Иво Прокопиев главен прокурор – мечтата на протестъра

В България всяка новина рано или късно е принудена да плува в такъв мътен поток от полуистини, откровени интриги, злобни манипулации, тъпотии и истерии, че потребителят на информация рано или късно чувства нуждата да изключи телевизията, да спре с юмрук радиото, да изхвърли вестника в кошчето и да се хвърли от петия етаж, за да заглуши гласовете в главата си. Това е преувеличена картина, разбира се, но няма как да не отбележим тенденцията - до зрителите, слушателите, читателите рядко стигат чисти информации. Днес чистотата е подменена от канализацията и това винаги дава разрушителните си последствия. Ето - в последните десетина дни всички медии се занимават с банкера Цветан Василев и неговата идея да се опита да потърси закрилата на САЩ в съответствие със закона "Магнитски". И никой не си направи труда да изчисти тази информация, да я постави в истински контекст, да обясни на хората какво означава това. Потребителите на медии бяха оставени под студения поток сами да търсят спасителен изход за здравия си разум. Защото ако човек чете едни медии, може да остане с впечатление, че Василев е безстрашен воин, тръгнал на битка срещу системата, а ако се задълбочи в други, да открие, че е страшен изверг, който дължи отговори за изчезналите пари и всичко останало са пълни глупости. Не е наша работа да издаваме присъди, въпреки че в България отдавна във филмите всички вече са лоши, защото има хроничен дефицит на кандидати за ролите на добрите. Но все пак е важно да се опитаме да отсеем злите манипулации и хроничните прояви на пожелателно мислене, които често разтърсват медийното пространство като гърч. Няма да се опитваме да търсим дълбочина в образа на Цветан Василев.

Законът "Магнитски" е създаден с конкретна геополитическа цел и насоченост и това не е някакво мъгливо хибридно твърдение, а ясно осъзнаване на световните реалности. САЩ го сътвориха като оръжие срещу Кремъл и едва ли ще рискуват първият изстрел с него да се окаже пълен фишек, въздух под налягане, което ще компрометира един и без това съмнителен инструмент. С други думи - всички нелепи оргазмирания на тема как САЩ ще подхванат грандиозно разследване на нашата съдебна система, на оплетената ни като черва олигархия, уви, могат да бъдат класифицирани единствено като нелепости. Този шум обаче е съвсем целенасочен, а подозирам - и умишлен. След 27 години бродене в блатото българите са доведени до ръба на отчаянието, до онзи неясен момент, в който човек остава без цели, без смисъл, без надежди и единственото, което го мотивира, е отмъщението. Българите искат отмъщение, искат да видят как политическият елит се поти и пържи в собствения си горчиво-лют сос. И понеже нашенските адепти на съдебната реформа всеки път я оставят в кома, когато прибарат власт, днес им остава единствено да стискат палци до посиняване, че американците ще пратят екип от сини юридически каски, които ще наложат ултимативен ред и лично ще посочат Иво Прокопиев за главен прокурор. Ха-ха, добре де, поне ще накарат Прокопиев да им посочи кой да бъде главен прокурор. В мечтите няма цензура, както проникновено казваше Вапцаров. И заради това Прокопиев и сие решиха да се отдадат на смели мечти за закона "Магнитски", а пък и идването на героите, които ще решат накуп всичките ни проблеми, отвън винаги е било съществена част от българското колективно несъзнателно. Точно така се роди митът - смелият Василев и екипът от американски прокурори, които ще разнищят българската корупция.
Медийната олигархична империя на Прокопиев обаче се хвана на пиара на Цветан Василев. Защото, дайте да не се лъжем, пред нас имаме картината на една радикална трансформация – банкерът беглец инвестира пари, за да ребрандира своето име. Вече няма да виждаме пред себе си шефа на фалирала банка, а жертва на световна несправедливост, накарала дори Белия дом да наостри уши. Ето как вчерашните довчера най-големи врагове днес играят в една и съща лодка, което показва, че историята има перверзно чувство за хумор. А може би това е неизбежната логика на българската паяжина от взаимни обвързаности, знае ли вече човек. Но ето как Цветан Василев накара медиите на "Америка за България" да играят за него, да влязат в тона на емоционалната му патетика, да се впишат в дисидентския му дискурс, без да им пука какво са писали за него преди. "Капитал", като основен стожер на скучната журналистика, се опита да го играе над нещата, да заеме някаква поза на обективност, но дори и те обслужиха медийно Василев, защото ако приемем, че избягалият банкер търси наистина политически ефект, то именно медийният шум е основното гориво за този фокус. В част от текстовете там дори се появи някаква абстрактна надежда, че жалбата на шефа на КТБ може и да не отиде в кошчето. Има хора, които изпадат в душевен оргазъм дори и само при мисълта, че страната им може да бъде дискредитирана на световно ниво. Това е част от българския пейзаж и май завинаги ще бъде.

Тази взаимна връзка - Прокопиев и Василев, трябва да бъде взета предвид, когато се опитаме да разсъждаваме наистина ли действията на шефа на КТБ поставят огромен проблем пред България и карат Цацаров да се облива в студена пот в своя кабинет, ако вярваме на поетичните видения на протестъриата?

Ако човек е свикнал да си взема заплатата я от американското посолство, а от някое НПО, което е финансирано с чужди пари, сигурно изпитва към Америка буреносните чувства на вярващ, който разчита в светкавиците сигнал за божия гняв. Истината е обаче, че към настоящия момент, а особено след сблъсъците в Шарлотсвил САЩ натрупаха достатъчно количество вътрешни проблеми и всъщност е почти 100 процента сигурно, че жалбата на Василев ще бъде пратена на бунището независимо от инвестицията в скъпоплатени адвокати от мощна лобистка фирма.

Заради това всъщност действията на банкера имат вътрешнополитически задачи и ще е глупост да се опитваме да отгатнем действията на американската администрация. Основните адресати на посланието са тук и изправени пред такова предизвикателство, просто трябва да видим кой как реагира, какво прави, за да разберем ще има ли някакъв ефект сагата с беглеца в Белград.
За протестърството вече обяснихме. Там нещата са от психиатричен порядък. Мнозина от тях видяха във Василев нещо като ангел на отмъщението. И то само защото се опита да почука на портите на САЩ, за да им привлече вниманието. Тяхната страст обаче май ще се окаже неудовлетворена, защото в телевизионно интервю, след като новината стана ясна, посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин отказа да коментира казуса директно, но от думите му стана ясно, че Щатите възприемат България по-скоро като правова държава. Тоест според дипломатическия представител законът "Магнитски" трудно ще бъде използван като инструмент за поправянето на един провален имидж.

Мнозина сметнаха, че главният прокурор Сотир Цацаров е в паника, а, честно казано, аз не видях такава. Чух неговата реакция, която ми се стори премерена. Той рече, че за него Василев е беглец от закона и според мен тук не бърка по никакъв начин. Василев дължи много отговори, и то не чрез писма и други форми на дистанционна комуникация. Ами ако САЩ решат да активират закона "Магнитски" и след дълго обследване просто решат да екстрадират Василев у нас? Дали след подобно действие тези, които стават и лягат с идеята, че Цацаров е демон от деветия кръг на ада, облечен в човешко тяло, ще признаят, че поне един път са бъркали, а? Всички знаем, че това нямам как да се случи.

Политическите сили посрещнаха случая с мълчание. Вероятно това е по-добре. Появиха се спекулации дали Бойко Борисов е знаел предварително за събитието или не, но там пак информацията не се изясни докрай. Българското общество продължава да се гърчи в паяжината около случилото се в КТБ. Само преди месец и нещо излязоха двете стенограми от срещите при президента в разгара на кризата около банката. Българското общество ги чакаше като универсален отговор на много мистерии, но в крайна сметка от тях не извлякохме някакво откровение. Май същото ще е с тези, които чакат закона "Магнитски" да бъда задействан, за да се осветят българските подземия и да дойде върховната справедливост. Проблемът е, че като гледаме кой се опитва да яхне белия кон на справедливостта и неговата мустаката фигура, сърцето на човек пак изтръпва в неясни подозрения, че добрите наистина са в абсолютен дефицит и няма кой да се появи и качествено да поведе тази битка...