БСП + ДПС – хаос, безработица и безвластие  

През последните седмици БСП и ДПС се обединиха под лозунга „Оставка на правителството и свикване на предсрочни парламентарни избори”. По принцип всяка опозиция има право да иска избори и оставка на правителството. Не всяка опозиция обаче може да каже какво следва после. БСП и ДПС са точно в такава ситуация, което до голяма степен е безотговорно поведение. Защото ако желанията на тези две партии се сбъднат, единственото, което ще се случи, е хаос, безвластие и непредвидимост. От там нататък следва спад на икономическия растеж, ръст на безработицата и замразяване на доходите и на политиките, които държавата провежда в образованието, здравеопазването и не на последно място - в социалната политика по отношение на децата и хората с увреждания.

Защо ще се случи това? На първо място, защото БСП и ДПС не са способни да се обединят в нищо друго, освен в желанието си да свалят правителството на ГЕРБ и „Обединените патриоти“. Те непрестанно твърдят, че не желаят да управляват заедно, защото нямат допирни точки по основни въпроси. Освен това двете партии имаха печален общ опит в управлението само преди четири години, когато управляваха в продължение на една година и се самосвалиха зрелищно. Затова въпросът как биха управлявали две партии, които са на коренно различни позиции по най-важните въпроси и в същото време имат историческа антипатия помежду си, е много резонен.

На второ място, двете партии имат съвсем реални вътрешни проблеми. От няколко месеца насам в БСП тече процес на разделение и групата на вътрешнопартийната опозиция става все по-голяма. Наскоро петдесет видни членове на БСП директно и публично атакуваха Корнелия Нинова, като я обвиниха в еднолична власт и опит да превърне партията в лидерска. Самата Нинова пък обвини тези си съпартийци, между които Велислава Дърева, Анжел Вагенщайн и Румен Овачров, че са получили пари от ГЕРБ, за да работят срещу нея. Сама по себе си тази ситуация показва какво би се случило, ако в този момент властта бъде поета от БСП. Би се случило това, което се случва винаги, когато социалистите вземат властта, а именно - вътрешните лобита на партията да пренесат битките си на държавно ниво и в крайна сметка да се самосвалят, като оставят държавата в батак и разруха. Така се случи и през 1995 – 1997 г., когато лобитата на Андрей Луканов и Александър Лилов водиха кървава война с премиера Жан Виденов и през 2013 – 2014 г., когато, докато течеше войната в БСП, излъченият за премиер от социалистите Пламен Орешарски премина в лагера на по-малкия коалиционен партньор ДПС заедно с няколко ключови министри. В първия случай БСП остави държавата във фалит, а във втория - с една фалирала банка и бюджетен дефицит от 6%.

В идейно отношение БСП разчита на сравнително слаб пиар. Документът „Визия за България”, който е превърнат във вид мантра, така и не дава отговор на един от основните въпроси в политиката – откъде ще дойдат парите за обещаните големи харчове. Точно затова този документ се обсъжда най-вече по партийните събрания на БСП, а интересът извън тях е доста слаб. Просто извън БСП „Визия за България” се възприема като поредното кухо обещание, което социалистите ще забравят, след като поемат властта. Впрочем това е много вероятно да се случи, защото още отсега в БСП има среди, които директно оспорват документа и го наричат глупав и нереалистичен. Като се има предвид и това, че дори и най-големите оптимисти не могат да си представят БСП да спечели пълно мнозинство в следващия парламент и да управлява сама, то едва ли дори и Корнелия Нинова е сред тези, които вярват в осъществяването на „Визия за България”.

Ситуацията при ДПС е по-различна от тази в БСП. Партията е обединена и преодолява сравнително успешно кризата след предизвиканото от Лютви Местан разцепление. Въпреки това на последните избори ДПС загуби сериозно количество гласове и за пръв път от 2005 г. беше изместена от третото място. В същото време ДПС продължава да има негативни имиджови натрупвания от предишни участия в управлението, които не му позволяват да бъде припознато като подходящ коалиционен партньор от останалите формации. Очевидно самото ръководство на партията разбира това. Може би по тази причина от ДПС предлагат ГЕРБ да създаде програмно правителство на малцинството, като обещават подкрепа за такава формула. Предложението е доста конкретно, но и доста опасно. Защото през последните 30 години правителства на малцинствата бяха тези на Филип Димитров, Любен Беров и Пламен Орешарски. И трите кабинета не успяха да довършат мандатите си и ги приключиха предсрочно. Освен това тези три правителства далеч не могат да бъдат наречени успешни, дори и от тези, които ги подкрепяха. В момента ГЕРБ има 95-има депутати, а подкрепата на ДПС би осигурила още 26 гласа. Това означава, че едно евентуално правителство на малцинството ще се ползва с подкрепата на точно 121 депутати, което е на ръба на санитарния минимум. По-големият проблем е, че ГЕРБ ще поемат цялата отговорност за управлението, без да са получили мандат от избирателите. Със сигурност подобна конфигурация ще породи сериозно политическо напрежение и цената за това изкривяване ще бъде платена само и единствено от ГЕРБ. В този смисъл сценарият на ДПС също изглежда доста нереалистичен.

Истината е, че опозицията ще има възможност да провери доколко посланията и действията ѝ се оценяват от избирателите още през следващата година. През 2019 г. със сигурност ще има два вида избори – европейски и местни, и там политическите сили ще могат да премерят силите си. Исканията на опозицията за предсрочен вот преди европейските избори издава страх от резултатите. Защото ако ГЕРБ и „Обединените патриоти“ се представят добре на изборите за Европейски парламент, то предсрочните парламентарни избори ще се окажат напълно излишни. А тогава най-вече Корнелия Нинова ще трябва да дава дълги обяснения не само пред широкото ръководство на партията си, но и пред своите избиратели.