На Еньовден се прави най-силната черна магия

Магическата сила на билките е най-голяма рано сутрин на Еньовден. Вярванията са, че на празника, който отбелязваме всяка година на 24 юни, слънцето свети и топли особено, отдава цялата си енергия и започва да клони към зимата.

Денят е свързан с поверия за слънцето, водата, лечебните растения и затова е и празник на билкарите и фармацевтите. В него е съчетана лечебна мощ на тревите, мистика, но и опасна сила, ако бъдат използвани от магьосници, за да направят зло. На този ден Църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.

Най-големи са честванията в село Делчево, където ежегодно се провежда специален фестивал, посветен на билките. На празника идват хора от цялата страна. Още вечерта преди Еньовден започват празниците с ритуала мълчана вода. Млади момичета тръгват към най-високата местност Вълчова тумба и носят гърнета. По пътя ги пълнят с вода от 3 различни извора или чешми. През цялото време мълчат, за да не се наруши магическата ѝ сила.

На върха потапят в гърнетата китка и ги обвиват в червени кърпи. След това се хващат за ръце и правят плътен кръг около съдовете с вода, обикалят 3 пъти, за да го „заключат“. Водата остава на яснина - под звездите, цяла вечер. На сутринта на Еньовден преди изгрев-слънце от селото тръгва към Вълчова тумба факелно шествие от млади момичета. На върха изгарят поставено сламено чучело и посрещат изгрева. Търкалят се по тревата, за да поемат от вълшебната сила на росата. Берат различни билки, за да направят еньовски венец.

В него трябва да се вплетат 77 и половина билки. 77-те са за различни болести, а половината е за непознатата болест, гласи преданието. Трябва да има звъника (кантарион), бял и жълт равнец, босилек, наричан още ангелското цвете, мащерка, пелин, мушкато, маслодайни рози, седефче, което пък се нарича магическо, дяволско цвете, защото е с много силна неприятна миризма и от него бяга дори и дяволът. Само в буковата гора над Делчево расте розовото еньовче. То е с много силна миризма и цъфти точно на Еньовден. С него се закичват и вратите на къщите. 

След края на фестивала еньовският венец се пази до следващата година. Билките по него изсъхват, но не губят силата си и се използват при болест най-вече на децата. Когато се наложи, се откъсва китка и с нея се прекадява. Вярванията са свързани и с много емоционални терзания на момите. В този ден те могат да си направят любовни отвари, каквито приготвят и магьосниците. Прави се бяла магия за любов от босилек, розмарин, роза и джинджифил.

Екстрактите привличат и се вярва, че никой не може да устои на мома, която си е измила лицето с такава отвара. Валерианът пък може да отблъсне нежелан момък. Направена на този ден черна магия е с огромно въздействие и трудно може се развали. Иманярите също почитат Еньовден. Сред тях пък битува поверието, че в нощта срещу празника там, където е заровено злато, от мястото излиза и свети синьо сияние и пламък. Само в тази нощ жълтиците не се пазят и могат да бъдат взети, без това да носи нещастие на новия им притежател. Тогава е моментът да започнат да копаят, за да им излезе късметът.