Убиват ни и ни грабят, а МВР спи

 
На стари години се наложи да се преселим с моя съпруг в софийското село Герман. Радвахме се, че ще бъдем при любимите ни деца. Къщата не беше напълно готова и ние чакахме да се дореди, за да се нанесем. Една сутрин дъщеря ми дойде при нас и разтреперана каза, че са обрали всичко: бои, четки, маси и столове. Задигнали бяха даже мотиките, лопатите и брадвите за работа в градината.

Помислихме, че тоя човек ще да е много работлив, щом е посегнал и на земеделския инвентар. Добре че не сме на легло, та да се окажем в състоянието на десетките вече малтретирани, грабени и убивани възрастни хора.

Вечер всяка къща свети, дворовете са пълни с кучета. А хората се страхуват, защото нито ключове, нито огради могат да спрат хайдуците. После случките влизат само в новинарските хроники, защото убийствата и изнасилванията са вече ежедневие, което не изненадва никого.

Всеки вътрешен министър идва с обещанията, че бързо и ефективно ще се справи с проблема. И ние, всички, чакаме и се надяваме. Но си оставаме само с чакането.
 
 
Хр. Неделчева, с. Герман