„Бабите” и Бойко – кой ще изяде пердаха    

Повече от четвърт век съм около (а понякога и вътре в) политиката, но такава шашава предизборна кампания не бях виждал. Сякаш и самата тя да докаже колко излишен беше предстоящият вот.
Малко преди него целокупната България мяза на онези близо 1000 свои граждани, които ежегодно се избиват по пътищата й с твърдото убеждение, че „е, точно на мен това няма да се случи”. Ама то се случва. И следват погребения...

Масово политиците от всички бои прокламират, че страната ни е „остров на стабилността”. И че „точно на нея това (евентуална дестабилизация) няма да се случи”.
А бе, слепци такива, не виждате ли какво става около нас?

Македония се разпада. Изкуствено сглобена след Ньойския договор, най-младата европейска държава като че ли няма да удържи формалното си единство между българи и албанци.
Засега „румънският майдан” не успя. Но вдъхновителите му едва ли ще се откажат да опитат отново.

Гърция е в постоянно предфалитно състояние. Тамошните фермери обаче май намериха най-лесната цака – блокада на пътищата с Европейския съюз. Колко са чисто икономическите загуби от това за България, направо не ми се мисли. А още по-малко ми се мисли колко още ни чакат.

На 16 април Турция ще се превърне не само в президентска република от авторитарен тип, но и в новата Ислямска държава. Загубил шансовете й за членство, Ердоган вече успя да се скара с водещите лидери на ЕС. А ние сме негов член.

Станахме съучастници, наред с прибалтийските страни, Полша и Румъния, в „приближаването” на САЩ към Русия. Освен, че това е неспазване на договореностите от Малта (декември 1989), то напоследък ни превръща и във фронтова (не дай си, Боже) държава.

Самият ЕС май започва да се пука по шевовете си. И не е изключено „брекзитът” да е само начало. Доказва го и бунтът на новите членове срещу храните второ качество (или направо „втора употреба?), които им пробутват „старите”.

Набутаха ни вече и почти официално в задния двор на Европа. Ми логично – завладяха ни като пазар на стари коли, на ГМО-зеленчуци, значи вече ставаме изцяло за „кошче за евробоклуци”.
На фона на всичко това какво правят нашенските политикани в измисления „остров на стабилността”? Ами не спират да си измислят, че даже и храбро да лъжат.

А иначе истината е далеч по-проста. Даже и добре платената социология твърди, че двете основни партии ще вземат по около 30 на сто от гласовете. Да, ама за да управляваш с абсолютно мнозинство (или да го сглобиш), ти трябват не по-малко от 42 – 43 процента.

Вместо обаче да се замислят над този очевиден факт, нашенските политикани са се впуснал в разсъждения с кого (или кои) няма да се коалират. И както са се затичали в тази посока, накрая ще излезе, че няма да могат да направят коалиция и със самите себе си...

Съществен принос за това даде тия дни и Бойко, който изключи възможността да се коалира и с „бабите”. От тогава „седим и мислим”, както рекъл шопът.
В моите вероятно вече остарели представи „бабите” са едни достолепни дами над 60 години, на които е възложено да отглеждат и възпитават „унуците”, докато родителите им градят светлото социалистическо (а сега – още по-светлото капиталистическо) бъдеще.

Е, понякога „унуците” отнасяха от „бабите” и пердах, то, поне в моя случай, той винаги си беше абсолютно заслужен. Поради което аз си останах в коалиция и с двете ми баби, докато ги имаше на тоя свят.
Силно съм убеден, че така е било и при Бойко. Което пък засилва убеждението ми, че с отказа си за коалиция с „бабите” той изпраща други три послания.

Първото, естествено, е към лидерката на столетницата. Следователно, ако вървим все по женска линия, второто ще да е към повелителката на „тишината в спалнята”.
Третото, пак по тази логика, би трябвало да е към Раданчо.

Лоши обаче са други две неща. Докато ние се вайкаме „с баби или без тях”, Ердоган обеща да пусне емигрантите. И тогава ще ни е съвсем тая каква точно коалиция да правим.

Другото е, че като ни стане „съвсем тая”, идва перспективата на „избори до дупка”. И започвам да се чудя дали пък неслучайно Бойко тури в листите си на избираемо място главният „спец” по това упражение – доносникът на бившето Шесто управление агент Николай...

Е, ако и „до дупка” я докараме, наистина ще станем бездънен „остров на стабилността”.