ГЕРБ се тресе като желе от страх

Ако човек се информираше само от електронни сайтове, хартиени вестници и „Фейсбук“ какво става в България, със сигурност щеше да очаква страната да бъде разтърсена от политически апокалипсис миналата седмица. "Службите засекли сигнал, че ще има опит за преврат", гръмна "24 часа", а много други агенции започнаха да повтарят тази опорка. От дописките, издържани в добрите стари традиции на Дан Браун, разбрахме, че всевиждащото МВР било засякло коварен план - въоръжени нападатели щели да нахлуят в президентството в неделя, като използват деня на отворените врати. Там коварните аферисти щели да принудят президента да обяви извънредно положение. В комплота били намесени русофилски организации, фейсбук провокатори и мотористи от "Нощните вълци", очевидно пратени лично от Путин. Трепери, отечество!

Неделя, 16 септември, беше наречен "Денят Х" и се очакваше по улиците на София да плъпнат тълпи от завръщащи се емигранти, които да свалят Бойко Борисов, моментално да съставят преходно правителство и да създадат нов икономически модел за страната. Според други в "метежа" се виждаше сенчестата ръка на задгранични центрове, манипулаторски паяжини, партийни интриги и тъмно задкулисие. Феновете на Борисов изтръпнаха виртуално и заляха със закани социалните мрежи. Противниците на властта застинаха в неясна надежда, че някой друг ще реши големия проблем на България, и така заживяхме с очакването за съдбоносна драма и почти катастрофално бедствие.

Аз бях от хората, които избраха да подходят критично и към двете гледни точки, защото реших да проверя доказателствената база на идеята за "опит за преврат". И видях с очите си, че е на ниво highely likely и бе базирана изцяло върху съвсем публични публикации във „Фейсбук“. Не смея да твърдя, че съм печен експерт в превратите, но съм чел фундаменталния труд "Техника на преврата" на Курцио Малапарте и знам, че ако такъв заговор има, той едва ли ще бъде обсъждан открито в социалните мрежи. Когато чуе думата "преврат", човек не си представя яростни закани във „Фейсбук“, а потайни и полутъмни кабинети, където хора с неясни силуети обмислят коварни планове.

И така, Денят Х дойде, но крайният резултат се оказа като "звука от нецензурния канал на Боримечката" (Иван Вазов) и крайният резултат беше разочароващ. Според едни медии на площада пред Народното събрание се били събрали "десетки", обикновени граждани пускаха снимки, на които се виждаха със сигурност "стотици", а според други оценки протестиращите са били поне 2-3 хиляди. При всички случаи нито една от тези цифри не е достатъчна, за да можем да кажем, че гражданското недоволство е станало активен фактор в политическия процес и е напът да разтресе статуквото.

Всъщност в протеста имаше един голям проблем. Така и не се разбра кой го ръководи и организира. Едни сочеха за основен двигател издателя на вестник "Будилник" в Лондон Емил Русанов, други твърдяха, че основният мотор са граждански патриотични организации. Не мога да ви кажа каква е истината. Изявленията на Русанов обаче на моменти граничеха с безумието. Той или някой друг от организаторите обяви, че протестът е надпартиен и следователно не иска левите на улицата, и така изначално идеята за масовост бе погребана. Както винаги, нито един протест у нас не може да мине без Йоло Денев - така че неговото присъствие там показа, че някои неща у нас са трайни и не се променят, което е стабилност, която сгрява, а не ужасява. Не успях да изслушам тезите на Денев, но имам подозренията, че той вероятно е развил много по-стройна политическа програма от всичко останало, което чух и се опитах да проумея.

Много е трудно да се обобщи какво точно искаха протестиращите в неделя. Всеки опит на случайния наблюдател да изведе строен план за бъдещи действия се проваля моментално, точно като опитите на плеймейтка да властва във "ВИП Брадър". Рових като книжен плъх из различни мнения, течения и опити за програми и обобщих някои грандиозни идеи.

1. "Провеждането на публичен наказателен съд (процес) за всички, извършили престъпление политически лица..." Леле, това е като картина от филм. Площадът е облян от пролетно слънце, а виновните са наредени на голяма трибуна. Излиза човек и прочита престъпленията им точка по точка. После виновните се предават на гневния народ. Всъщност това е нескопосан опит за шега. Не се опитвам да се гавря с идеята. Наясно съм, че дори у тези, които не бяха на площада, чувството за несправедливост е остро, брутално и вече се оформя като буреносен гняв. Народът клокочи, защото безвремието и стабилността вече действат като отрова и всички са инжектирани с тази безнадеждност и безпътица. Проблемът е, че поднесена така, идеята е фарсова и на практика е подмяна на истинската битка за справедливост.

2. "Упражняване на законодателната власт от народа (всички граждани с избирателни права) чрез референдуми, посредством електронно гласуване". Тази идея ми напомня на вълнуващите дни от зимата на 2013 г. Може би сте забравили емоцията, но тогава България вреше и кипеше точно както вероятно е вряла и кипяла Русия в дните между февруари и октомври 1917 г. (само да ви припомня - през 1917 г. в Русия стават 2 революции. Февруарската сваля царя и на власт идва временното правителство на Керенски, а през октомври "Аврора" дава началото на другата и болшевиките превземат Зимния дворец). Та тогава у нас всеки втори имаше проект на своя конституция, всеки трети - план за радикална промяна. И всички имаха едно универсално асо в ръкава си - референдумите. В очите на гневния народ това е лекарство, което лекува всякакви дефекти - от ишиас на политическото представителството до тежкия рак на корупцията. Това е утопична идея, която сияе в романтична светлина, но опасявам се, ако се приложи на практика, тя ще унищожи политическия процес и някъде в края на пътя ще произведе яростен диктатор. Обичам да си представям хората в постоянна политическа активност и кипеж, но истината е, че много малка част от тях успяват да запазят това състояние за по-дълго от една седмица. Най-накрая системата от постоянни допитвания ще зацикли и хората с радост ще предадат властта на някой мускулест батка, който да ги отърве от постоянното напрежение да взимат решения. И това не е мое злорадство или черногледство - естествена последица от прекаляванията с допитвания е.

3. "Искате ли държавата да управлява 28 данъчни склада за течни горива и да създаде дружество за внос на такива от страни – производителки на петрол, предимно на бартерна основа петрол срещу местна продукция?". Ето това ми е любимата точка. Петрол срещу самоковски картофи. Или петрол срещу кюстендилски череши. Това със сигурност ще ни направи най-желания търговски партньор в голямата световна търговия с нефт и нефтени продукти, убеден съм.

Разбира се, отсрещната страна, тоест властта, също реагира панически, и то по твърде разкриващ начин. Идеята, че се задава всепомитащ метеж, е много издайническа. Тя показва, че ГЕРБ се тресе като желе от страх, че всеки момент може да се случи събитие, което да ги разтресе и прониже като мълния. Толкова паника за няколко хиляди души може да изпитва единствено власт в криза. Медийната мобилизация на управлението също демонстрира някаква потна нервност, която няма как да остане скрита. ГЕРБ са наясно, че записаха доста гафове на своята сметка и очакват скоро тя да им бъде поднесена по брутален начин. В една демократична държава обаче опитите за протест не могат да бъдат разглеждани като метеж или преврат. Ако един протест е автентичен, той увлича след себе си хиляди, както стана с гнева на хората срещу високите сметки за ток през зимата на 2013 г. Ако стане обратното - протестът започне да съществува самоцелно, високомерно и елитарно, тогава съдбата му ще е като на "умните и красивите" - политически отломки, разпилени от бакалски сметки, алчен кариеризъм и нарцистично високомерие. Ето това е диагнозата на опита за разтърсване на властта. Не става с тежка организация и патетични призиви. Липсата на ясна идея и визия не може да бъде заменена от абстрактно недоволство. Но от всичко, което се случи, имаме една добра новина. Недоволните вече знаят, че властта се страхува от тях. И то по гръмовен и показен начин. А когато една власт трепери, това е положителен процес. Толкова положителен, че на човек му идва да вдигне юмрук във въздуха и да закрещи гръмогласно: "Je suis превратаджия". Винаги има смисъл.