През зимния сезон пак ли ще връщаме бежанците по хотелите на морето?

Гняв и недоволство предизвика коментарът на една никому неизвестна довчера вицепремиерка към украинските бежанци. Неподходящ беше тонът, неподходящи бяха дори и облеклото, прическата, визията като цяло. Липсваше държавен джип като част от картината, за да се върнем две години назад, когато изневиделица ставахме свидетели на всякакви излияния на един вече в опозиция политик. Това, което не харесвахме, което бяхме позабравили, отново се върна нечакано и нежелано.

Украинските бежанци са сравнително добре приети в българското общество. Славяни, единоверци, хора, с които можеш да се разбереш, да разговаряш. Очевидно е, че през зимата хотелите по морето бяха най-доброто решение за тях. Така хората бяха настанени, обгрижени. А пък държавата с европейски пари можа да подпомогне хотелиерския и ресторантьорския бранш, позакъсали през последните години покрай Ковид кризата. Спомняме си простотиите с онези 40 лева за бежанец, дето уж били откъснати от залъка на пенсионерите и децата. После стана ясно, че това не са бюджетни пари, а европейски, и проблемът заглъхна.

Министър Константинова обаче е имала достатъчно време, за да уведоми хората, че наближава активен туристически сезон, че българите и гостите на страната трябва да имат достъп до хотелите. Рано или късно бежанците ще трябва да се пренасочат на други места. Явно това не е направено, за да се стигне до тези масови бойкоти и откази днес. Но и хората са прави. На Паничище и Рибарица е страхотно, въздухът е кристално чист, лятото е прохладно, а природата е величествена. Но как тези хора там да се интегрират. Как да намерят работа, детски градини и училища за децата си. Затова и се заражда недоволство. И какво ще стане в късната есен, когато морският сезон ще е приключил, а започва планинският зимен? Пак ли ще ги товарим на автобуси, за да ги връщаме по Черноморието. И не ги ли превръщаме така в абсолютни бежанци, лишени от каквато и да е възможност за интеграция сред нас.

Преди повече от 100 години Яворов пише знаменитото си стихотворение „Арменци“ по повод едни други бежанци от друга народност. Техните потомци са между нас и до днес, интегрирани и част от народа ни. Да не забравяме, че е възможно много от украинските бежанци днес да са в основата на общност, която ще е част от народа ни утре.
 
Стефан Георгиев, Благоевград