Лакеите на Румен Радев

Демонстрирането на аристократичен интелект от страна на политиците винаги е широко използвано като един софистициран допинг към техния рейтинг. Като едно намигане към широките народни маси, като едно показване на високо ниво, като едно „хей, аз съм значително по-умен от вас и точно заради това ви управлявам/напътствам/помагам/лъжа/крада или каквото там си искам“. Демонстрирането на аристократичен интелект винаги се прави с неразбираем цитат на стар чужд език, взет например от 349 страница от почти неизвестен том със съчинения на немного популярен философ от края на 14. век. „Ехааа, смятай, този щом е прочел И това, колко много е чел? Голям човек, умен човек!“, казва си тълпата.

Понякога. И то над една определена възраст. И то в едни минали години. Проблемът е, че днес светът е твърде прекрасен, архивите са отдавна дигитализирани и интернет знае всичко.

Та когато президентът Радев реши да използва „Светлина, повече светлина“ на Гьоте в своята реч в УНСС, хората набързо провериха и установиха, че това е всъщност предсмъртна реплика на немския поет, писател, политик и философ. „Защо пък предсмъртна, някой умрял ли е?“, ще си кажат нашите читатели? Ами не, не е. За щастие. Всички са си живи и здрави - начело с Иво Христов, написал този пореден шедьовър, излязъл от устата на Румен Радев. А опитът за послание е следният: „Нещо се случва някъде на тъмно, България е строителна площадка е това изобщо не е хубаво, защото някой нещо договаря там и със сигурност нещо не е наред, и някой нещо краде във въпросната тъмница“.

Така. Като за начало да признаем, че това е свеж популизъм, който винаги върви. Кажи на неособено богато общество, че политиците нещо си там правят на тъмно, и гледай цирка.

Въпросът обаче е кой го казва и в каква среда. Като за начало – Румен Радев не е политически девственик или опозиционен лидер, а втора година президент, който само преди година по това време разполагаше с пълната, повтарям – пълната, власт в държавата. Разполагайки с пълната власт в държавата, а именно – назначено лично от него служебно правителство без парламент, който да го контролира, Румен Радев имаше абсолютно всички лостове в ръцете си, за да освети всичко, което според него трябва да бъде осветено.

Припомням на уважаемите ни читатели, че миналата година по това време Румен Радев назначи пълна проверка на управлявалото дотогава правителство „Борисов 2“, чиито ключови министри са същите, които и днес. Всичко, което излезе от въпросната мащабна проверка, направена от служебното правителство на Герджиков, бяха няколко дребни технически проблема в документацията на няколко обществени поръчки в 2-3 министерства. Явно тъмнината, срещу която протестират авторите на президентските речи, не е там. За какво тогава всъщност говори Румен Радев?

Явно проблемът е другаде. Може би в тази фраза: „България е строителна площадка“. Ама чакайте, това откога е лошо? Защо не идете в Ловеч, Габрово, Търново и Търговище, президентски лакеи, и не им кажете, че да се строи, е лошо и магистрала „Хемус“ няма да има? Защо не идете във Видин и не кажете на хората там, че скоростен път от Ботевград няма да има, нито пък тунел под Петрохан? Защо не идете в напълно преобразения Благоевград и не кажете на хората там, че санирането е било лошо? Всички знаем защо. Защото ще бъдете позорно изгонени. А това, че всъщност едва ли сте чак толкова глупави, за да си го мислите наистина, е отделен проблем. И да, аулите на университета в София са единственото място, където такива общи фрази могат да минат. Плъзгайки се по вълната на популизма и без да се навлиза в каквато и да било конкретика.

Та къде е всъщност тъмнината и защо Румен Радев отново влиза в ролята на (слаб) журналист, задавайки поредните мъгляви въпроси?
Да не би да е заради предстоящия (към момента на речта в УНСС) КСНС при президента и заложените в проекторешението пасажи, писани под индигото на кремълската пропаганда? Да не би да е заради поредните перфидни опити за отдалечаване на България от най-големия политически и военен отбранителен съюз в историята на човешката цивилизация? Да не би да е заради поредните изявления, в които ЕС и нуждата от обединяване на усилията за продължаване на интеграцията на България остават на заден план? Няма как да знаем.

Това, което знаем, обаче е какво е „военна димка“. Всички сте ги виждали – едни тенекии с поставен вътре химически агент, способен да отделя гъсти кълба от оцветен плътен пушек, достатъчни да превърнат цял национален стадион например в един непрогледен казан, пълен със задушлив дим. Димната завеса е стар похват в битките, чиято цел е да осигури прикритие и врагът да няма видимост към действията на своя противник.

Само че всеки следващ път военната димка на Румен Радев пуши все по-слабо и общо взето, не върши никаква работа.
В дигиталната ера, в която живеем, и при наличието на многобройни опозиционни партии, медии и активисти, които следят денонощно публичните разходи, да се говори за тъмнина, е смешно. В изоставащите поради липсваща инфраструктура региони да се говори, че „строителна площадка“ е нещо лошо, също е смешно. В напредналите региони, в които всеки ден се изграждат нови заводи и се откриват нови работни места, да кажеш „нещо строим, но не знаем какво“, би било откровено малоумие и тежка обида към инициативните и успяващите.

Слаба димка, президентски лакеи. Слаба димка, г-н Румен Радев.

Затова и номерът не мина. Затова и проекторешението, предложено на участниците в КСНС, не мина. Затова и много правилно ви беше обърнато внимание, и то далеч не само от Цветан Цветанов, че с налагането на подобни документи и подобна реторика бихме дали ясен сигнал, че вече не желаем да сме страна член на ЕС и НАТО. Светлина е нужна – нямаме никакъв спор по това, но явно изгорелите крушки са в президентството.

Надявам се само на едно – че и образът на англоговорещият натовски генерал, обучаван в САЩ, не е бил също димка за целите на кампанията. Защото ЕС и НАТО все по-силно отстъпват мястото си в президентските политики и в президентските речи.
И да, това Е национално предателство, президентски лакеи.

Колкото и силно да звучи, това е национално предателство. Макар да е само на думи. Засега.