Д-р Тотко Найденов: Пенсионерите ни остаряват не като катедрали, а като галоши!

Преди време националният социален коментатор д-р Тотко Найденов се обърна към пенсионерите в една от своите многобройни книги с думите: “Пенсионери, посрещнете Залеза мъдро и с Достойнство, като катедрали!”. Днес той прави тъжната констатация, че родните пенсионери са далеч от катедралите и остаряват като... галоши.

- Д-р Найденов, не е ли твърде тъжна и отчайваща тази ваша констатация?

- Уви, да! Факт е, че страната ни се стопява твърде бързо и неумолимо и е на първо място сред европейските страни. А вече се появиха и други констатации - че вече сме първенци и в света по този показател. Но това е статистика. Нас трябва да ни тревожи нещо друго - собственото ни застаряване, намаляването на жизнените ни функции, светкавичното изтичане на скъпернически отброените ни от Съдбата дни и мимолетно краткият ни като проблясване на светулка животец. И ако нямаме възможността да го изживеем достойно, то защо сме се родили?! За да умрем като галоши ли? Всъщност май че точно това се случва в момента.

- Да кажем на нашите читатели какво казва статистиката?

- На всеки от нас са му отредени около 25 - 27 000 дни за един живот. Българските мъже живеят средно около 70 г., а жените средно по 77,2 г. Средната възраст за България е 73,6 г. Да, но съседите ни италианци, гърци, французи и скандинавци живеят с по 8-9 години повече от нас. Да не говорим за японците, които са най-дълголетни. Те ни надживяват с около 12 г. повече...

- Тоест българските пенсионери са най-ощетени откъм продължителността на живота? 

- Нека си го кажем право в очите - ужасно е, но това е истината. Още повече че от старостта до окончателното ни грохване от старост пътят не е никак дълъг. Първо отслабва слухът, после постепенно губим зрението си, намаляват и удоволствията. Движенията стават все по-трудни. Краката “не държат”, шиповете “дълбаят”. Омекват и други части от организма, на които някои хора много, и с право, държат. Постепенно, кога по-бързо, кога по-бавно, но затова пък сигурно угасват, стопяват се и напълно изчезват радостта и насладите от любовта. Всеки изпада в ужас от скапването на тялото и на духа, от наближаващата смърт. И ако към този ужас добавим безпаричието, студа, глада и болестите, ужасът става четворен...

- Вие сте автор и на една друга теза - мераците на пенсионера гарантират по-дълъг живот. Откъде пък такова заключение? 

- Едва ли има нужда да го казвам, защото е казвано поне сто пъти, но ще го повторя - меракът умира последен. Но пък умре ли меракът, смятай, че и човекът е мъртъв. И обратното - мераклиите живеят много по-дълго. Защото това им дава живеца в тялото. Меракът е безпогрешното мерило и сигурна прогноза за здравето и жизнеспособността на всеки един от нас. Като лекар го казвам - няма нужда да мериш кръвното или захарта в урината на един възрастен пациент, който, щом като отвори очи, и ги вторачи в пазвата на медицинската сестра. Значи ще оздравее и ще живее! Историята познава много мачовци - сладострастници, които са били сладострастни любовници и на преклонна възраст - Вагнер, Лист, Дюма-баща, Пикасо и Салвадор Дали. И един българин се нареди сред тях - небезизвестният преди години дядо Стефчо сладострастника, който си умря ей тъй, с мерака. Пословичен е и случаят с Виктор Юго, когото внукът му го хванал в леглото със слугинята, а бил на 83 години. Ей такива хора умират като катедрали... А не като днешните ни пенсионери - всеки трети умира от... метаболитен синдром.

- Тоест?

- Това е най-гадната комбинация от затлъстяване, увеличено кръвно налягане, холестерол и кръвна захар, както и разширена коремна обиколка. А защо се стига дотам? Пак опираме до ситуацията, в която са принудени да живеят родните пенсионери. Поради липса на средства те купуват най-евтините и вредни за организма храни, много от тях страдат от недояждане и липсата на лекарства, а са връхлетени от няколко вида болести. Е, как да не умира българинът? Ще мре, и още как! От кахърите как ще си плати тока, с какво ще се отоплява и дали ще се върнат от чужбина децата му. А мъдрият ни народ го е казал много точно: “Гладен се вдига, кахърлия - не!”. Кой ще отрече днес, че стресът, депресията, тъгата, отчаянието и напрежението са постоянните спътници на възрастните хора? А и как иначе - мухлясал хляб, претоплен боб и вкиснато сирене. Ей на това се радва днес родният пенсионер. Откъде да намери поне една мъничка надежда за живот?

- А какво да кажем за онези, които са болни от старческа деменция или от болестта на Алцхаймер?

- Тук трагедията е неописуема. В България в момента има 100 000 души с доказана старческа деменция плюс 50 000 с диагноза “Алцхаймер”. Те са опасни и
за себе си, и за близките си, защото за много от тях няма кой да се грижи. Има още една страшна цифра - 75 000 българи умират годишно от сърдечни заболявания, което прави 67 процента от общата смъртност за страната. Представяте ли си - 120 000 покойници всяка година. А дементните ни старци обикновено си отиват от инсулт. Неслучайно преди години Блага Димитрова нарече България на розите и на склерозите. С ужас ще го споделя - наблюдаваме как по улиците и в автобусите се движат все повече старци с треперещи крайници, с лиги по устните и с подгизнали, опикани панталони, които се щурат да търсят адреса, за който отдавна не си спомнят... 

- Написахте отворено писмо до новата министърка на образованието Меглена Кунева и до министър-председателя, с каква цел?

- В момента България преживява тежка демографска катастрофа и е в състояние на икономически и духовен упадък. На фона на тези сурови данни, които би трябвало да разтревожат всеки българин, в ход е една явно преднамерена и добре режисирана от външни сили насоченост на образователната ни политика към дебългаризация и изтриване на родовата памет. От учебниците по литература изхвърлят основополагащи родолюбието ни класически произведения, като “История славянобългарска”, “Епопея на забравените”, “Аз съм българче”, стихотворенията на Ботев и Чинтулов, “Бай Ганьо”. Манипулациите пък относно историческата ни памет са потресаващи и буквално престъпни. Уволнението на образователния министър беше най-малкото, което се случи в тази история.