Билетчето на Фандъкова би по алчност натовеца Ненчев  

 
Ако някога Йорданка Фандъкова реши да напусне комфорта на своя кабинет и без свитата си от медиен и чиновнически слугинаж наистина се осмели да използва градския транспорт в София, то вероятно ще постигне чудовищни нива на самопознание и екстремност. Защото народът отдавна я подозира, че тя е само едно усмихнато лице - параван, което прикрива огромна и алчна клиентела и заради това я фолклоризира при всяко бедствие, което сполети изтормозената столица. Например вече всички софиянци и гости на столицата казват, че снегът се сипе на фандъци, понеже отдавна е ясно, че дори един сантиметър сняг превръща полиса в непроходима сибирска тундра, а тротоарите – в ледена епоха до ранна пролет. Вече взех да се замислям, че това нарочно се прави, защото иначе отдолу пък лъсва гъста и кална маса, която в комбинация с изкъртен паваж диви чужденците, решили да прекарат по погрешка някой час на кибик извън зоната на летището.

Но след като зимата бе благосклонна към нас (заради глобалното затопляне) и не ни довърши, то далавераджиите от Столичната община изглежда решиха да ни вземат спестеното за ток и парно.

Билетчето за градски транспорт без никакво обществено обсъждане и на тъмно бе вдигнато с 60 на сто, а настроенията срещу Фандъкова вече придобиват заплашителен характер, поне ако съдим от революцията на псувните. При всяко свое пътуване с тролей (гратис, мамка му, гратис!) научавам нови и нови подробности от тъмните щения на народа към майките на властта и всички роднини до девето коляно. Това е българският протест. Хората не се събраха на митинг, когато дясното мнозинство в София изкърти зъбите на бедните с новата цена, не се появиха на улицата и през целия май (месец, даден от властта в София, за да види дали няма гневните да нахлуят в общината и да им опикаят кабинетите), но пък сега, когато се качат в тролей, не само не дупчат билетче, ами псуват така, все едно краят на света е наблизо и те трябва да разкажат на някой невидим зрител целия си протест срещу Вселената.

Точно заради тези протестни настроения реших да прочета отново официалните мотиви за вдигането на цената на пътуването с обществен транспорт. Четях и плаках, все едно случаен съпруг е бил вързан, за да изгледа епизод от "Сексът и градът". От мотивите за вдигането ме лъхна такава епохална мъдрост, че все едно някой ми застърга с бургия по черепа. Текстът ме убеди, че политическа конспирация у нас съществува. Вече съм убеден, че имбецилите са взели властта в София и раждат политически упражнения по сюрреализъм за сметка на хората. Два примера за това. Първо - авторите на текста са убедени (неясно откъде), че това 15 на сто от софиянци да се возят с билетче, а не с карта, е неразумно висок дял. Как точно стигнаха до този извод, е мистерия. Откъде идва статистиката им? Защото в България по-лесно можеш да научиш секретните тайни на премиера и с кого си играе картите нощем, отколкото да разбереш какъв е процентът на хората в София, които използват карти за градски транспорт. Но - както и да е, явно на столичната власт й трябваше някакъв мотив, за да вгорчи живота на всички.

Тук фарсът става пълен, защото над всичко това виси сянката на Центъра за градска мобилност. Службата прилича на непристъпния, мрачен и зловещ Мордор от романите на Толкин - охраняван отвсякъде и пълен с орки. Всеки, който е тръгвал да нищи тайните на тази тъмна цитадела, се е сблъсквал със стена от мълчание и бюрократична жестокост. А нерядко там свистят и куршуми покрай разпределението на бизнеса с паркинги и гаражи.

И второ - авторите на мотивите са убедени, че предложението им "мотивира хората да използват обществен транспорт" и че ще намали броя на гратисчиите. Това размишление е от извънземен порядък. Самата община очевидно яростно не вярва на тези мотиви, защото наскоро станах свидетел на хайка от контрольори, които активно бяха пазени от полиция. Това не говори за знание, че гратисчиите намаляват, а обратното - убеденост, че те ще са повече и въоръжени.

Първият случай не закъсня – за да се защити от яростната атака, гратисчия използва спрей срещу глобителите си. Българският бунт е индивидуален, отчаян и изобретателен. А най-ужасното от всичко е, че градски транспорт ползват най-бедните хора и част от т.нар. средна класа. От другата страна на барикадата, като еничари с жълти елеци на контрола, са поставени гладните, послушни безработни, които изкарват заработката си, като рекетират, тормозят, гонят и бият бедните си събратя.

Хората са ядосани не само защото им бъркат в джоба, а защото всички знаят, че това одиране на кожите е безсмислено. Столицата отдавна може да си позволи дори транспортът да е безплатен, но тогава корупционните схеми ще пресъхнат и котараците ще изтънеят като анорексички. Опитът чрез цената на билета управлението в София да запушва дупки в пробития като френско сирене бюджет на практика ще направи столицата кошмарен за живеене град. Експерти вече прогнозират как в епохата на никога несвършващите ремонти и блокирани кръстовища повечето хора ще се качат обратно на личните си коли и така ще превърнат целия град в непроходим лабиринт. Факт е, че сега да се придвижваш с кола в София, стана по-евтино. А това вече освен социално стана и екологично престъпление.

Трудно е да си българин в тези подли и обирджийски времена. Това е постоянен сюжет в историята. Властта обича да се обогатява на гърба на тези, които са я избрали в името на по-добрия живот и по-яркото бъдеще. Пример за това тия дни дава не само пародията, наречена Столична община, която конкурира успешно военния министър, боеца срещу Путин, хибридния земеделец, евроатлантическия селянин Николай Ненчев. Преди часове буквално той успя да дотика мечтата на живота си до парламента - да накара НС да отдели 2,2 милиарда лева за модернизация на армията. Не се оставяйте да бъдете подвеждани - под "модернизация" нашата власт разбира закупуването на стари самолети и кораби, които ще ни бъдат представени като връх на техническото изящество, пък били и те произведени в средата на 70-те години на миналия век. Там, където има сделки за оръжие, винаги има комисиони.

Вероятно заради това перчемът на Ненчев се вее така бойко, пренебрегващ законите на гравитацията и на здравия разум. Принципно трябва да го запишем това като теорема - ако Реформатор дойде на власт, винаги дръж ръката си върху портфейла, защото иначе той по един или по друг начин ще успее да бръкне в него. Когато трошките дойдат, Ненчев вече дори ще може да се пенсионира, дори да заведе актрисата, която му е шеф на кабинета, на любовен круиз. Мисията ще е изпълнена, а българите - одрани до кокал. Въобще струва ли си за куп старо желязо да се теглят заеми, които да отгладуваме ние и децата ни?

Но, както е казал народът, рибата се вмирисва откъм главата. Нека тогава не се учудваме, че една чиновничка, каквато е шефката на инспектората на Министерството на здравеопазването Пенка Белева, била взела 10 хиляди лева заплата за един месец. Нейният бос Петър Москов се направи на ударен, не знаел за случая. Но пък после здравният министър сподели, че "убивал персонала си от работа". Абе, какви работни стават тия чиновници, когато трябва да си оправдават прибирането на народни пари, а? Знам, че някой ще каже, че това звучи опростенческо, но ми писна разни мошеници да ми обясняват кражбите по високоинтелектуален начин и задължително с наставнически тон. Алчността се разпознава по блясъците в очите, слюнките в крайчеца на устата и редовното желание народът да бъде изтръскван и държан на ръба, докато тия отгоре си развяват марковите байраци, пардон - бардаци. Уж все няма пари, уж все държавата е на ръба, но когато се раздават комисиони, всички си слагат траурните костюми, тъжните физиономии и се правят на препикани мушката. Гадна картинка. Гадна и подла.

И в заключение една история, която ми се вижда показателна за всичко. Ден преди цената на билетчето да стане 1,60 лв. репортаж по Би Ти Ви мина озаглавен помпозно: "Армия от контрольори погва гратисчиите в София". И този път като никога това не беше някаква медийна екзалтация или жълтория в реално време. Просто репортерката беше изкопирала едно към едно езика на Столичната община. Когато видях как описаните малко по-горе 5-6 полицаи придружават трима наплашени контрольори, се замислих колко е истинско заглавието на тв репортажа.

Властта знае, че води война срещу нас. Кога обаче ще го научим и ние?