Помним ли бомбите убийци  

И тази година, макар и вяло, медиите напомниха за бомбардировките над София и другите градове. Тези бомбардировки бяха извършени през Втората световна война от английски и американски самолети. Вярно е, че тогавашното „демократично” правителство обяви война на Англия и Америка. Говореше се тогава, че американците са ни търсили на картата. Вероятно са ни намерили, защото започнаха масови бомбардировки над нашата страна. Водеха се и въздушни боеве. Нашите славни военни пилоти се сражаваха с нашествениците и често сваляха самолетите им. Спомням си въздушен бой над Правец, когато бяха свалени два вражески самолета. Известен е и таранът на Списаревски. София беше евакуирана, а правителството се беше скрило на Боровец. Населението с ужас очакваше набезите на агресорите. С ужас наблюдаваше ескадрилите, които прелитаха в посока Румъния. Не се знаеше къде ще изсипят смъртоносния си товар. Бяха избити стотици българи и разрушени хиляди сгради. Бомбардирани бяха не военни обекти, а изключително граждански обекти. Върхът на безчовечието беше хвърлянето на минирани играчки за деца. Десетки деца бяха осакатени от тези гърмящи играчки.

Мина време, настъпиха „демократични” времена. Политици, управници и разни псевдопатриоти настояват да бъдат съборени руски паметници у нас. Обичат България, но построиха паметник на американските летци, които хвърляха бомби и минирани детски играчки над България.

Не ми е известно такова чудо по света – паметник на убийци!
 
Христо Василев – РЕФЕРЕНТА, Правец