„Новото дясно“ - нито ново, нито дясно  

„Демократична България“. Обединиха се. Година след като се изпокараха, поотделно изгубиха изборите и се оплюха едно хубаво - взеха, та се събраха. Наеха едно хотелско фоайе, опънаха транспарант, туриха една трибунка и взеха, та се обединиха. Но кои са „те“, ще кажете вие, уважаеми читатели?

Ако попитате един определен кръг от медии, те в един глас ще ви отговорят – „Как кои? Та това е новото дясно!“. От което всеки човек с минимална политическа култура би получил пристъпи на неконтролиран смях и силен световъртеж.
Нека направим един скромен анализ на двете базови думи, описващи това политическо нещо.

„Ново“. Смехът започва да ме напушва още оттук.

Един от двамата лидери на „новото“ е Атанас Атанасов, който е в политиката от над 20 години. Който политически лидер е печално известен в „резултатите си“ в борбата с корупцията: припомням на уважаемите читатели, че по времето, по което генерал Атанасов беше шеф на НСС (сегашна ДАНС), в периода 1997-2001 г., държавата си имаше назначен официален контрабандист – Косьо Самоковеца, официален каналджия на цигари на едро – Иван Тодоров-Доктора, официални борчески групировки – СИК и ВИС, официални наркобосове на кокаина – Поли Пантев, и на хероина – Клюна и Демби. До един – абсолютно неприкосновени за службите, някои даващи интервюта във вестници, и  до един – с лъскави ескорти от няколко коли с еднакви номера, с които препречваха улици и булеварди, за да изпият едно кафе.

В „новото“ е великолепният Тома Белев – зелен активист, известен с това, че продължава да заема незаконно поста шеф на асоциацията на парковете, за което има съдебни решения на три инстанции. Която асоциация е финансирана щедро с швейцарски пари, което съвсем случайно съвпада с непрестанните атаки на Зелените срещу зимния ни туризъм. И който Тома Белев, бидейки силно загрижен за природата, е същият онзи Тома Белев, който беше кандидат за евродепутат на същата онази Зелена партия, която беше коалиционен партньор и имаше свой зам.-министър в най-вредното за околната ни среда правителство – това на Станишев и тройната коалиция, което чрез прословутите „заменки“ ощети държавата с над 2 милиарда евро и осигури мащабното бетониране на Черноморието ни. Да, уважаеми читатели, и този е „нов“.

„Нова“ е и Антоанета Цонева – бивша високопоставена служителка в Столичната община от времето на синьо-червената мъгла, когато София беше разпродадена на безценица и не се положи една нова тухла. Ако някой е забравил – госпожата е бивш омбудсман на общината (2001-2004), та когато отново тръгне да приказва за корупция – попитайте я какви сигнали за корупция е разглеждала по онова време в Столичната община и как точно се е борила със Стефан Софиянски, Антоан Николов и емблематични дружества като „Софийски имоти“ например. Защото и тази е от „новите“.

„Нов“ е и Радан Кънев – бивш председател на ДСБ, бивш депутат, бивш говорител и бивш кандидат за лидер на несъществуващия вече Реформаторски блок. Същият Радан Кънев, който първо си подаде оставката, после стана зам.-председател на ДСБ, после обяви, че излиза от политиката, после стана неразделен с Атанас Атанасов и всеки уикенд е на партийни събрания, после стана писател и обяви, че в политиката е на „полусъединител“ (забележително), а сега се самономинира за завеждащ ресор „Кохезия и еврофондове“ (истински забележително) в новото политическо нещо. Ако на някого му се е завил свят от всичко изброено по-горе, нека не забравя най-важното: Радан Кънев също е от „новите“.

Не възнамерявам да ви натоварвам с имената на всички бивши и откровено провалени политици, които набързо се записаха при „новите“ – въпросът тук не е персонален. И никога не е бил.

Сега да видим и втората смешка. „Дясно“.

Всеки човек с елементарна политическа култура ще се задави с кафето си, четейки, че „дясното“ в България е съставено от 1/3 Зелени – същите тези политици и активисти, така сполучливо оприличени на прекрасния плод диня – отвън зелени, отвътре червени. В „дясното“ ще участват и членуват на равна нога най-големите врагове на инвестициите, развитието и бизнеса. Хора, заради чиито жалби са прогонени мащабни френски инвеститори в зимния туризъм, които изсипаха стотиците си милиони евро от другата страна на западната ни граница – в Сърбия, която не се и доближава до нашите дадености за ски туризъм. Хора, които излъгаха жителите на Трън с идиотщини за екотуризъм и екопътеки и ги забравиха в деня, в който референдумът срещу златната мина се състоя. Трън, където безработицата е 30% и където всички ние с вас, уважаеми читатели, наливаме пари, за да субсидираме фалиралата община.
Всеки човек ще се задави с кафето си и четейки, че „дясното“ в България е съставено 1/3 от партия като „Да, България“, издигнала в свое верую мантрата „няма ляво, няма дясно“. Партия, в чиито челни редици е забъркан емблематичен миш-маш от „нови“ бивши десебари, червени наследници, протестърски грантояди, безработни инфлуенсъри и откровено леви политически мислители. Партия, която на фона на всичките си претенции за неповторимост и абсолютен монопол върху гражданските искания, правото и справедливостта успя да просъществува самостоятелно само около година. И то след като преди година вече „отхапа“ значителен брой избиратели от „автентичното дясно“, изпращайки и себе си, и „автентичното дясно“ извън парламента и на бунището на историята. С такива съюзници за какво са ти врагове?

Да, ДСБ имат всички основания да се наричат десни. Да, в това политическо нещо има личности, които са интелигентни, можещи и некомпрометирани. И които настина могат да допринесат. Само че няма да могат. Не и през това нещо във фоайето.
Защото присъствието на Зелените е обида за десния избирател, а присъствието на „няма ляво – няма дясно“ партията „Да, България“ е допълнителна провокация на фона на разменените само преди година тежки думи между лидерите и активистите на тези политически джуджета. Да не говорим за предстоящото вливане в това нещо на саморазпусналата се ДЕОС – розово либерална партия, чийто първи лидер беше видният гей активист Виктор Лилов. Какво ли мислят десните избиратели за това?

Но това е без значение за „новите“ и „десните“. Защото има една 4-процентна бариера за прескачане, едни постове за заемане и едни грантове за усвояване.

А избирателят – майната му, ще търпи. Още едно преименуване, още един компромис, още един трик, още една коалиция, още едно унижение... Но така е в родната „автентично дясна“ политика. Подбират се целите, а не средствата. И така до следващия провал, когато виновни ще са всички останали.

А не Костов.