Как родната полиция ни пази

Родната полиция ни пази. Май това беше основният рефрен на една песен, която Веско Маринов подари на приятеля си Цветанов, докато той беше вътрешен министър. Замислена като химн на полицейските служители, тя предизвика всенароден присмех и подигравки и набързо мина в небитието. Защото полицейските изцепки и провали нямат край. То не бяха кражби на бензин, подкупи с двайсетолевки - какво ли не.

В момента се разпространява клип, в който полицай нарича непълнолетни деца „мастии“ и ги заплашва с побой. А ето на какво бях свидетел. В един от августовските неделни дни предстоеше мач на един от двата стадиона в Борисовата градина. Пред футболния съюз на „Иван Асен II“ са спрели две полицейски коли и един бус. Около двадесетина служители на реда са нападнали буквално близката дюнерджийница. Нищо лошо. Мачът свършва късно вечерта, нека хората да се подкрепят, докато още не са застъпили на служба. Спира цивилен джип, шофиран от млада и симпатична жена и ги пита къде се намира сладкарница „Пчела“.

Почти никакво внимание, никой не реагира, но жената е настоятелна и най-после един от полицаите я насочва. Всъщност сладкарницата е в съседство на стотина метра. Тя благодари и потегля. И тогава последва един вулкан от подигравки по неин адрес, дали тази не е пияна, защо не са я спрели да я проверят, включително и някои откровено сексистки подмятания. Хората, които минавахме оттам случайно, бяхме просто смаяни от бруталното отсъствие на каквото и да е било елементарно отношение не само към жената, а към човешкото същество въобще. А това бяха около 30-годишни мъже. До тях стояха и безучастно се подхилкваха и двама офицери с омазани от дюнера физиономии.
 
Атанас Велчев, София