Извън отбора - за Цветанов, Жан и Местан

За миг си представете, че Лионел Меси играе в „Доростол“ – Силистра. Ще го направи ли това по-слаб играч? Най-вероятно не. Ще отнеме ли от таланта му? Най-вероятно не. Ще промени ли генетичните му заложби? Най-вероятно не. В същото време ще има ли шанс да спечели Златна топка? Най-вероятно не. Ще печели ли 100 млн. долара на година? Най-вероятно не. Ще бъде ли идол на стотици милиони подрастващи из целия свят? Най-вероятно не.

Силните играчи са истински силни, когато са част от силен отбор. И точно това е причината отдавна да не говорим нито за Жан Виденов и Георги Първанов, нито за Евгений Бакърджиев и Стефан Софиянски, нито пък за Лютви Местан или Касим Дал като за фактори в българската политика. Каквито те несъмнено са били. С едно важно уточнение: докато са били част от силни отбори.

С репликата си за Цветан Цветанов, изречена преди дни на пресконференция по повод зададен от журналисти въпрос за сделката ЧЕЗ – „Еврохолд“, Бойко Борисов, освен за пореден път да разграничи в публичното пространство партията ГЕРБ от бившия ѝ заместник-председател, за пореден път показа точно това – когато вече не си част от силен отбор, нещата съвсем не са същите. Особено в политиката, която, така или иначе, не се слави като чист и благороден занаят.

И тук не визирам личните усещания на Цветан Цветанов, които със сигурност не са били радостна еуфория и пламенен възторг както в годините, в които Борисов му подаряваше часовници на пресконференциите в НДК след поредната изборна победа. Имам предвид нещо съвсем друго: отборът е по-важен от всеки един играч поотделно. Особено когато е натоварен с управлението на държава. И никой, каквото и да си мисли в мигове на превъзбуда и приливи на самочувствие, па било то и оправдано, не може с действията си да вреди на всички останали.

Ама какви действия, ще каже някой, какво общо има Цветанов с ЧЕЗ и „Еврохолд“? Според мен по-скоро няма. Познавайки лично и Цветан Цветанов, и Асен Христов, не съзирам нито топла връзка, нито координиране на действия, нито лобизъм в това, че са тичали заедно със Стефка Костадинова на някакъв благотворителен крос (Асен Христов е дългогодишен спонсор на българския спорт по много направления, браво за което), нито в това, че преди над десет години Цвета Караянчева е била директор на притежаван от „Еврохолд“ завод в Кърджали.

Само че политиката, както споменах и по-горе, не се слави като чист и благороден занаят. И когато има каквато и да било сянка на съмнение върху партия ГЕРБ заради отделни познанства и професионални автобиографии, Бойко Борисов прави точно това, което направи и онзи ден: рязко разграничение, ако е нужно и отвъд границата на добрия тон и политическата коректност. В което разграничение всъщност няма нищо сензационно. Интересуват ви частните бизнес дела на Цветан Цветанов – питайте него, а не мен и нас. Да, той вече не е заместник-председател на ГЕРБ и като редови член на партията тя, партията, както и нейният лидер, в частност, не са длъжни да носят отговорност и да дават обяснения. Нито за него, нито за когото и да било от над 130 000 членове. Толкоз.

Връщайки се на самия Цветан Цветанов – да, със сигурност сегашната ситуация нито е лесна, нито приятна. Особено след произнасянето на КПКОНПИ, че конфликт на интереси по т.нар. „Апартаментгейт“ няма и по-нататъшни действия от страна на Комисията няма да бъдат предприемани. Което произнасяне бе колкото чакано, толкова и очаквано – отдавна стана пределно ясно, освен в главите на малка група серийни лъжци, че няма и никога не е имало нито „законова поправка „Артекс“, нито „спряна лично от Цветанов проверка“, нито „купен на четворно занижена цена имот“.

Което обаче не значи, че публичен проблем с Цветан Цветанов вече няма и никога не е имало. Да, атаката срещу него беше изпълнена с лъжи и откровени медийни измами, но тя не променя фактологията на показното богатеене, на чувството за безнаказаност и самозабравяне (“мен няма кой да ме накаже“), и най-вече на излишната показна медийна кампания след избухването на скандала и по време на предизборната такава, която някак затвърди горните усещания и в обществото, и вътре в партията ГЕРБ.
Поради което приключилата проверка на КПКОНПИ не е и няма как да бъде какъвто и да било аргумент в полза на „опрощаване“, „връщане“, „рестарт“ или каквато и да било форма за нова политическа кариера на Цветан Цветанов. „Количествените натрупвания водят до качествени изменения“, казва една стара соцмаксима. Да, така е. Повечето пъти атакуван, без да има каквато и да било вина, а просто заради позицията си и заради стремежа по този начин да бъдат отслабени и уязвени Борисов и ГЕРБ, Цветан Цветанов е пример точно за това – как количествените натрупвания водят до качествени изменения в един образ, който просто няма как да бъде реабилитиран за голямата политика. Незаконни арести, показни акции, война със съдебната власт, шест апартамента, масови подслушвания, крайслери с антени, манипулиране на избори, лансиране на нискоинтелигентни послушници, разбиване на парламентарни групи, амбиция да се „краде“ ГЕРБ от лидера ѝ, частен асансьор, фиктивни сделки – това са малка част от въпросните количествени натрупвания. Да, почти нищо (да не кажа - съвсем нищо) от тях не е истина, но да, почти всеки български гражданин, когото спрете на улицата, ще ви ги изброи в момента, в който споменете името на Цветан Цветанов.

Споменах ли вече, че политиката не е чист и благороден занаят?

Някои казват, че всичко е възможно. Да де, но човек не може да лети с ръце. Нито пък да диша в открития Космос. Нито пък да живее под вода. И към списъка на невъзможните неща спокойно можем да добавим и това: има хора, за които завръщането в голямата политика и заемането отново на високи държавни длъжности е невъзможно. И да, Жан Виденов и Лютви Местан са изключително добри примери. И да, към тях, за съжаление, вече се числи и Цветан Цветанов.

А политиката не е чист и благороден занаят. Ама изобщо.