Кой иска да прецака ваканцията на депутатите    

Из социалните мрежи тези дни се върти един много напрегнат, социално брутален клип, пълен с политически екшън и сблъсък на два различни свята. Той представлява диалог между депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова и един инвалид, останал без крак. Човекът гневно я пита как се живее със 160 лева пенсия, а тя така и не може да намери отговор на този въпрос. Не ме разбирайте погрешно - далеч съм от мисълта да стоварваме на крехкия гръб на Атанасова отговорността за отвратителната социална ситуация у нас. Също така ѝ прави чест, че застава пред човека, макар и да няма отговори на въпросите му, защото много нейни колеги щяха да предпочетат да избягат и да не седнат на този горещ стол и подсъдима скамейка едновременно.

Истината е, че всеки народен представител може да бъде разстрелян с този въпрос и вкаран в земята от срам. И тук не говорим дори и за конкретната ситуация на човека с отрязания крак, такава е съдбата на много знайни и незнайни пенсионери, които трябва да преживяват напук на безмилостната среда, концлагерната здравна система и абсолютно лицемерната държава. Атанасова го отнася, защото и тя носи своята вина. Част е от партия, която от 10 години употребява България в личен интерес и вече е напът да повярва в клишетата на собствената си пропаганда, че това е постоянно развитие, стабилност и геополитически успехи.

Това е сблъсък на два свята, които скоро няма да намират абсолютно нищо общо помежду си.

Човекът с единия крак би могъл да разкатае и депутат от БСП със същите въпроси. Да, опозицията може да има повече аргументи в своя защита, но в погледа на гнева всички депутати вече изглеждат по един и същ начин - част от някакъв самозабравен и противен елит, който не дава пет пари за страданието и е оставил всички давещи да се оправят сами в синята бездна на прехода. Когато ти покажат, че някой взима пенсия от 160 лева, това автоматично те прави виновен, защото само в държава, в която никой не мисли за хората, може да се доведе до това положение. А в този кюп попадат всички, които някога са минали през властта, дори и днес да го играят политически девственици като традиционната десница, която наскоро мина през поредната операция за смяна на пола, в опит да заличи пръстовите си отпечатъци на местопрестъплението.

Разказваме тази депресивна история с определена цел. Откакто лидерката на БСП Корнелия Нинова обяви, че внася предложение за това парламентът да не почива, а да седне да се потруди върху проблемите на майките на деца с увреждания, върху нея се посипаха редовните обвинения в яростен популизъм. Левицата бе изправена до стената от редовните медийни стенания, че се заиграва с най-долните инстинкти на хората и че се опитва да цака ГЕРБ непочтено. А всъщност Нинова се опитва да излекува рейтинга на парламента и действието ѝ дори няма ярка партийна окраска. Защото, когато хората псуват, те псуват всички депутати и не правят разлика между тях. Когато им идва да се съберат край НС, в очите им също няма разграничение - цялото Народно събрание е виновно.
Да, всички сме наясно, че най-правилното място за протест е Министерският съвет, но там действат мощни пиар магии и трикове. И така, депутатите, ако искат да не бъдат поставяни в партер и разгромявани морално и интелектуално, би трябвало да демонстрират най-отсъстващото качество в обществения ни живот - съпричастие. Толкова просто и трудно. Ще бъде връх на цинизма пред парламента да има шатра на протестиращи майки, а депутати да си пекат телесата по чужбински плажове. Казваме го така грубо и опростено, защото това е автентичната гледка в очите на омерзените. В този смисъл задевките на Атанасова, колко точно пъти е гласувала Нинова, може да работят единствено в паралелна реалност. Всички видяхме, че когато хората питат, те първо налитат да питат ГЕРБ. А и от един партиен лидер се очаква да върши и много друга работа. Освен да виси в парламента, той трябва да има пряк контакт с хората, за да чуе какво мислят те и да предложи съответните решения.

И точно тук се намества идеята на Нинова за работа през август. Хората у нас са вече подлудени от пропаганда за успешно председателство, развитие и течащи пълноводни еврофондове, но не виждат нищо от това в своя живот. И първи изпищяха майките, а след това сигурно ще дойдат и други. В такава ситуация, ако парламентът иска поне малко да възстанови своя имидж като институция, трябва да демонстрира реална солидарност. Не на думи, а на действия. В много по-добри икономически времена, но пак в драматична политическа ситуация - през 2006 и 2007 г., Народното събрание работи без почивка през лятото. Вярно е, времената бяха по-оптимистични и изпълнени с вяра в невъзможното бъдеще, но беше добър пример за подражание. Самодоволният вид на парламента днес дразни и тормози хората. Защото животът на едните ярко се разминава с живота на другите. И ако този гняв не бъде уловен, той ще дойде до НС неочаквано във вид на бедствие.

А за липсата на ваканция има и конкретен повод - ГЕРБ, а и Бойко Борисов са обещали на майките да решат техния проблем. Все повече разбираме, че този проблем се нуждае от сериозна законодателна работа и ако искаме наесен жените да са доволни и да се приберат, депутатите трябва да покажат малко енергия за повече работа. В противен случай ще се впишат в мазния и мътен поток на политическите еднодневки.

Това са автентичните мотиви на Нинова, защото и тя е човек, и чува и вижда какво ѝ говорят хората. И тя е наясно, че гневът е колективно към институцията и че единственият начин за някакво действия е поне един път да се демонстрира на гневните хора, че някой наистина мисли за тях, а не са изоставени като онзи инвалид с един крак, който отчаяно пита, но не получава никакви отговори.
Много пъти през годините е ставало ясно, че Народното събрание страда от един огромен дефект. То сякаш стои извън времето и пространството. Хората не разпознават живота си в дебатите там, а вече свързват и повечето закони с някакъв алчен лобизъм, който идва директно, за да ги ограби. Обикалял съм много из страната и знам, че когато хората те питат нещо, те питат основно за доходи, здравеопазване, образование и престъпност. А точно тези теми съвсем рядко стават обект на смислена дискусия. Вместо това имаме безкрайно състезание за по-яростен разговор за историята, което може да е политически полезно, но обществото в голямата си част отказва да чуе тази дискусия. И тук пак идваме до идеята за "популизма" да се работи - това просто не е популизъм, това е реално действие в защита на парламентаризма.

Все пак виждаме, че депутатите от "Атака" са в състояние да работят и нощите, както показват среднощните им бдения. Това значи, че мнозинството има сили да изкара август на работните банки, без много да мрънка и да се оплаква, че тъмни сили искат да им прецакат ваканцията.

Иначе аз разбирам драмата на противниците на тази идея. Те може би си мислят, че срещат разбиране в обществото, че то оценява европредседателства и дипломатически визити. Мисля си, че дори кратък престой в шатрата на протестиращите майки ще лиши всеки от тази щастлива илюзия. Хората искат решения. Искат да видят действия. Те заради това отказаха и жертвоприношението със социалния министър, защото са наясно, че рокадата в този случай е опит за димна завеса. Майките искат да видят живота си по-добър. В правомощията на парламента е да им даде това. Дори и да се наложи да работи през август. Дори и да е твърде "популистко" за изящните стомаси на политическата буржоазия.