А Народният съд за Митко Палаузов и партизаните?
4 коментара
След Девети септември 1944 г. в страната ни бе създаден така нареченият Народен съд. Този съд започна да действа и много хора бяха осъдени на смърт, други бяха осъдени да изтърпяват присъди в лагери. За тези лагери се писа какво ли не и все още продължава да се пише и се търсят мотиви, за да бъдат оправдани тези хора, че те били невинни, че са убивали престъпници и терористи. Те, които още през 1923 г. убиваха работници и селяни, когато преди 9 септември убиваха народни синове, тръгнали да се борят срещу фашизма.
Господа управляващи, страх ви е да признаете за неговото съществуване. Вярно е, че този Народен съд осъди на смърт много, но осъди изключително убийци, хора мераклии да убиват и доубиват, хора, разплакали много майки и бащи, братя и сестри, хора, които участваха във въвличането на България към хитлеристка Германия. Бяха разстреляни например Богдан Филов и регентите, управлявали България, които станаха причина София и други градове да бъдат подложени на бомбардировки.
Само в София загинаха над 1100 мирни граждани.
Но имало, господа управляващи, и друг “Народен съд”. Съд почти без присъда, съд, на който е бил свидетел само Балканът, куршумите, автоматите, картечниците, които фашистите изстрелвали срещу партизаните. Съд, на който били свидетели селските мегдани, изложените тела на убитите партизани и побитите им глави на колове, съд на убитите деца: братя Кокарешкови, съд за Митко Палаузов, разстрелян заедно с майка си в землянката от хайката жандармеристи, които „не чули” и „не признали” молбата на майката: „Не стреляйте, тук има дете”, но милост не е имало.
Димитър Христов – Байкала, Бургас
