Корнелия Нинова – рекордьор по кьорфишеци

Според речника на чуждите думи в българския език „кьорфишек” е „фитил с мокър барут”. Който не изстрелва гюлето, а го „плюе” на метри от оръдието.

Според тълковния речник пък „кьорфишек” в разговорния език е „лъжа, блъф. Пускат кьорфишеци, а нищо не правят”.
Ами в последно време май политическият ни живот се препълни от „кьорфишеци”.

Несъмнен рекордьор в хвърлянето им е г-жа Нинова.

Още в края на юли от „Позитано” към Народното събрание уж се беше затичал алтернативен изборен кодекс. Дали от бързия бяг го отмина, или се загуби по пътя, ама още го няма. Демек оказа се кьорфишек.

Същото се случи и с „алтернативния” закон за антикорупцията. Май не му обърнаха законодателно внимание и си остана само поредният шум в системата. Ами пак „кьорфишек”.

Последва съдбата му и „алтернативният бюджет”. Нищо от него не беше прието като предложения от парламента. Значи отново само „кьорфишек”.

После тръгна и поредният – „вот на недоверие”. И така – до края на света, както се пееше в един комунистически шансон. Няма умора другарката Нинова и туйто!

Сега пък се появи и идеята на ДПС за „демонтаж на коалицията с националистическите партии”. Защото участието им във властта било „шамар върху демократичното лице на България, минира европейското бъдеще и е заплаха за стабилността на страната".

Моето предположение е, че тази позиция на ДПС е на първо място, реакция на последните изявления на г-н Лютви Местан. Вероятно вдъхновен и от случващото се в Каталуния, той извади от скрина вече поразсъхналия се скелет на ДОСТ и го размаха в името на идеята за „признаване правата на турското етническо малцинство н България”.

Да, ама в Испания за аналогични антиконституционни действия съдът постанови арест за вече бившия автономен премиер Пучдемон. И ако и ние имахме истинска съдебна система, тя веднага би трябвало да стори същото и спрямо г-н Местан. Уви...

А иначе, в интерес на истината, докато беше и реален председател на ДПС, г-н Ахмед Доган никога не е повдигал подобен въпрос. А сега се опитва да го подмени с идеята за „преформатиране” на управлението. И правилно.

ДПС е опозиционна политическа сила. И като такава логично е да не подкрепи проектобюджета на управляващите (на това в политологията му се вика „частичен вот на недоверие”).

Като тогава логично е и да води преговори с други опозиционни партии за евентуален „общ” вот на недоверие. Само дето той няма да мине.

Няма да мине по две прости причини.

Първата е, че Патриотите (или националистите, както ги определят от ДПС) така са се впили във властта, че никой не може да ги отлепи от нея. Дали защото много им се услади, или защото г-н Борисов сръчно успя да ги опитоми, но „демонтаж на коалицията” в настоящия момент е просто нереалистичен като намерение.

Втората е, че не е реалистична и самата атака тъкмо в този момент срещу „националистите”. Погледнете какво става в Европа – от Юга до Севера и от Запада до Изтока се наблюдава невероятен възход на „национализмите”. Дали заради мигрантското нашествие от Близкия изток, или пък заради на работници от бившите социалистически страни, но е факт.

Та и поради това атаката срещу „националистите” в момента е предварително осъдена на неуспех. И от тази гледна точка си е още един „кьорфишек”.

Какъвто въобще е и цялата идея за вот на недоверие. Защото май някои грешно броят с какво мнозинство разполага в парламента правителството на г-н Борисов.

Не, според Конституцията по-вярната сметка е дали опозицията може да разчита поне на 121 гласа, за да го свали. Ами колкото и да броих, не можах да ги докарам до толкова.

Значи ни предстои поредното парламентарно театро с предизвестен край. И с поредните кьорфишеци от трибуната на Народното събрание...