Коронавирусът върна доверието в държавата  

Трийсет години говорещите глави по всички телевизори ни набиват в главите, че има само три важни неща – пазарът, либерализмът, наднационалните институции. Всичко останало било глупост. Най-просто казано, значение има не какви качества имаш, а как успяваш да се продадеш. Втората теза на пропагандистите е, че не бива да съществува нищо друго освен либерализма – в политиката, икономиката, културата, личния живот. Нямали никакво значение такива „остарели“ неща като традиции, национално чувство, хетеросексуалност. И третата опорна точка на говорещите глави е свързана с любовта им към всичко международно. Особено към НАТО и Европейския съюз. Според глашатаите на глобализма държавата е една безкрайно остаряла институция и колкото по-бързо я забравим, толкова по-добре. На нейно място щели да дойдат едни безкрайно загрижени за нас международни фактори, които щели да ни решат всички проблеми. Беше създадена представата, че българските управляващи (от всички партии) са зли, корумпирани и некадърни, а международните управляващи са чисти и благородни професионалисти. Населението трябваше да свикне с мисълта, че в София са дяволите, а в Брюксел – ангелите. Ето защо всички функции по управлението на страната трябваше да бъдат предадени на анонимните чуждестранни чиновници и институции. Последната проява на този възглед беше неистовият стремеж България да бъде вкарана в еврозоната. Либералните пропагандатори не спираха да ни обясняват какъв рай щял да настане, ако приемем еврото. Нямало да имаме никакви проблеми с банковата си система, а и чужденците щели да ни гледат несравнимо по-уважително, отколкото сега. Разбира се, удобно се пропускаше фактът, че в държави от еврозоната банки също са се изправяли на ръба на фалита. Не се казва и че има граждани, които не плащат в евро, ама всички ги уважават. Швейцарците например. Тези премълчавания не са изненадващи. Либералните глобалисти винаги срамежливо мълчат за фактите, които излизат извън прокрустовото ложе на убогите им концепции.

Едно от най-важните неща, които короновирусът направи, беше разбиването на всички глобалистки концепции. Със собствените си очи видяхме, че ако едно общество бъде оставено на благоволението на пазара, либерализма и наднационалните институции, то ще се срине много бързо. В пряк и в преносен смисъл. Ако се доверим единствено на „невидимата ръка на пазара“, сега една маска за лице трябва да струва не по-малко от 15 лева. Защото търенето е голямо. А според пазарните талибани цената се определя единствено от търсенето. Според тях количеството вложен труд, както и вложените материали нямат никакво значение. Може да става дума за абсолютен боклук, произведен за отрицателно време, но щом хората го търсят, цената му трябва да е баснословна. Според либералите държавата не бивало в никакъв случай да се намесва на пазара, защото така го изкривявала. Да, де, ама ако и сега държавата не се намеси, ще плащаме за маските и дезинфектантите огромни суми. Ако изобщо намерим тези продукти. Няма кой освен държавата да създаде условия фирмите да произвеждат повече продукция. И няма кой совен държавата да обуздае спекулата и да накаже спекулантите.

По сходен начин стои положението и със спазването на извънредните мерки, наложени в опит да бъде спряно или поне забавено разпространението на епидемията. Много хора просто не искат да спазват мерките. Искат да правят купони и да ходят по заведения. Защото били либерали, „свободомислещи“ и никой нямал право да „нарушава правата им“. Между другото така разсъждават както хора, които нямат никакви официални функции, така и висши държавни функционери. Вижте какво става във Франция. От вторник по обяд държавата е в тотална карантина. Това добре. Само че два дена преди това в страната се проведе първият тур на местните избори. Почитателят на либерализма Еманюел Макрон отказа да ги отложи. Били взети всички необходими предпазни мерки, увери френският президент, и хората можели да гласуват, без да се притесняват за здравето си. Защото изборите били „свещено право“. Трудно би могла да бъде измислена по-глупава теза. Да, изборите са право. При това много важно право. Само че то става абсолютно ненужно, ако няма живи хора, които да го ползват. Добре, че на Макрон в един момент му светна лампата и отложи втория тур на изборите. Само че едва ли някой би могъл да изчисли колко французи са се заразили, след като миналата неделя упражниха „свещеното си право на глас“. Подобно издигане в култ на всевъзможни либерални ценности е изключително вредно. Особено когато има епидемия. Такъв подход застрашава живота на огромен брой хора. Също толкова вреден е и либералният възглед, според който „никоя институция няма право да се меси в частния живот“. Тоест, ако разни хора искат да си правят увеселения и изобщо да си живеят както преди, никой няма право да им пречи. Хубаво, обаче почитателите на тази философия застрашават както своя, така и живота на много свои съграждани. И след като не разбират от дума, трябва да им бъдат налагани санкции. А кой има правото да налага санкции? Само държавата. Любимият на либералите пазар няма да го направи. Китай до голяма степен се справи с кризата, защото държавата приложи железни мерки срещу нея. А никой не може да каже, че в тази държава липсва пазар. Тъкмо обратното. Държавата може и да се самоопределя като „комунистическа“, само че пазарните отношения са същностна нейна част. И в същото време там никога не са и помисляли, че пазарът е в състояние да замени официалните институции. И настоящата криза доказа, че не може.

Коронавирусната епидемия унищожи още един любим мит на либералните глобализатори. Този за ефикасната и безупречна работа на наднационалните институции. Световната здравна организация официално обяви, че днес епицентърът на епидемията е в Европа. Тоест мястото, където действа доскоро обожествяваният Европейски съюз. Дълги години неговите хвалители ни обясняваха, че няма живот извън ЕС. Че ако има нещо хубаво на този свят, това е тъкмо тази наднационална структура. Че колкото по-бързо изчезнат националните държави, а цялата власт бъде предадена на анонимните брюкселски чиновници, толкова по-скоро ще заживеем в Рая. Коронавирусът обаче нагледно демонстрира цялата лъжовност на това клише. Видя се, че ако отделните държави не се погрижат за своите граждани, никой друг няма да го направи. От кого да чакаме спасение? От Урсула фон дер Лайен? Или от останалите безлики еврошефчета? Все едно да чакаш Годо. Или от умрял писмо. Многобройните брюкселски служби не направиха нищо, за да помогнат на Италия – най-силно засегнатата от коронавируса европейска държава. На помощ се притекоха китайски лекари и специалисти. А Китай не е член на ЕС. Обаче до голяма степен се справи с вируса. А пикът на заболяванията в държавите от Евросъюза тепърва предстои. Този печален факт за сетен път показва тоталната несъстоятелност на вярата в наднационалните структури. Ако изобщо има нещо хубаво в днешната ситуация, то е свързано с връщането на доверието към националната държава. Никой освен нея – нито пазарът, нито ЕС – няма силите да се справи с вируса. Така че нека си пазим държавата. Свършени сме без нея.