Директорът на първата ни сцена Мариус Донкин: Ще отбележим 170-годишнината от рождението на Вазов със спектакъл по „Ничия земя“. Не мисля, че Народният театър трябва да участва в надпреварата за "Икар" и "Аскеер"

В Народния театър предстои отбелязването на бляскава годишнина – 170 г. от рождението на Иван Вазов. Директорът на първата ни сцена Мариус Донкин разказа пред „Ретро“ с какви събития ще бъде честван Патриархът на българската литература.

Самият Донкин преди дни обра овациите на публиката с хитовия моноспектакъл „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, с който отпразнува своя 70-и юбилей. А специално за представлението у нас пристигна авторът на пиесата – световноизвестният писател и драматург Ерик Еманюел Шмит.
 
- Г-н Донкин, как Народният театър ще отбележи 170-годишнината от рождението на Иван Вазов? Кои са най-важните събития в афиша?

- Събитията са много и не ги подреждам по важност, защото няма маловажно събитие що се касае до Патриарха на българската литература. Той дори трябва да бъде честван не само като патрон на Народния театър. Според мен държавата трябва да го чества. Защото този човек в много отношения няма аналог и в световната литература и култура. Сигурен съм, че няма друг човек, творец, под чийто балкон да е отишъл народът, когато е бил в кризисно състояние. Това само по себе си говори какво е Вазов за България и за българския народ.В средата на юни в Народния театър трябва да бъде премиерата на постановката „Нова земя“, нещо, което не е правено досега по Вазов. Представлението ще се играе и на открито, на „Театър пред театъра“. Драматизацията е на Юри Дачев, режисьор е Бина Харалампиева. Този роман изследва събитията около Съединението на България. Да не казвам силна дума, но това е почти единственият акт на единение между интелигенцията на този народ и самия народ.
Редом с много срещи и сказки ще има и рецитал с любовната лирика на Вазов. Това е една спонтанна реакция на артистките от Народния театър, което на мен страшно много ми допадна, защото това значи съпричастност и разбиране в дълбочина на това честване. Режисьор ще бъде Бойка Велкова, участват Параскева Джукелова, Радина Боршош, Ева Тепавичарова, Илиана Коджабашева... Теодоси Спасов ще пише музиката. Премиерата е в началото на април, а те вече имат покана от нашия културен център във Виена през май.

Предвиждат се страшно много събития и заедно със Столичната община създадохме един общ екип, който синхронизира всичко. Честванията ще бъдат под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

На 9 юли, когато е рожденият ден на Вазов, на открито в „Театър пред театъра“ ще се играе представлението „Нова земя“. Тогава за пръв път ще бъде връчена награда за духовен принос на името на Иван Вазов. Тук думата имат основателите на фондация „Основа-та“, която е създадена да подпомага дейността на Народния театър. Тази година призът ще бъде връчен в България. Догодина искаме да се разпрострем и с тази награда да бъде оценявана личността с духовен принос на Балканския полуостров. А на третата година призът може да обхване територията на цяла Европа.

- Много амбициозно.

- Личността на Вазов го заслужава. Сещам се нещо – тъй като трябва да правим някакви сравнения, за да разберем значимостта на този човек. Например шири се схващането, че ако знаеш около 2000 думички от някакъв език, ти вече смяташ, че познаваш този език и можеше да се оправяш с него. Вероятно е така. Знаете ли Шекспир колко думи е ползвал, за да напише всичко това, което толкова века вече е на върха на класиката? Около 36 000 думи. Това е, разбира се, на староанглийски, но няма значение. А знаете ли Вазов колко думи е сътворил и колко думи ползва? 120 000 думи! Казвам го само в подкрепа на мисълта ми, че той има право на негово име да има награда поне за духовен принос в Европа.Помислете, има ли аналог например думата „трескавица“? Веднага излиза пред очите ти и шумът, и видът на една картина. Каква е тази буря, какъв е този вятър, какви са тия светкавици, как трещи небето... и изобщо апокалипсисът на цялата тази картина. А каква дълбочина, каква красота, каква романтика може да има в думата „всепризнателен“. Ето такива всепризнателни са били онези хора към родината си. Всичко, което правим сега като честване на Вазов, е в името на това, този народ да може да се върне към този език, към този дух, да усети изключителната преданост и любов на цялото това поколение и към народа, и към родината. Позабравили сме го, поизсъхнало е, поизбледняло е това ни чувство. А тези хора никога, каквото и да се е случило в живота им, не са се усъмнили, нито пък са го променили. Това си мислим за послание на честването.

- Радват ли се на успех зрителските посещения из потайностите на Народния театър?

- За първи път започнахме да правим т. нар. обиколки на Народния театър, които са всеки понеделник. Всеки, който желае, може да се запише. Зрителите могат да разгледат целия театър – и сцената, и гардеробите, и реквизита, всичко.  Интересно им е на хората да видят хидравликата, която е около три етажа надолу от сцената. Това е едно от най-големите технически средства за театър на Балканския полуостров. 

- Г-н Донкин, казвате, че театърът е мисия, не се ли чувствате самотен в това си убеждение в наши дни?

- Няма значение. Човек трябва да бъде верен на себе си. А дали е самотен или не... Не съм сигурен дали съм самотен, мисля, че не съм.

- Имате ли впечатления театърът да е мисия, при положение че халтурата с цел оцеляване се вихри с пълна сила, а актьори отказват роли заради по-примамливи финансово предложения?

- Истинският творец трябва да има усещането за мисия и трябва да знае, че този народ има нужда от личен пример. И той е натоварен с това задължение. Ако творецът няма тези усещания, разбирания, ще бъде от ден до пладне. Ако човек не мисли, че е на тази земя, за да се усъвършенства или че след себе си трябва да остави това, което е нетленно и с това ще го помнят повече, отколкото ако спечели нещо и купи една кола... Спомням си в такива моменти моят татко какво ми казваше: „Моето момче, това, което можеш да купиш с пари, за него нерви не хаби“. Тоест може да ти се счупи колата, може да ти падне къщата, това все по някакъв начин ще го оправиш. Но онова, което можеш да запазиш и което не се купува с пари, това е смисълът. Това е любовта, това е родината, това е здравето, това е приятелят. Това е страшно, ако загубиш.

- Тази година Народният театър има само една номинация за театралните награди „Икар“, и то за техническо осъществяване. Как си го обяснявате и притеснява ли ви това?

- Изобщо не ме притеснява. Би ме притеснявало, ако нямаме публика. Идете на нашите каси и ще видите един огромен дълъг списък от хора, които искат да влязат в този театър. Така че въпросът с номинациите не ме притеснява. Дори напротив. Споделял съм и много колеги идват и споделят една моя мисъл – аз не съм убеден, че Народният театър трябва да продължава да бъде част от надпреварата за такива награди. Защото смятам, че театърът си изпълнява достатъчно сериозно функциите и като професионализъм, и като спектакли, и като постижения. За миналия си сезон Народният има над 600 представления, има над 150 хиляди зрители, има страшно много български пиеси на сцената си – и съвременни, и класически, има и други неща, които мога да кажа по този повод, но това е достатъчно. Може би ще прозвучи малко грандомански или самохвално, но е факт – няма друг такъв театър. Никога не съм си позволявал да сравнявам изкуството с цифри. Но го казвам, за да имат някаква представа зрителите, които, да кажем, четат по тези теми в медиите, без изобщо да ходят на театър.

- Ще извадите ли наистина Народния театър от състезанията за икари и аскеери?

- Ще видим. Просто споделих нещо, върху което разсъждаваме.

- Но актьорите, режисьорите са суетни хора и обичат наградите.

- Аз съм убеден обаче, че артистите биха се чувствали по-добре, ако нямат награда, но имат зрители. Защото в края на краищата основното, което правим, е за хората, които идват да ни гледат. Там е насочен смисълът на изкуството и това е задачата на този театър. Вече лична отговорност на всеки директор и мениджър е как ще осъществява тази задача. С  такива артисти, за които споменахте преди малко, или с това, което се мъчи да прави Народният театър. Винаги съм казвал, че този театър трябва да бъде за пример. Мисля, че в тази посока се движим през последните години.В този смисъл суетата не би трябвало да ни ангажира. Тя не може да бъде част от смисъла на изкуството. Това е красива слабост. Народният е национален театър заради работата и постиженията си.

- Много се шумя около скандалното изказване на актьора Асен Блатечки за носителя на „Оскар“ Хоакин Финикс.  Според Блатечки много лесно било „да се кривиш“ и тази роля можели да я изиграят поне 20 български актьори. Допустимо ли е да говори така един актьор?

- Не. Категорично. Аз мисля обаче, че Асен не е глупаво момче, добър актьор е, просто сигурно се е изтървал. Може би заради някакво емоционално състояние. Простете му по-скоро, отколкото да вадим толкоз време дивиденти или пък да предизвикаме читателите си. И той е човек, и той може да сгреши. Както всички нас. Нека не поругаваме веднага даровития и известния. Аз съм сигурен, че той всъщност не го мисли. Вероятно е искал да защити колегите си като дарования. Понеже съм снимал в много международни продукции, трябва да ви кажа, че да – мнението на режисьорите за българските актьори е изключително добро. Във всяко едно отношение. Просто мястото, където живеят, не дава такива възможности, каквито имат колегите от Холивуд и много други места. Пак казвам, човешко е да се греши. Но да, трябва да се замислиш за това, че не бива да грешиш. Когато си популярен човек, трябва да си преценяваш думите.

- Явно има голяма разлика между поколенията актьори у нас в техния морал, възпитание.

- Е, има. Вижте например Мария Стефанова, която се завърна на сцената на Народния театър. Какъв морал! Младите ми колеги вечер през вечер ходят да я гледат. Тя не се покланя пред публиката, докато не изведе младите артисти. Всички да се поклонят, и тогава накрая тя. Ето това е пример за артист, за когото ви говоря. Ето това е разлика между поколенията.Но, слава Богу, категоричен съм, че в Народния театър напоследък атмосферата се променя. Промениш ли атмосферата, ще има и добри резултати.