Кардиолози разкриват: Инфаркът се познава по болката в долната челюст!  

Острият инфаркт на миокарда, известен още като сърдечен удар, представлява сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност. Появява се, когато части от сърдечния мускул загинат, тъй като не се снабдяват с достатъчно количество кръв.
 
Мигновеното разпознаване на сърдечния удар е от огромно значение за пострадалия. Правилните реакции в първите минути са най-важни за оцеляването на пациента, казват лекарите. Те посочват и няколко основни сигнала, по които да разберем, че инфарктът приближава. Според кардиолозите основният признак на остра липса на кръвоснабдяване е силна болка в сърцето. Дискомфорт може да се появи в лявата ръка, както и в долната челюст, предупреждават експертите. Друг симптом е затрудненото дишане и задушаване. Също така хората често усещат виене на свят преди инфаркт. Още един тревожен знак е чувството на страх и паника.
 
Макар първите минути след настъпването на сърдечния удар да са от изключителна важност, все пак лекарската намеса е задължителна. Кардиолозите обаче са категорични, че престоят в болницата изобщо не е най-важната част от лечението, а грижите, които болните полагат след изписването. Още първото нещо, което трябва да бъде направено, е започването на по-здравословен и балансиран начин на живот. Вредности като алкохол и тютюнопушене не би трябвало да присъстват във всекидневието на болния. Поддържането на здравословна, ниска на мазнини диета и избягването на солени продукти са крачка към поддържането на по-добро тегло, нива на кръвната захар и чисти кръвоносни съдове. Нито пълното обездвижване, нито прекалената активност биха били полезни за човек, преживял миокарден инфаркт.

Първо място заема т.нар. кардиорехабилитация и възстановяване на физическия капацитет. Това според тежестта на инфаркта може да трае от няколко дни до няколко месеца. В най-добрия вариант постепенно се увеличават дневните разходки и физическото натоварване, комбинирано с продължителен сън и дневни почивки. По преценка на лекуващия кардиолог и след извършване на функционални тестове и съобразяване с професията след няколко седмици или месеци болният може да започне отново работа.

А какво лечение изисква един болен след преживян миокарден инфаркт? Разбира се, това зависи от типа и тежестта на инфаркта. Най-често обаче се налага прием на няколко основни групи лекарства. От една страна, стоят медикаментите за разреждане на кръвта – антикоагуланти или антиагреганти. Те се комбинират със средства за контролиране на високия холестерол в кръвта. Липидопонижаващите освен да свалят липидите стабилизират атеросклеротичните плаки в съдовете.

При необходимост се назначават лекарства за контролиране на кръвното налягане. Обикновено до живот се приемат още т.нар. бета блокери за контролиране на пулса. При ритъмни нарушения се провежда необходимото антиаритмично лечение. Болните, преживели миокарден инфаркт, подлежат на продължително проследяване и наблюдение поради потенциално по-рисковото състояние, в което се намират.