ДПС и прецедентът с Ердоган

Десетата национална конференция на ДПС се оказа много по-различна от очакваното. И то но само заради това, че беше проведена изцяло чрез видеоконферетна връзка. Официалното поздравление от страна на турския президент Реджеп Тайип Ердоган е прецедент в историята на Движението, а и много рядко срещан жест от страна на държавен глава към политическа партия в друга страна. С това ДПС сложи край на съмненията и вътрешното противопоставяне, при които много често като аргумент беше изтъквана позицията на Република Турция.

Наред с официалното поздравление от страна на посланика на Азербайджан в България и лидера на АЛДЕ и европейските либерали тези поздравления и знаково присъствие очертаха сложна система от послания и цели, спрямо които предстои ДПС да реализира политическата си програма.

ДПС представи модерна европейска визия за своите приоритети и политически цели. Всъщност това е първата българска партия, която интегрира в своите основни политически документи по-голямата част от водещите приоритети на Европейския съюз. С последователната си подкрепа за НАТО и ЕС в България ДПС запазва позицията си на лоялен партньор по отношение на стратегическите перспективи за развитието на България.

През този мандат Движението трябваше да маневрира в сложна среда, подкрепяйки отчасти ГЕРБ и опитвайки се да противостои по повечето въпроси на ВМРО и НФСБ. Вътрешният разпад в „Обединени патриоти“ позволи на ДПС да стабилизира влиянието си и да отстои по-голямата част от собствените си интереси независимо от динамиката в управляващата коалиция.

В същото време въпреки съвместните и симетрични действия с БСП ДПС положи всички усилия да се разграничи в достатъчна степен от социалистите. Поддържането на подобна политическа дистанция изисква много усилия и със сигурност не е по силите на много други политически партии. Но една от косвените щети от подобен добър резултат е това, че възможностите за изграждане на стратегическо партньорство намаляват.

Всъщност в края на този мандат – първият завършен мандат от 2009 г. насам, повечето системни партии запазиха собствения си профил, но за сметка на ограничаване на възможностите за изграждане на устойчиви съюзи, с които биха могли да участват в следващото управление. В края на този мандат няма отчетливи перспективи за възможно следващо управляващо мнозинство.

Стратегически важно за ДПС ще бъде да запази третото си място в състава на следващото Народно събрание. В известен смисъл това място може да се окаже по-важно, отколкото отговорът на въпроса кой ще успее да получи най-много гласове. Защото от това дали една партия ще бъде първа по изборни резултати при условията на следващия парламент, може и да не зависи дали ще участва в управлението. Това се отнася в еднаква степен и за двете партии, които имат най-стабилна електорална подкрепа – ГЕРБ и БСП.

Засега изглежда, че ДПС има различни електорални конкуренти за тази позиция. На първо място, това са Патриотите, които най-вероятно ще се явят отново заедно на изборите. Това ще бъде класическо състезание, доколкото двете политически формации могат да мобилизират своите избиратели именно чрез противопоставянето помежду си.

Вторият електорален конкурент за третата позиция ще бъде „Демократична България“. Тук ситуацията ще бъде доста по-различна. Заявените програмни приоритети и отстояването на разстояние на години място на ДПС в европейското и международното либерално семейство по-скоро би предполагало възможности за сътрудничество с ДБ. Всъщност ДБ ще разгърне изцяло кампанията си срещу ДПС, докато Движението няма да търси пряка конфронтация с политическия съюз между „Да, България“ и ДСБ. Подобна различна тактика може да се окаже предизвикателство за ДПС въпреки опита на партията в подобни сложни и асиметрични ситуации на конкуренция.

Не е изключено да се появи и трети конкурент в лицето на ИТН на Слави Трифонов, но засега това изглежда твърде проблематично заради характера на електоралната подкрепа за новата формация. Ако все пак това с случи, изглежда, че спазването на необходимата политическа дистанция ще бъде достатъчно, за да се постигне баланс на интересите.
Като трета политическа сила Движението ще има възможност да окаже съществено влияние върху профила на бъдещото коалиционно управление. Поне засега това изглежда едно от най-големите предизвикателства пред участващите в следващото Народно събрание политически партии. Независимо дали ще се включи пряко в него, или ще избере форма на пасивна подкрепа, ДПС може само да спечели от влиянието, което може да окаже върху състава и програмните намерения на следващото управляващо мнозинство.

За да успее да придобие ключово влияние върху следващото управляващо мнозинство, ДПС трябва да се споразумее или да успее да ограничи влиянието на част от конкурентите си. Изглежда, че това няма да бъде лесно. Поддържането на политическа дистанция спрямо ГЕРБ и откритото противопоставяне срещу Патриотите очерта устойчивата позиция на Движението през този мандат, но не намали съмненията и недоверието към БСП като потенциален партньор. В сегашния си вид, следвайки сегашната си тактика, социалистите изглеждат твърде рисков партньор за ДПС. Дори и електоралните резултати да позволят формирането на подобно мнозинство, коалицията би трябвало да е по-широка, от поне три или четири политически субекта, за да неутрализира отчасти рисковете, които би генерирала БСП като коалиционен партньор.

Евентуално мнозинство, доминирано от ГЕРБ, би било по-удобно за ДПС, отколкото, ако подобно мнозинство се формира около БСП. Колкото и несигурна да изглежда подобна възможност, поведението на социалистите показа, че те са готови да разпознаят Движението като свой опонент, ако успеят да формират мнозинство без него. При подобна хипотеза ДПС може да се окаже в неблагоприятна позиция, която да ограничи възможностите му за действие.

Освен всичко останало изглежда, че на предстоящите избори ГЕРБ отново ще се яви в коалиция, най-малкото със СДС, така както го направи на европейските и местните избори през 2019 г. Това може да подобри възможностите за споразумение, но и да очертае нови линии на противопоставяне.

В речта си пред Националната конференция председателят Карадайъ припомни решението на кризата от лятото, предложено от ДПС – оставка на правителството и президента, интензивен диалог между системните политически партии и съставяне на експертно правителство. Движението винаги е предлагало подобни формули за преодоляване на острото политическо противопоставяне. Ако съставът на следващия парламент е такъв, че практически да бъде невъзможно формирането на мнозинство, не е изключено ДПС отново да предложи нещо от типа на „правителство на националното съгласие или спасение“ или експертен кабинет.

Посланията на конференцията недвусмислено показват, че Движението за права и свободи се подготвя за по-активно участие в управлението на страната – пряко или косвено, чрез избирателно предоставяна подкрепа. За тази цел преди всичко то би трябвало да постигне изборен резултат, който да потвърди, че вътрешното разделение и противопоставяне са преодолени. Това би означавало да е една стъпка по-напред, но не повече от една спрямо останалите политически партии, както заяви почетният председател Ахмед Доган, за да не се превърне във враг на всички.

Но както и много други неизвестни в месеците до изборите всичко това ще зависи от това как ще бъде завършен сегашният мандат.