Кой плаща „таксито“ на Деси Радева?

„Старите” българи умно са пресметнали, че срокът на годност на всяко чудо наистина е три дни. След като обаче избухна демокрацията, „новите” решиха да поизменят тази изстрадана мъдрост.

И така, вече близо три десетилетия живеем в две ситуации – че всеки скандал е „чудо” и че не може да има ден без скандал, т.е. поредното „ексклузивно чудо”. И така, лека-полека и ние ставаме все по-„ексклузивни” – с най-ниските заплати и пенсии, но с най-високите цени в Европа, с най-наглите цигани, но с най-либералното отношение спрямо тях, с най-безскрупулните НПО соросоиди, но и с най-угодническото поведение на властите към тях, и т.н.

Важното обаче е да няма ден без скандал, сиреч поредното „чудо”. И то да не бъде обилно отразено от иначе уж „националните” ни телевизии – от сутрешните им блокове до късните им новини.

Така се случи и с историята около съпругата на президента. Важното беше да се раздуха, а не това, че е очевадно, че е изцяло съшита с бели конци.

Хайде помислете сами. Ако имате кола с шофьор и може удобно да се разположите на задната седалка, докато ви возят до указаното от вас място, няма ли да го сторите? Ми то си е все едно такси, при това безплатно.

За возещия се де, не за нас, данъкоплатците. Щото сметката на „таксито” я плащаме всички ние. Ама това е друг въпрос.
Втората макара с белите конци – абсурд е полицаите (или жандармеристите, тъй и не се разбра кои точно) още по време на „преследването” да не се чуят по радиостанциите и да се разберат кой кой е, кого вози и кого всъщност преследват. През 1998 г. като депутат аз „преследвах” колата на тогавашния председател на Народното събрание и когато най-накрая ме заловиха, се оказа, че знаят всичко – от номера на моя автомобил до това кой всъщност го кара (аз де), и т.н. А сега – не се били разпознали и не се били разбрали. Айде де.

И с това „айде де” развивам третата макара с белите конци. „Произшествието”, доколкото разбрах, е станало в късните часове на деня. Е, как тогава медиите тутакси научиха за него?

Ами моята „работна хипотеза” е, че всичко е било подготвено. От „а” до „я”. И подготвено от служители на изпълнителната власт, за да отмъстят за пореден път на президента.

Далеч съм от намерението да защитавам г-жа Радева. Браня обаче статута на самата институция „държавен глава”. Защото който не я уважава (или направо воюва с нея), не уважава и държавата си.

Впрочем това доказаха и циганите от Ихтиман, налетели да бият полицаи, т.е. пак държавни служители.
В любимия ни напоследък нов голям брат – САЩ, ако се случи нещо подобно, отговорът е един – „стрелба на поражение”. А в Ихтиман стана „отстъпление с унижение”.

Едва на другия ден се появи жандармерията, нещо уж като отмъщение. Но циганите гледаха на униформените с презрение пред тяхното примирение.

Защото всичките телевизии, които се струпаха на мястото на поредния скандал, „ексклузивно” предоставяха ефира си на тях. Да лъжат, да плюят по служителите на реда, да твърдят, че „техният човек” е невинен, макар и карал без книжка, и какво ли не още. Че и да му наемат скъп адвокат.

Значи за него пари имат, а да си платят тока и водата – не? Е, това наистина е презрение и към държавата като цяло.

Преди много години техни събратя от „Столипиново“ зверски изнасилиха бременна българка. Ама толкова зверски, че тя почина.
И тогава един генерал – Стойо Чочоолу, вдигна Карловската танкова бригада и обкръжи цялото „Столипиново“. А вътре стана това, на което сега е модерно да му се вика „домашно насилие”. В смисъл, че армия и милиция влизаха във всеки цигански дом и биеха почти до „посирие”.

Резултатът беше, че насилниците бяха предадени от „събратята” си и изправени пред съда. А вторият, но още по-важен резултат беше, че столипиновските цигани за десетилетия запомниха какво може държавата и се отнасяха към нея не само със страхопочитание, но и с уважение.

Вярно, тогава още никой дори и не подозираше, че ще има Истанбулска конвенция. Която май сегашните цигани вече не само са приели, ами направо и прегърнали като своята нова библия (или коран).

Впрочем като стана дума за Конвенцията, тя се очерта като поредния скандал не само в обществото, но и сред управляващите. А тия дни Патриотите директно заявиха, че ако бъде гласувана от Народното събрание, те развалят коалицията...

И още едно скандалче се пръкна напоследък – за шапките на нашите зимни олимпийци. Оказа се, че на тях националният ни флаг е сгрешен – зеленото се „качило” над бялото. И че вместо българи в Южна Корея сме се представяли като иранци...

Ама така си живеем в ново време ние – нито ден без скандал!