Елена ще донесе победата на БСП      

Начинът, по който БСП определи водача на евролистата си, за пореден път доказва, че това е една от малкото демократични партии в България. Изключително оспорвана предизборна кампания, ясно очертани лагери,  неяснота до последния момент относно крайния резултат - подобни неща могат да се случат единствено в партия, която няма нищо общо с преклонението пред лидера и със сляпото изпълнение на желанието му. Хайде сега, чисто хипотетично, за спорта, да се опитаме  да си представим, че нещо подобно се случва в ГЕРБ. Не става. Дори да си го представим е невъзможно. Толкова неестествено изглежда вътрешнопартийната демокрация там.  Там не си "губят времето" с демократични процедури. В ГЕРБ единствено Върховното божество решава кой ще заеме която и да било важна позиция, след което свежда решението си до знанието на простосмъртните партийни членове. И в другите парламентарно представени партии положението е същото. Само дето там върховните божества са с по-малки размери.

Обстановката в БСП няма нищо общо с царящия в другите партии авторитаризъм. И с това партията само печели. Защото вероятността да вземеш добро решение е много по-голяма, когато има различни виждания, а не когато важи единствено мнението на партийния бос. С Елена Йончева начело на евролистата си БСП е в състояние да спечели изборите. Дълги години Елена беше символ на смелата и безкомпромисна журналистика. Направи задълбочени документални филми от най-горещите точки на света, от места, където и много мъже никога не биха отишли.  Откакто е в парламента, Йончева отново показва, че независимо от крехкия си и миловиден външен вид може да бъде абсолютно безкомпромисна, когато стане дума за защита на справедливи каузи. И съвсем неслучайно я  атакуват толкова яростно. Никой не напада хрисимите хорица, нали? На удари биват подлагани само тези, които действително пречат.

Да видим сега как ще отговарят ГЕРБ на предизвикателството "Йончева"? Кой ще бъде техният водач на листа? От спряганите до този момент имена не изглежда това да бъде някоя особено харизматична личност. Това не е  голяма изненада, защото в тази партия харизматичните  личности просто няма как да виреят.  Дали начело на листата на управляващите ще бъде  г-жа Габриел, г-жа Майдел или някоя друга еврогоспожа или еврогосподин, няма особено значение. Единственото, което този тип хора могат да предложат, е патетичен евроентусиазъм и кух брюкселски новоговор.  Еврогоспожите и еврогосподата от тази порода имат едно "качество", което никой не може да им отрече. Започнат ли да говорят, са в състояние да приспят и най-ентусиазираната аудитория. Колкото повече дърдорят за евроатлантическите ценности, толкова повече отегчават публиката. Но пък са безкрайно предани на началниците - както на вътрешните, така и на международните. Това е съвсем естествено. Колкото си по-безличен, толкова повече си готов да изпълниш и най-дребния началнически каприз. Този тип политици, изпразнени от всякакво съдържание, без проблем си осигуряват престижни и доходни места. Дали обаче еврогоспожите и еврогосподата са в състояние да увлекат избиратели извън тесния партиен електорат? Не, разбира се. А хора като Елена Йончева могат да направят това. Защото са се доказали като  професионалисти и личности много преди да влязат в политиката. С личности като Йончева начело на листата БСП има всички шансове да привлече и хора извън партийната база и така да спечели изборите.

А победата на тези избори е еднакво важна както за БСП, така и за ПЕС. През последните години  традиционните политически семейства - ЕНП и ПЕС - губят влияние за сметка на нови партии и движения. За първи път, откакто има евроизбори, в новия европейски парламент, взети заедно, депутатите на двете групи ще бъдат по-малко от половината. При Партията на европейските социалисти сривът е особено силен, защото хората обвиняват традиционната левица, че не се вслушва в тревогите им, че е станала твърде пропазарна и проглобалистка. Че защитава статуквото и елита вместо обикновените европейци. Кандидатът на ПЕС за шеф на Еврокомисията Франс Тимерманс също не предизвиква особен ентусиазъм. Колкото и вдъхновено да пее Bella ciao на висшите партийни форуми, няма как да скрие принадлежността си към политическия елит. Дългогодишен холандски депутат, министър и дипломат, от 2014 г. Тимерманс е заместник-председател на Европейската комисия и дясна ръка на Жан-Клод Юнкер. Абсурдно е човек с такъв политически профил да е борец срещу статуквото. Самият той  го олицетворява.
По всичко личи, че ПЕС ще загуби и тези избори. Ето защо организацията има нужда от всяка една победа във всяка една страна. Така поне ще може да се похвали с някакъв успех. Победата, разбира се, е жизненоважна и за БСП. Тя би доказала правилността на стратегията, начертана от ръководството на партията, включително и правилността  на такива радикални действия като напускането на парламента. А колкото повече време минава,  толкова повече този ход изглежда не краен, а напълно естествен.  Какво виждаме сега в Народното събрание? Класическа шизофренна политика на управляващите от ГЕРБ. В сряда, в 13:20, приемат някакъв закон само за да го отхвърлят в четвъртък, в 9:45. При това едни и същи хора ни обясняват най-напред какъв прекрасен закон е това, а после ни убеждават в огромните му несъвършенства. Като добавим към това клоуните от "Воля" и вечните скандали при "обединените" патриоти, виждаме, че колкото по-далеч  стои социалистическата партия от това блато, толкова повече се увеличават шансовете ѝ да спечели следващите избори.  

БСП няма нужда и от противопоставяне с  ПЕС. Както и ПЕС няма изгода от конфликти с БСП.  Да, различия във възгледите на лидерите им ще има, но това е по-скоро плюс, отколкото минус. Колкото повече и по-различни мнения има в дадена политическа структура, толкова са по-големи шансовете ѝ да привлича симпатизанти.
Корнелия Нинова само ще спечели, ако официално предложи Сергей Станишев да заеме второто място в евролистата на партията. А и няма нищо по-логично от това. Доста по-странно  би било да игнорираш председателя на ПЕС. Освен че е най-разпознаваемото лице на партията в чужбина, Станишев има доста симпатизанти и в самата социалистическа партия. Номинациите и гласуването в Националния съвет показаха това. Корнелия Нинова само би натрупала още символен капитал, слагайки Сергей Станишев в листата. Така ще покаже, че е сериозен политически лидер, който стои над дребните, по-скоро личностни, отколкото политически, заяждания. За политик, който иска да стане министър-председател, това е особено важно.