Да не се лъжем, че правим избори

Уважаема редакция, този път не трябваше да сгрешим, защото народът предварително ги подложи на проверка. Нали 420 дни в София хората протестираха и викаха „боклуци“, „кой не скача, е ченге“ и т.н.? Съдът и прокуратурата се задъхваха от работа и разчистваха агенции, министерства и кметства от калинки, гнили ябълки и други некадърници. Но дали не трябва малко да се застраховам, може би някъде ситото да е било по-едро и с пробойни и в листите да са записани неподходящи хора?
 
Щом в ДПС листите има побойници и бита бивша кметица, възможно е между тези 42 200 кандидати да има и други като тях, които са укривали данъци или не са попълвали данъчни декларации, или пък като г-н Първанов, който не можа със сигурност да докаже откъде 27-годишният му син е натрупал 7-те милиона лева и защо журналистът Иво Инджев, водещ „В десетката“, бе уволнен по спешност.

Макар че в Библията да е записано, че за хората по делата им да съдим дали са знаещи и добри, от доста агитационни плакати ни се усмихват стари политически муцуни. Когато обаче биват избрани във властта, ще ни се надсмиват и пеят „Назад, назад, моме Калино“ като тези от КТБ – Искров и Василев. Не по-сигурни са всички кандидати, обявили се за „независими“. Самото име показва, че от тях не зависи нищо.

Защо от партията майка досега никой не се е отказал, дори и Христо Бисеров от ДПС? Всички партии първо работят за себе си, а след това за държавата. Най-ясно това личи за столетницата БКП. Необходими ли бяха толкова смени на имена на улици и градове. Стотици паметници, мавзолеи и Дом-паметник на БКП, при положение че от социалистическото строителство у нас нищо сериозно не остана? И защо накрая тя се разцепи? Не защото управляваше добре, а защото се изпразни от съдържание. На свои пленуми реши да се болшевизира и се превърна в партия държава: на активни борци, дисиденти, които днес са олигарси и управляващи капиталисти с аромат на социализъм. Болшевизъм не значи комунизъм.

Да не се самозалъгваме, че правим избори. С тях само узаконяваме това, което беше решила партията. Изборите са реални, когато има и отзоваване на провалили се ръководители.

Нека да ни е честита новоизбраната местна власт, та макар да е като старата.

С уважение,
Тодор ПЕНЕВ, Сандански