Преди реално да са заработили всички последни промени в Конституцията, вече имаме искания за свикване на Велико народно събрание, което да въведе нови промени. Учебникарска истина е, че за да заработи определена реформа, и дори определен закон, е необходимо време.

Очевидно привържениците на „реформата” не само не са склонни да дадат времеви хоризонт за оценка на последната реформа, но и искат разговорът за поредната реформа да започне с оставка на правосъдния министър, който е излъчен от управляващото мнозинство. Ако инициаторите на акцията наистина имат за цел да предизвикат конституционни промени, този подход е най-малкото странен, да не кажа и неадекватен.

Той би имал известен ефект, ако те целят да развият опозиционна политическа линия, насочена срещу правителството и мнозинството в парламента, но в такъв случай трябва да отпаднат претенциите им, че са експерти и независими граждани и ясно да заявят политическата си принадлежност, за да бъде ясно от каква позиция говорят. Защото позицията на морален стожер изисква елементарна честност по отношение на публиката – тя трябва да знае кой говори и от каква позиция го прави.